В Копиловския манастир процъфтява истинско стопанство от старото време


Напоследък става все по-трудно да се храним здравословно.

Магазините са отрупани с най-разнообразни стоки, които ласкаво ни примамват с лъскавите си и шарени опаковки. Всички те обаче са пълни с най-различни добавки, овкусители, консерванти и подобрители, които със сигурност не са полезни за нашето здраве. Затова и все повече хора решават да възродят старите традиции и се завръщат на село, където да отглеждат сами препитанието си и да знаят какво слагат в уста.

Подобен е и случаят в Копиловския манастир „Свето Благовещение на Пресвета Богородица” в Кюстендилско. Монасите в обителта си отглеждат всичко сами. Продукцията им е толкова изобилна, че дори са открили своя сергийка в столичния жк „Младост” и зареждат няколко биомагазина. Разбира се, целта изобщо не е с цел трупането на печалба, тъй като всички пари отиват за манастира, където все още кипят усилени довършителни ремонти.

Обителта е нова, тя е едва на 10 години. Кацнала е в полето до село Копиловци и още от главния път към Кюстендил се виждат медните кубета на църквата й. Отиваме на гости при отците точно в деня след първия сняг, който затрупа страната. Посреща ни магерът отец Герман, който ни казва, че игуменът отец Касиан все още работи на полето с другите монаси и послушници и ни отвежда да изчакаме в гостилницата. Тук е топло и приятно, а младо момиче готви вкусна крем супа. Оказва се, че

столичани са много по-чести гости

на братята, отколкото местните. „Всяка неделя след празничната литургия тук е пълно с гости от София, но хората от селото почти никога не идват”, обяснява ни младата жена, докато умело върти черпака. Отец Герман се връща и ни моли да отидем на полето, тъй като игуменът все още има работа.

Смело нагазваме в снега и калта и, слава Богу, че имаме топли и здрави обувки. Отчето ни посреща с усмивка и дори вади цветче от магарешки бодил за нашата фотографка Ани. В другата си ръка държи моторен трион, тъй като в момента прочистват земята от корени, храсти, трънаци и клони. Тази земя не е наша, а е на хората от селото, но вижте само каква джунгла е, трябва да се почисти, коментира той. Питаме го колко човека живеят в манастира. „Около двадесет сме, но едни идват, а други заминават.

Бог е единица, а ние сме нули, така че сме много”, мъдро отбелязва той. Думите му не са случайни, тъй като е бивш математик и дори е имал статута на научен работник. Пошлостта, пороците и кариеризмът на нашия свят обаче го карат да се обърне към Бога. След като той и останалите монаси успешно се справят с едно коренище, Отец Касиан ни води отново на топло в гостилницата, за да ни разкаже как се е родила идеята за създаване на манастира и стопанството. Разказва ни, че баща му е бил околийски агроном. След идването на комунистическата власт семейството му

се издържало само с един декар земя

„Оттам придобих, и когато през 1979 г. станах монах, отказах да получавам заплата от Светия синод и започнах да се издържам сам от животновъдство”. Отчето отглеждал 150 овце, 35 крави и 70 кози. „Всяка сутрин правех по 200-300 литра мляко”, хвали се той. През 90-те години той и други братя дошли в Копиловци и взели под аренда ябълкова градина. „Понеже се краде, тук трябваше да има хора постоянно и така се роди идеята да се направи обителта на това място”, уточни отецът.

Доброволци изготвили проекта на манастира и след дълги митарства и перипетии, през 2003 г. била основана обителта. Постепенно стопанството нараснало до 1000 декара. Отглеждат се всички видове плодове и зеленчуци, които растат по тези географски ширини – ябълки, круши, череши, сливи, кайсии, праскови. „Стараем се да не използваме никакви пестициди и торове и, слава Богу, че вече има биоземеделие, което ни позволява да не използваме отрови”, казва отец Касиан.

Обителта разполага и със своя мандра, рибарник и пчелни кошери. „Не желаем да трупаме печалба и гледаме да продаваме продуктите си на по-ниски от пазарните цени”, подчертава дебело отчето. Всяка година обителта дарява плодове, зеленчуци, риба, мляко, сирене, кашкавал и мед на болници и домове за сираци и възрастни хора. „Много хубаво се живее, когато човек си изкарва всичко с честен труд. Спи се много леко с усмивка на уста”, завършва разказа си игумен Касиан.

Щандът им направо е европейски

Много съм доволна и винаги пазарувам оттук, казва ни Катя, която е един от редовните клиенти на сергийката на монасите в жк „Младост”. Щандът на отчетата направо е европейски, защото ми дават сама да избера какво искам да купя, обяснява доволната жена.

В другите магазини и сергии ти пробутват всякакви застояли неща, заявява тя. Дядо ни обяснява, че също редовно си купува от отчетата, тъй като стоката им винаги е прясна, а и цените са много по-изгодни от тези на останалите сергии и в магазина.

Момиче със златни ръце направило иконостаса в черквата

Влизаме в красивата трикорабна черква на обителта. Посреща ни изящен дървен иконостас. Той е дело на едно момиче със златни ръце, обяснява отец Касиан.

Иконостасът бил започнат от един майстор, но той се оженил и не го довършил. Тогава сякаш от нищото се появило момиче, което било останало живо след тежък инцидент по чудо и довършило започнатата работа. Самата черква е построена напук на всички удари на съдбата. Майсторите се отказали от строежа още в началото, казали, че проектът е нестандартен и у нас няма подобна практика, затова не искали да продължат. Все пак накрая църквата била готова. Впоследствие всичко тръгнало като по вода.

От Гърция били дарени утварите. От Русия били изпратени евангелия. От Англия дошли свети мощи. От свещения Ерусалим пък пристигнали покривалата за Светата трапеза и олтара, както и свещниците. На първото богослужение дошъл мирянин, който дарил свещника за заупокой, на който се палят свещи за мъртвите. Стените все още са бели, но ще бъдат изографисани, когато му дойде времето и има пари, уточнява игуменът.

Монасите си купили модерния трактор сами

Още с идването ни в манастира ни направи впечатление, че обителта разполага с модерен трактор “John Deere”. Историята за закупуването му е не по-малко интересна. За да обработваме земята ни трябва модерна техника, затова искахме селски трактор, разказа отец Касиан.

Когато отчето бил в Битоля, се обадил братовчед на един от братята, който живеел в Англия и предложил да купи джип на манастира. „За какво ни е, ако искаш наистина да ни помогнеш, дай ни пари за трактор”, казал му игуменът.

Мъжът уж щял да им даде парите, а накрая се отказал. Тракторът обаче вече бил капариран, така че нямало връщане назад. Монасите едва събрали нужната сума, но все пак купили машината. „Не съжаляваме, върши ни чудна работа”, радва се отецът.

Миряни даряват кръв за простреляния брат

Копиловската обител стана печално известна с инцидента отпреди няколко дни, когато двама пияни бракониери гръмнаха един от монасите. Наквасените мъже искали да отстрелят нещо и обикаляли в района.

Взели отчето за диво прасе и го надупчили със сачми. Впоследствие двамата бяха заловени и ще се изправят пред Темида. Много миряни се обадиха и искаха да дарят кръв, каза отец Касиан. Медицинският екип, лекувал ранения, дошъл на празнична литургия.



Източник: Новинар





Коментари

горе