Там, където цивилизацията свършва и трудно ще се върне


Хора, живеещи в дупки в земята със заслон отгоре. Хора, спящи направо върху пръстта заедно с домашни животни. Без маса, без стол, без телевизор, без ток, без вода...по 10-20 души на едно място. Хора, умиращи от туберкулоза. Деца с малформации. Хора, които не само нямат пари за дрехи, но и не осъзнават потребността от тях. Незнаещи що е лекар. Неграмотни, безработни.

Това не е апокалиптична картина след разрушенията в Непал, нито от село в далечна африканска държава. Това е реалността от години в европейска България - в ромските гета и квартали около големи градове като Сливен и Бургас, както и в малки селца около Стара Загора. Това е реалността за десетки, ако не и за стотици хиляди българи.

Всъщност никой не знае точната им бройка

Според последното преброяване например само в кв. "Надежда" на Сливен живеят около 10 хиляди души, но според местните активисти, опитващи се както могат да помагат, в квартала са около 20 хиляди. Вътре в общността пък са се изчислили на около 30 хиляди. Общината вече отказва да регистрира хора, тъй като на адресите почват да се водят над 30 човека, разказва момчето, което е водач из махалата.

За тези хора отговарят само двама лекари.

Подобно е положението и в бургаския кв. "Победа". Там е победила мизерията, а и сякаш никой не се и опитва да я пребори. Дори местните активисти вече предпочитат да седят в началото на квартала, в "цивилизованата част" и чакат хората да ги потърсят. Обясняват, че особено напоследък ги е страх да влизат много навътре в махалата, особено ако водят със себе си външен човек.

Точна, че дори и приблизителна бройка на хората не могат да дадат дори полицейските служби.

А на въпрос за адреси и хора към края на гетото – например на края на ул. "Опълченска" или ул. "Тамара", местната власт отговаря, че

"там цивилизацията свършва"

Каква цивилизация? Там хората почти не са хора, наподобяват примати, трудно им се разбира какво говорят, разказва човек от управата в Бургас. И допълва, че на ул. "Опълченска" 36 се водят между 400 и 600 души и пак около толкова на "Тамара" 36.

А до тези дълбини на гетото външен човек не може да припари. Нито сам, нито с водач. Снимки и видео пък са напълно нежелани и провокират доста остра реакция. След бърз разговор с местните обаче лесно могат да бъдат разбрани и причината за това "негостоприемство".

"Постоянно се изсипват тук какви ли не – журналисти, неправителствени организации, социални, хуманитарни организации. Снимат ни като маймуни, дивят се на мизерията, цъкат с език, обещават. А накрая отчитат едни пари, проекти, пишат си статии, взимат си парички. А ние си оставаме на същия хал, даже и по-зле". Така обясняват разпалено и доста ядосано местни младежи и активисти от "Надежда" в Сливен. На практика в "Надежда" вече са

загубили надеждата, че ще получат някаква помощ

откъдето и да било. Дори аргументите, че ако повече хора знаят за безизходицата им, вероятно някой "в София" ще се загрижи, ще вземе мерки, тук вече не издържат. И тази монета е била разигравана толкова пъти, че вече не се котира.

Та Бойко Борисов не знае ли, не гледа ли, това да не е от вчера, пали се възрастен ром и също отказва да бъде сниман.

Отчаянието от безизходицата с години ражда агресия към външните и в кв. "Победа" в Бургас. "Махай се, какво си дошла тук да ни снимаш и показваш. Ще си вземеш паричките ти, а тук за нас бедните – пак нищо", пъдят местните. И вече не се надяват на помощ от никого.

Затова и без водач в гетата в Сливен и Бургас, в ромските махали из Стара Загора, като Николаево например, не е добра идея да се влиза. И пак – без снимки, без видео, без въпроси. Всъщност само при изпълнение на тези условия на гетото външен може поне да види как живеят хората, истинския им живот, а не да снима тълпи разярени хора.

Истинският живот, където все пак майки и баби прегръщат и целуват новородени бебета, където дечица сноват полуголи по калните улици, разхождайки понякога по някое яре или агне, където се перат десетки дрехи в големи чугунени корита с донесена отнякъде вода.

Далеч по-лесно е да снимаш и говориш с местните в по-малките кварталчета и селца. Където все още имат надежди. Където хората поне доскоро са имали подобие на къщи.

