Българският гений


Това, което трябва да ни кара да се гордеем, често се посреща с неприкрита злоба и ожесточение

В състояние ли сме да преглътнем чуждия успех или предпочитаме всички вкупом да затъваме в блатото на посредствеността?

Българският гений е плъзнал навсякъде. В добрия смисъл на думата. Колкото и странно и нереално да звучи в хейтърското ни самосъзнание напоследък, не само сме давали, но и продължаваме да се раздаваме на света. Въпреки това за нас по-често се пише и говори в негативна светлина. Не може да се отрече, че сами сме си виновни. След като не умеем да ценим достиженията на нашите сънародници и гледаме на успеха им със завист и озлобление, може би заслужаваме рейтинга ни да върви все надолу. Замисляли ли сте колко от класациите за свобода на словото или рейтингите за малтретиране на затворници и представители на малцинствата са обективни? Няма как да не отчетем родния принос за черните краски, с които разни организации редовно заливат страната ни. Данните, с които боравят най-често се подават оттук. Шепа финансирани щедро отвън българомразци са готови на всичко, за да дискредитират страната. От това зависи личното им благосъстояние. В името на това са готови да манипулират и изкривяват данните така, както им изнася. Но те поне имат своето оправдание – дават им пари, за да ни мразят. Проблемът е, че българомразците у нас, които мразят всичко и всички, се роят непрекъснато. И го правят напълно безплатно. Защото чуждият успех не им понася. Последният пример е българският студент Стефан Стойков, приет в осемте университета от елитната Бръшлянова лига (Ivy League) и в още десетина водещи колежа в САЩ. Прочетете коментарите под една от малкото светли новини в Страстната седмица. Или по-добре не си го причинявайте. Толкова завист и омраза накуп. Толкова жлъч и отрова. Едно момче с български корени е учило усърдно и се е доказало. Вместо да му се възхищаваме и да го даваме за пример на връстниците му, ние предпочитаме с пяна на устата да спорим, че след като е израснал в САЩ, той не е никакъв българин. Или да злорадстваме каква полза има да е приет в осем университета, след като не може да ги завърши едновременно.Друг пример - талантлива българска журналистка, която наскоро пусна дебютния си роман, се чуди как може книгата й да бъде оплювана от хора, които съдят за нея само по корицата. Анонимни коментатори я громят с критика, която изобщо не може да бъде определена като градивна. Ей така, колкото да си кажат мнението. Някой е направил нещо. Защо да не се изплюят отгоре му, ако не друго?Успелите футболисти са „някакви ритнитопковци”, оперните таланти „вият на умряло”, известните хирурзи навън са „касапи” и т. н. Хейтърите винаги могат да намерят „точното определение”.В състояние ли сме да преглътнем чуждия успех или предпочитаме всички вкупом да затъваме в блатото на посредствеността? Ако не можем да решим тази дилема, няма шанс да преодолеем това мракобесно състояние, което ни е обзело. И все пак – има поводи да се гордеем. Напук на мразячите!



Източник: politika





Коментари

горе