Жан-Люк Мартинез, президент на Лувъра: Главата на Севт III е сензация


Жан-Люк Мартинез е роден на 22 март 1964 г. Завършва история и археология в училището на Лувъра. Работил е върху много разкопки в Гърция. От 1997 г. е главен консерватор на наследството в големия френски музей. Между 2007 и 2013 г. ръководи отдела за гръцка, етруска и римска античност. От април 2013 г. е президент-директор на Лувъра, където наследи на поста Жан-Люк Мартинез.

- Г-н Мартинез, кога за първи път чухте думите България и българи?

– Това е сложен въпрос. Във Франция най-много се говореше за страната ви благодарение на Силви Вартан. Деликатно е да се споменава възрастта на дамите, но когато бях дете, тя вече беше много известна. Мисля, че тогава за първи път чух за България. Ако говорим обаче за наука, аз започнах да уча археология, когато бях на 18-19 г.

Тогава научих за археологическото наследство на България и най-вече за Казанлъшката гробница с изрисувания купол. Аз се занимавах с гръцко изкуство, а изкуството на древногръцкия стенопис е изчезнало напълно. В училището на Лувъра карах курсове по гръцка керамика и изобразително изкуство и Франсоа Вилар, който тогава ръководеше отдела за гръцка, eтруска и римска античност, често ни говореше за Казанлъшката гробница. Така че имам детски спомени, свързани с песента, а после като студент от лекциите на Вилар, който в продължение на една година водеше курсове за елинистичното гръцко и римско изобразително изкуство и непрекъснато говореше за гробницата в Казанлък.

- А кога за първи път дойдохте в България?

– Беше доста скоро. Защото много дълго време работих в Гърция и дойдох в България едва преди около 4 години с г-н Анри Лоарет. Моят предшественик притежава неизтощимо любопитство. Той е голям специалист по френска живопис от XIX в. Ние с колегата ми византолог Жаник Дюран бяхме убедени, че трябва непременно да дойдем в България и да открием това културно наследство. Когато пристигнахме с г-н Лоарет, видяхме много неща, обиколихме много музеи, направихме много срещи. Познавах от книгите Панагюрското съкровище, настоявах френската делегация да отиде в Пловдив и Месембрия например. И в този момент се роди идеята за експозицията.

- Струва ми се, че не е много обичайно директор на Лувъра да бъде и комисар на изложба. Какво ви накара да поемете функциите на главен куратор на “Епопея на тракийските царе”?

– Наистина е доста необичайно, но все пак се случва. Анри Лоарет също беше куратор на изложба, както и предшественикът на двама ни Пиер Розенберг. Съгласих се, защото, първо, аз също

бях в екипа, който е в основата на тази експозиция от френска страна, и защото това беше начин да се подчертае голямото значение на този проект във Франция. Това е археологическа изложба, което напомня, че Лувърът е и археологически музей. И също, защото това ми позволи да изуча по-отблизо тези предмети. Главният куратор се занимава с представянето, с каталога, нещо, което аз не правя като директор при другите изложби.

- Защо се говори, че главата на Севт III, която е в центъра на изложбата, има такава изключителна стойност?

– Първо, защото статуите от гръцката и римската епоха са били основно от бронз. В древните описания за Олимпия в Гърция например се говори за 1500-2000 бронзови статуи. От тях са останали едва петнадесетина по света в естествена големина. Защо? Защото бронзът се е претопявал и през Средновековието е бил използван отново, а впрочем и през древността, за да се правят оръжия, да се секат монети. Всичко това буди голямо неудовлетворение сред специалистите по антична скулптура, защото ние знаем, познаваме от текстове какво е представлявала гръцката и римската бронзова скулптура, но на практика тя е изчезнала почти напълно. Така че откриването на всяка нова скулптура от бронз е събитие в света на археологията. Защото това разкрива едно почти изчезнало изкуство.

