Баща дари трети живот на детето си


Преди около две седмици в Александровска болница на 23-годишната Теодора бе присаден бъбрек. Донор на втората й трансплантация стана 47-годишният й баща Любомир. Историята на момичето е една от стотиците, които един режисьор може да филмира. Всичко започва преди седем години, когато я завеждат в Пакистан. Причината - левият й бъбрек не работел, имало проблеми и с десния. Там купили органа от 14-годишно момиченце.

„Знаехме, че е незаконно, но когато от това зависи дали детето ти да живее, въобще не се замисляш“, споделя за „Преса“ Анна Великова, майката на Теди.

Никой не може да каже колко са нашенците, заминали за Пакистан в търсене на спасение - нов бъбрек. Регистри няма, а здравното министерство и Изпълнителната агенция по трансплантация не могат да забранят или да санкционират решилите да търсят втори шанс за живот там. Всъщност в Пакистан българи започват да се подлагат на бъбречна трансплантация от жив неродствен донор още преди приемането на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки през 2004 г. Причината, поради която хората търсят последен шанс в тази държава, е, че там за разлика от тук не е забранено живото неродствено донорство на бъбрек. В списъка на чакащите у нас има повече, отколкото може да бъдат оперирани, и така се губят години, прекарани в чакане, мъки и напразни надежди.

„Където и да сме ходили, никъде не ни казваха със сигурност, че може да направят операцията. Мотивите бяха, че Теди е едва 16-годишна“, продължава Анна. След две години, прекарани в лутане, семейството от петричкото село Коларово се принуждава да

търси спасение... на 5000 километра

Самолетните билети в двете посоки струват над 6000 лева. Семейството успява да събере нужната сума. От 20 години Анна има магазин за хранителни стоки в селцето, а бащата Любомир обработва седем декара градини с праскови и череши, има и спестени пари от гурбета му преди това в Англия.

През май 2008-а майка и дъщеря заминават за Пакистан и само няколко дни по-късно (точно на 24 май) Теди получава новия си орган. Връщането в родината е след десетина дни. Преди да направят операцията, на семейство Великови било предложено да заминат за Австрия. Цената, която им предлагат там, е непосилна - 120 000 евро. В Пакистан сумата е четири пъти по-малка - 30 хиляди евро, в които влизат операция, диализа, лекарства, самолетните билети и престой.

„Ние дори не търсихме донор, там има много бедни хора, които

сами предлагат органите си“

уточнява момичето. За опцията във втората най-многолюдна мюсюлманска държава в света родителите разбират от други българи, които са се оперирали там. Знаят, че не е легално, но за тях това е последното спасение, и... изпращат по електронната поща всички изследвания на момичето. Тамошните лекари ги уверяват, че няма проблем да се погрижат за Теди, дори им осигуряват и визи. Предварителната подготовка минава по бързата процедура - от първия имейл до влизането на момичето в операционна минава само месец.

Българите, които се оперират там, разказват, че се запознават с донора си на място непосредствено преди операцията. „Не знаех чий бъбрек ще заживее в мен до момента, в който не видях 14-годишното момиченце на съседното легло след операцията“, обясни Теди.

Четири години и седем месеца тя живее нормално и без оплаквания. Но през 2013 г. организмът й отхвърля чуждото тяло. Случва се като по филмите - след настинка, която изкарва накрак. Започва да получава силни кръвоизливи от носа, постоянно повръщане. На десетия ден момичето разбира, че има нужда от специализирана медицинска помощ и отива в столичната Александровска болница. Изследванията показват - креатининът й е ужасно висок, защото левият бъбрек е престанал да работи. Година по-късно лекарите от „Токуда“ го отстранили. Дотогава Теди е на хемодиализа, защото собственият й десен бъбрек не функционира нормално. Причината е двустранната поликистоза (генетично заболяване, при което в двата бъбрека се оформят и прогресивно нарастват множество кисти, водещи до хронична бъбречна недостатъчност - б.р.), която наследява от майка си. „От момента, в който отхвърли пакистанския бъбрек, я записахме в листа на чакащите, но

никой така и не се обади

Знаехме за страничните ефекти от диализата - тя натоварва сърцето и дробовете. Не можехме да чакаме повече“, обяснява Анна. След поредица изследвания става ясно, че Теди и Любо имат съвместимост. И така във вторник по обяд баща и дъщеря лягат в операционната един до друг. Началникът на Клиниката по урология в Александровска проф. Петър Симеонов и екипът му извършват операцията повече от успешно. „Веднага разбрахме, че всичко ще е добре и момичето ще има пълноценен живот. Непосредствено след като свършихме с поставянето на новия бъбрек, още на операционната маса Теди изхвърли 5 литра диуреза (урина – б.р.)“, обясни проф. Симеонов. „Дори не сме обсъждали ситуацията. Когато разбрахме, че дъщеря ни отново трябва да бъде трансплантирана, започнахме редица изследвания за съвместимост между нея и мъжа ми. Аз няма как да съм донор заради поликистозата, която имам“, разказва Анна.

След като получат нов орган, много оперирани споделят, че с него сякаш придобиват усещания, характерни за донора. Макар Теди да казва, че не вярва в тези неща, все пак си признава: „През цялото време ми беше много топло. А в Пакистан винаги е горещо, явно това е изпитвало другото момиче.“ И допълни с усмивка: „Да видим какво ще приема от тати.“

Когато е във втори курс, заради диализата тя прекъсва обучението си по автоматика и информационни технологии в Химикотехнологичния и металургичен университет. Чака с нетърпение да се възстанови и да довърши висшето си образование.

„Не съм се замислял за себе си. Ако трябва, и сърцето си щях да дам за Теди“, казва 47- годишният Любомир. Поне до края на годината той няма да може да се върне към нормалната си работа и ще му се наложи да наеме работници. Мъжът обаче е щастлив въпреки трудностите. За него най-важ ното е усмивката на Теди, която отново се връща на лицето й. „Няма нищо по-ценно“, развълнувано изрича бащата. Той е категоричен, че тази усмивка ти дава силата да забравиш за собствените си проблеми.

Много от оперираните в Пакистан умират или отхвърлят органа

Интересна е статистиката на трансплантациите на бъбрек, извършвани в Пакистан. През 2006-а шестима българи, оперирани там, умират. Само половин година по-късно получилите усложнение и настанени след това в Александровска болница са четирима. През 2010 г. в азиатската държава за нов бъб рек отиват седмина, двама от които умират. През 2011 г. 57- годишен мъж издъхна по Коледа. Той е един от двата случая на извършено присаждане в Пакистан същата година. Всички пациенти с усложнения, преминали през Александровска, през 2012-а почиват.

През февруари 2013-а 49-годишен мъж издъхва след връщането си от Пакистан. Тогава проф. Емил Паскалев, шеф на Клиниката по нефрология, обяснява: „Липсваше медицинска документация от чуждата болница каква подготовка е направена, нямаше данни за донора, нито за хода на оперативната интервенция.“ Българинът е изписан с дренажи и катетри само 3 дни след операцията.

От цялата тази статистика лекарите са убедени, че рисковете са огромни, а често трансплантираният се изписва в същия ден, в повечето случаи мястото дори не е здравно заведение.



Източник: ПРЕСА





Коментари

горе