810 години от битката при Адрианопол – славно събитие в нашата история


Акад. проф. д-р Борислав ЙОТОВ

Навършват се 810 години от паметната битка при Адрианопол и победата на българите, предвождани от цар Калоян, над кръстоносците.

... Денят е 14 април, годината е 1205-а. При Адрианопол (днешният град Одрин) българската армия, предвождана от цар Калоян, разгромява войските на Латинската империя начело с императора Балдуин Фландърски, който е пленен, унизен, отведен в столицата Търново и затворен в кула. В това ожесточено военно сражение загива и най-знатният пълководец на Латинската империя граф Алфред дьо Ньой. В резултат на тази славна победа фактически е ликвидирана Латинската империя, която по това време е била политическата еманация на Западна Европа. Другата изключително важна историческа последица е, че България си възстановява славата, създадена от кан Крум и цар Симеон Великобългарски, и се утвърждава като най-голямата по територия, най-силната във военно-икономическо отношение и най-многолюдната еднонационална държава в Европа и отново се превръща във велика сила, Нова Велика България.

Между събитието – 14 април 1205 г., и подписването на Ньойския договор на 27 ноември 1919 г. има логическа връзка.
Злопаметният и отмъстителен ръководен политически елит на Запада никога няма да забрави битката при Адрианопол. Затова след повече от седем века, на 27 ноември 1919 г., българската делегация начело с министър-председателя Александър Стамболийски е заставена да присъства в парижкото предградие Ньой, където чрез принуда и насилие е подписан жестокият, несправедлив и унищожителен за България Ньойски “договор” диктат.

Това място е избрано преднамерено – именно в имението на граф Алфред дьо Ньой, който е убит в битката на 14 април 1205 г. при Адрианопол. С този факт организаторите на конференцията – премиерът на Франция Клемансо и министър-председателят на Великобритания лорд Лойд Джордж – са целели да внушат на българите следната асоциация: „Вие, българите, които ликвидирахте нашата славна Латинска империя, пленихте и унизихте император Балдуин Фландърски и убихте нашия най-именит пълководец граф Алфред дьо Ньой, скъпо и прескъпо ще си платите за извършеното тогава от Вас”.

В тази връзка ще припомня, че
съгласно Ньойския „договор” от територията на България са изтръгнати изконни български земи –
Вардарска Македония, Беломорска Тракия (Беломорска България), Източна Тракия, Западните покрайнини (Западна България). Тези земи са неразделна част от историческото, етническото, етнографското и духовното българско землище, състоящо се от 235 000 кв. км, което бива осакатено и свито до някакви си 111 000 кв. км.
Ще подчертая още един важен юридически факт. По силата на Ньойския “договор” на България са наложени тежки, непосилни икономически санкции, контрибуции, такси. Освен това тя е била лишена от правото да има армия!

Това, което се е случило на 27 ноември 1919 г. в Ньой, съдържа още един силен емоционален момент – това е ролята на портрета на граф Дьо Ньой. Това е една много коварна, злобна, антибългарска провокация. Замисълът на организаторите на Парижката конференция е ясен – “Нашият знаменит пълководец граф Алфред дьо Ньой, когото вие, българите, унищожихте при Адрианопол през 1205 г., духовно и исторически е жив, а вие сте в нозете му...”.
Накрая ще уточня, че имах възможност да бъда на това злокобно място – замъка в имението на граф Дьо Ньой, където е бил подписан “договорът”. Почувствах, че
на това зловещо място още се разнася зловонието на антибългарската отмъстителност,
чиято черна, тъмна сянка тежко пада до ден днешен върху снагата на Майка България. С мъка, горест и печал вдишвах от задушаващата атмосфера на Ньой...

Ще допълня, че колкото по-задълбочено разсъждавам върху посочените две събития, толкова по-силно установявам един странен исторически парадокс. Една славна победа се превърна в една тежка прокоба. България, българският народ плати, а в териториално отношение и днес продължава прескъпо да плаща заради тази знаменателна победа на 14 април 1205 година при Адрианопол...

... Повече от 20 години аз мисля, пиша и говоря, че в правния мир съществуват 24 международноправни основания за отмяна на този “договор”, съставен и подписан в нарушение на основни принципи, норми и институти на класическото и съвременното международно право. Едни от тези основания са, че този акт е подписан чрез използване на сила и заплашване – българската делегация е била арестувана още на Лионската гара и е отведена под стража в хотел “Мадрид”. Клемансо и Лойд Джордж са заплашили Стамболийски, че ако не подпише “договора”, ще последва незабавна окупация на България.

За съжаление управляващите политически върхушки у нас в продължение на 96 години престъпно бездействаха и упорито не искаха да защитят българската национална кауза.



Източник: Животът днес





Коментари

горе