Откриването от своя страна става винаги при изключителни обстоятелства. Имаме, от една страна, много редките открития, а от друга, изключителните обстоятелства. Бронзовите статуи, които са били откривани, са били или на дъното на морето, в потънали кораби, какъвто е случаят с Реджо ди Калабрия в Италия, или са били разкривани при земетресения, какъвто е случаят с Делфи. А в случая с Голямата Косматка става дума за гроб на цар, който е идентифициран, защото името му е върху предметите – това не се случва почти никога. Например в гроба на Филип Македонски никъде не пише, че това е гробът на Филип Македонски. А тук върху предметите го има името на царя.

Освен това ритуалът е много странен – главата е отсечена от статуята и е заровена в подножието на гроба, който е, според научния термин кенотаф – празен гроб. Така тук е налице типичният за траките ритуал на изчезване на тялото, може би за нарязване на тялото.

Третата причина тази глава да е изключително ценна е, че ние не знаем почти нищо за изкуството на античния портрет. То е познато главно благодарение на монетите, където царете са в профил. Гръцки и римски бронзови творения почти няма, редките, които са запазени, са изображения на богове или герои. Има изключително малко портрети – един, намерен в Олимпия, който е в музея в Атина – на боксьор със счупен нос.

Снимките ѝ веднага бяха разпространени и това предизвика истинска сензация. Освен това очите са запазени, степента на съответствие с една точно определена личност изглежда много голяма, което превръща главата на Севт III наистина в изключително творение. Тя вече е известна, но мисля, че в следващите години безспорно ще стане още по-известна.

- Как се управлява музей като Лувъра, който е като малка държава?

– Това е историческа приемственост преди всичко. Лувърът притежава дълга история, той е исторически дворец от средните векове, после музей от вече близо 2 века. Как се управлява? Като се слуша миналото. Тоест като се изучава това, което е идентичността на Лувъра – дворецът и неговите колекции. Ръководи се и с екип от 3200 души. Това е голям кораб, той не може да се управлява като катамаран. Тъй като съм историк, съм изкушен да кажа, че всеки от нас е само брънка в една историческа верига. Да се каже, че управляваме Лувъра, е твърде силна дума, по-скоро го съпровождаме… Не го казвам от фалшива скромност.

- Ще дойдете ли отново у нас за откриването на двете експозиции, които Лувърът изпраща в България?

– Не мога да кажа отсега дали ще успея да дойда и за двете, но ще се постарая, защото това ще е повод да се видя и с колегите. Българските колеги ни направиха огромен подарък, като ни предоставиха експонатите си. Френският научен свят и експертите от Западна Европа все още познават зле българските музеи, което е несправедливо. Така че се надявам двете изложби да станат повод да се опознае по-добре тяхната работа. За съжаление има и лингвистична бариера. Дълго време информацията за тези колекции се публикуваше само на български и руски. И западните специалисти, и широката публика имаха малък досег до тази литература.

- Разбрахме, че договорът за партньорство между Лувъра и българското Министерство на културата ще бъде подновен през 2017 г. Имате ли вече идеи за нови български изложби?

– Тези неща стават постепенно. Но имахме много проекти, когато дойдохме с моя предшественик Анри Лоарет. От една страна, е археологическата част, която доведе до тази експозиция. Лувърът продължава да участва в българско-френските разкопки в България. Интересува ни и българското царство, средновековното минало на страната ви, вече сме набелязали интересни неща – може би следващият момент от сътрудничеството ни ще се отнася именно до тази епоха. Тя ни интересува много, макар че повечето произведения са в църквите, това са фрески и е доста трудно да се организира такава изложба. Още един възможен сюжет е живописта от XVIII и XIX в. За момента това са само възможни посоки, които се конкретизират след срещите между специалистите. Така или иначе г-н Александър Баралис продължава да участва в съвместното ръководство на археологическите разкопки в България (в Созопол – Аполония Понтийска-бел.ред.), и това е също една от причините да искаме да продължим споразумението.



Източник: kz7





Коментари

горе