Помогнете ни, направете нещо

нека в София научат, да видят какво се случва с нас", молят ромите в бургаския квартал Горно Езерово. От миналата седмица там започна акция по разрушаване на незаконни постройки, а нарочени за събаряне са около 50 къщи. Местните сами разрушават бараките, които за тях са и единственото, което имат. Иначе ги заплашват глоби от около 1000 лева. В събарянето са впрегнати дори и малките, като нерядка гледка са момиченца на под 10 години с тесли, досъбарящи останките от стаите, в които досега са живели с още 3-4 братя и сестри.


Ромите твърдят, че на всичките им въпроси към общината къде да отидат им е било отговаряно да се оправят както намерят за добре. Не могат да си обяснят и защо ги гонят от къщите им на хълма, до който се стига само през гетото. На него на практика нищо не може да бъде направено.

Каква е целта на общината трудно може да се разбере. При последната подобна акция през 2008 г. след разрешаване на къщи в Горно Езерово, "Меден рудник" и "Победа" десетки хора останаха без адреси. Което пък доведе до невъзможност да им бъдат издадени дори лични карти. А на мястото на разрушената ми къща сега няма нищо – едно голо петно дори без трева, казва възрастен ром от Горно Езерово. Който сега ще се премести при роднини през две къщи заедно с децата и внуците си. Където след няколко дни в една стая ще живеят над 10 души.

Като крайна форма на протест местните заявяват, че няма да си пращат децата на училище. "Че как ще ходят, като се набутаме по 10-15 души в една стая, ще плъзнат въшки, мръсотия, болести, как да отидат на училище", пита млада майка с няколко деца около нея. Друга допълва, че след като дори няма дом, не вижда как ще мисли за образованието на децата.

ефектът от ходене на училище не е особено голям

в тези махали. Деца, твърдящи, че са 4-5 клас, трудно говорят български и изглежда сякаш не могат много да пишат и четат. Те казват, че са записани в местните училища, в които учат само роми. Децата ходят за по няколко часа на седмица, но всички си правят пас, за да взимат субсидиите за ученик, разказват местните. И допълват, че на практика децата излизат неграмотни, като единици го докарват до 4-5 клас.

А-а-а имаме и среднисти, с гордост отбелязват в сливенската махала. За висше образование не става дума.

Така без лекарска помощ, без образование, единици могат да си намерят каквато и да било работа. Най-добрата перспектива е заетост в чистотата. Тук-там се намира и временна заетост в земеделието. Но с механизиране на производството и изместване на традиционното земеделие от машинно обработвани култури като рапица и ечемик, се свиват напълно възможностите за някакъв и малък доход.

"Трудът е направил от маймуната – човек, без работа и то с години, с десетилетия, с поколения... се обръща и еволюцията", казва кмет на малко бургаско селце, в което 90 на сто са роми.

Така година след година тези хора стават

все по-трудно приспособими към обществото

Порочният кръг на бедност, безработица, неграмотност, болести...все по-трудно би могъл да бъде разчупен. "Ужасно трудно се работи с тези хора, а и става все по-трудно. Отделно те стават все повече, тенденциите се задълбочават, мултиплицират, предават се на следващите поколения. Разплитането на този огромен възел трябва да започне веднага, да върви стъпка по стъпка. А усилията трябва да са целенасочени", казват местните неправителствени организации.

За съжаление те не виждат подобни целенасочени усилия. Основната отговорност е оставена на неправителствения сектор, но той може да прави временни проекти на микро и на местно ниво, казват активисти. По думите им ако добрите практики, положени от организациите, не бъдат възприети и продължени на национално ниво и не бъдат оформени в национални политики, на практика и усилията и инвестираните десетки, стотици милиони от неправителствени организации, просто потъват.

Ако продължи държавата да си затваря очите

да се прави, че тези хора и проблемите ги няма, да си заравя главата в пясъка...това в един момент няма начин да не ескалира, коментират активистите. Посочват, че хората в гетата стават все повече и скоро това ще е проблем не в конкретната община, а на национално ниво.

Но в същото време подозират, че ситуацията е удобна за политиците. Удобно е за изборите, хората така са много по-лесно манипулируеми, козват по-образованите роми в гетата. И посочват, че на предните избори са гласували за този, който им е обещал и е асфалтирал една улица в махалата. Толкова ни е цената, така е много лесно, ядосва се младеж.




Източник: Дневник





Коментари

горе