Влизането в Тристранния пакт ни спасява от германска окупация



С акад. Григор Велев разговаря Румен Леонидов 

-И така, след огромен политически натиск от страна на Хитлер, Сталин и Мусолини, най-сетне Царство България се съгласява да влезе в съюз с Рим, Берлин и Токио... Какво е мнението на тогавашната опозиция? 

-В края на 1940 г. от БЗНС „Пладне“, ръководено от Г. М. Димитров, предлагат на БРП (комунисти) да започнат въоръжена съпротива срещу властта. Целта е възстановяване на плуралистичното управление на страната и недопускане включването в Тристранния пакт на България. ЦК на БРП (к) отхвърля предложението, тъй като по това време Коминтернът е обвързан с политиката на съветското правителство, подписало договора „Рибентроп-Молотов“.

-Нека обобщим: българските комунисти нямат смелост да протестират срещу Хитлер, след като СССР е в съюза с Германия. 

-Да, затова през януари 1941 г. БЗНС организира самостоятелна акция против подготвяното присъединяване на страната към Тристранния пакт. Скоро след това Г. М. Димитров и ръководството на БЗНС започват подготовката на преврат, подкрепян от британските тайни служби. Обаче през февруари 1941 г. съзаклятието е разкрито. Г. М. Димитров успява да емигрира с помощта на британските и американски тайни служби. Междувременно Румъния и Унгария се включват в Тристранния пакт.

-А Царство България?

-След продължителни политически пируети, протакания и изтъкване на различни причини натискът на Германия върху България достига краен предел. Въпросът е да станем ли съюзник на Германия, като избегнем войната с нея и по този начин да присъединим някои изконни наши земи, или да предпочетем да бъдем окупирани от германската армия. В тази обстановка следва да се вземе съдбоносното решение. България поставя и последното си условие, че ще подпише акта, ако това стори по същото време и Югославия. 

-На какво се основава това искане?

-Основание за това настояване е, че на южната граница Гърция е изградила отбранителната линия „Метаксас“, докато границата между Гърция и Югославия не е укрепена и от там планираното от германците настъпление ще бъде безпроблемно. Югославското правителство се съгласява да подпише пакта. В Румъния е дислоцирана едномилионна германска армия, готова да прегази страната ни всеки момент. България вече няма възможности да лавира. В началото на февруари 1941 г. Драганов заминава за Берлин, за да завърши дипломатическата подготовка по  присъединяването на България към пакта. На 9 февруари 1941 г. той  се среща с Рибентроп, като му връчва отговора на правителството. 

-Какво съдържа този отговор?

-Съдържа всички искания на България, които включват: да се отложи присъединяването на България към Тристранния пакт до идването на германските войски; да се направи необходимото за успокояване на съседите на България; да се потвърди писмено, че България ще получи Беломорска Тракия. И още: Германия да не иска българско участие във войната и да изпрати  достатъчно войска на Балканите. Рибентроп се съгласява с всички български искания. По същото време приключват и военните преговори с фелдмаршал Лист. Двете страни приемат Протокол за военните въпроси, свързани с възможно преминаване на германските войски през България и тяхното използване срещу Гърция и против Турция, ако тя се намеси във войната.

-Това ли е краят на политическата драма?

-Не. На 11 февруари 1941 г. Драганов получава проектодоговора за присъединя¬ването на България. Обяснено му е, че Германия поема да изпълни всички ангажименти към България. Тя е готова при нужда да обяви, че България се присъединява към пакта на 8 февруари. На 14 февруари 1941 г. Хитлер изпраща телеграма до военния министър Даскалов, че германското общо настъпление на юг ще започне на 24 февруари. В него ще участват 680 000 войници, които ще обезпечат успеха на Германската армия на Балканите. Не се предвижда България да участва във войната и тя ще остане само наблюдател.

-Но проблемът за опасността от евентуалната агресия от страна на Югославия и Турция продължава да застрашава безопасността на страната ни...

-За тази цел правителството провежда серия от преговори с Турция със съдействието на Германия и на 17 февруари 1941 г. подписва българо-турска декларация за ненападение. Югославия също е заинтересована да сключи подобна декларация с България, но Германия, играейки двойствена игра с двете държави, не допуска това да се случи. На 1.03.1941 г. Богдан Филов и Попов са поканени за подписване на протокола за присъединяване към пакта.

