Георги Господинов - герой на "Ню Йоркър"


"Физиката на тъгата" изпълнява мисията на Ной, хвалят го американците

Георги Господинов се радва на един от най-големите възможни успехи за писател - да бъде рецензиран в супер престижния "Ню Йоркър". Списанието посвети текст за последния му роман "Физика на тъгата", който наскоро излезе в Щатите с превод на Анджела Родел. В списанието пишат, че отправната точка на романа е изследването на "Икономист", според което България е най-тъжното място на света. "Моят герой се опитва да разкаже историята именно на това най-тъжно място и да се справи със собствената си тъга. Или поне да я опише и вкара в ред", казва писателят. "Господинов е роден в Ямбол, малък югоизточен град в страната, а прекарва детството си в Тополовград, още по-малък град близко до турската граница", разказва историята му в "Ню Йоркър". От списанието отбелязват, че героят от романа страда от "Ноев комплекс" и иска да запази куп истории от връхлитащ апокалипсис, за който той проявява особен усет.

В същото време друго важно литературно списание - френският "Либерасион", посвети текст на българския писател.
"Трябва непременно да се прочете "Физика на тъгата", последния роман на Георги Господинов, преведен на френски език. Трябва, защото той ни носи наръч добри вести. Първата е за литературната виталност на една страна и език, които, както изглежда, ще раздвижат средиземноморското пространство. Втората - за една памет, която не си спомня, но е синхрония между дълбока античност, съвремие и бъдно. Третата - за разказ, който се потапя в мита и поставя Минотавъра сред елементарните частици, ДНК и "Лолита". И накрая - за един игрив, кръшен, присмехулен и богат език, чиято пъргавина Мари Врина-Николов умее да ни предаде", пишат от "Либерасион". "Този роман е събитие, което откликва със своеобразно евро-славяно-средиземноморско ехо на това, което ни дава обикновено испано-португалският свят, а именно: литература като сърцебиене на живота, превъплътено в думи; като уникална възможност за живота - нашия - да почувства, че живее. Всичко това е твърде неуловимо преплетено и затова се иска мъдрост, за да се разбере идеята за Минотавъра като дете, несправедливо отлъчено от род, който може да е и нашият. Човече, как буди този свеж полъх!", отсъждат още от френското списание.



Източник: Стандарт





Коментари

горе