Българското правителство иска подписването да не става при тържествени условия и да се осъществи от Драганов. Германската страна обаче настоява това подписване да стане лично от българския министър-председател Богдан Филов. Актът се извършва в двореца Белведере във Виена, присъстват Хитлер, Рибентроп и граф Чано, както и японският посланик в Берлин. По този начин България се присъединява към оста Рим – Берлин – Токио. На излизане от залата Рибентроп и граф Чано връчват на Богдан Филов писмата „с които се  уреждат границите ни”. 

На България се осигурява излаз на Бяло море от устието на река Струма до устието на р. Марица. На Югославия  се обещават исканите от нея територии: Егейска Македония, западно от р. Струма с град Солун, а с това и излаз на Бяло море, които ще получи след подписване на пакта. В същия ден Германската армия преминава през България и достига до гръцката граница.  

-Но в крайна сметка Германия напада и съседна Югославия, защо...

-Да, но преди това на 25 март 1941 г. Кралство Югославия подписва във Виена договор за присъединяване към Тристранния пакт. Обаче на 27 март 1941 г. в Белград се извършва военен преврат от проангло-френски настроени офицери, начело с генерал Симович, подкрепени от сръбски политици, настроени срещу правителството на Цветкович. По този начин Югославия излиза от Тройния съюз. Хитлер реагира веднага. Още същия ден той подписва декрет № 25 за окупация на Югославия. Военната операция за Гърция е отложена от 1 април за 6 април 1941 г. Същия ден, на 27 март 1940 г., е извикан Драганов на разговор с Хитлер и Рибентроп. Те му заявяват, че при новото положение България ще получи положително решение на Македонския въпрос. Но германското правителство обсъжда два проекта: обособяване на самостоятелна македонска държава или даване на цялата област на България. Хитлер се спира на втория вариант, отчитайки евентуалната крайно неблагоприятна реакция на българското правителство.

-Има ли официален документ, потвърждаващ това твърдение?

-Да, след като на 6 април 1941 г. Хитлер издава директива, с която решава съдбата на Югославия, в точка 4 на тази директива се казва, че „Македония трябва да се даде на България”. Рано сутринта на същия ден Германия започва война едновременно с Гърция и Югославия, подкрепяна от Италия и Унгария, но без участието на България. Навлизането на Германската армия в Югославия е съпроводено  от бомбардировки на югославски самолети на София и Кюстендил. Убити са 70 души и стотина са ранени. България не реагира. По този начин тя за пореден път демонстрира нежелание да участва в каквито и да било военни конфликти. Този акт на Югославия срещу България се използва успешно от българското правителство, за да отправи териториални претенции. За всеки случай България концентрира свои войски на турската граница.

-Германската армия преминава през България и е посрещната доброжелателно от българското население. С какво си обяснявате този факт?

-Целият български народ е уведомен надълго и широко, че това е цената на мира за нашия дом. И за това, че България ще присъедини към себе си Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Западните покрайнини. Това е една отколе лелеяна мечта на всички българи и особено на българските бежанци, намиращи се по тези земи, които са напуснали родните си огнища.

-Кога окончателно се определят новите граници на Царство България? 

-Още на 19 април, когато по инициатива на цар Борис III се провежда среща с Хитлер. На нея са уточнени териториите, които България ще присъедини, а те са: Беломорска Тракия до линията Свиленград-Дедеагач, без да се стига до Турската граница, за да се предотврати евентуален конфликт с Турция; Вардарска Македония до Шар планина и Качани (включително и Охрид), но без Струга, Гостивар, Тетово, Дебър и Кичево, които се дават на Италия; Западните покрайнини с Босилеград и Цариброд, плюс Враня и Пирот в съответствие с картата на Сан-Стефанска България. Съдбата на Солун и гръцка Македония е оставена да се реши след края на войната. Още същия ден българската армия навлиза в Македония, а на следващия ден в Тракия...



Източник: Животът днес

Следваща статия:
13 кадъра красота от създателите на "Това е България"





Коментари

Видео на деня

горе