Има ли нов шанс за умиращите български села


Автор: Проф. Виден Георгиев





В средата на миналия век с установяване на тоталитарния режим в страната бе наложена силово нова социално-икономическа формация, която предопредели придвижване на потоци хора от селата към градовете и се установи ново, относително стабилно съотношение между селското и градското население.


След демократичните промени, започнали след 10 ноември 1989 г. и началото на т.нар. Преход, лошо осъществените поземлени реформи и задълбочаващата се икономическа криза усилиха вътрешната миграция на хора към градовете и продължи да се променя въпросното съотношение в ущърб на селското население. Към това се прибави и външната миграция на селското и градското население, в резултат на която броят на емигриралите извън страната възлиза на около 2 милиона.


Като основни икономически причини за обезлюдяване на българските села са занемареното земеделско производство и анемичното за нашите възможности животновъдство. Към тях трябва да прибавим абдикацията на държавата и


епидемиите от безнаказана битова престъпност


в селата, застрашаваща както живота, така и имуществото, и селскостопанската продукция на селяните, от която те се прехранват. В резултат на всичко това те емигрират и селата им остават със затихващи функции, а именно: постепенно загубват общинските си управления, училища, читалища и черкви, закриват се магазини и кръчми.


Малкото останало население е възрастно - от старци пенсионери. Те се оказват без редовно продоволствено снабдяване и комуникации, а селата им се превръщат в села фантоми. Други пък, останали съвсем без хора, с рушаща се инфраструктура, домове и стопански сгради, „умират“ и стават села миражи. След време мъртвите, невъзвратимо загубените села на България биват заличени и административно от картите и „оцеляват“ единствено като географски наименования. Но практически без население се оказват други села (виж данните в карето – б.р.). За изминалия четвъртвековен преход средногодишно изчезват или се оказват на ръба на изчезването 24-25 села в страната.


Обезлюдяването на българските села е особено силно изразено в пограничните райони, като се почне на северозапад от Кулата до Беласица и се стигне на югоизток до Странджа планина. Изчезват безвъзвратно планински и полупланински села, практически не остават хора от тяхното скромно, трудолюбиво и родолюбиво население. От телевизионни предавания виждаме тъжни кадри на някогашни живописни села, пълни с деца и животни, а сега обезлюдени и пустеещи сгради, между които от време на време


преминават като призрачни сенки


инвалидизирани старци - техни последни мохикани.


Безспорно с обезлюдяването на тези райони селска България търпи икономически загуби от неосъществени селскостопански възможности, но заедно с това губи и геополитически позиции. Става дума за това, че страната се лишава от основни структурни единици, опазвали нейната неприкосновеност през трудните й периоди на вековно съществуване.


Селата в пограничните райони бяха естествена бариера срещу проникване отвън на всякакви антибългарски влияния и тенденции. Нещо повече, в недалечното минало те бяха истински бастиони в опазване на границите, т.е. бяха част от националната сигурност. Време, когато границата беше непристъпна за всякакви трафиканти на хора и дрога, на терористи, контрабандисти и всевъзможни други зложелатели. Тогава през нея трудно минаваха различни болести и епидемии по животните като шап, чума, син език и др. Тяхното население запази през изминалия, тревожен за България двадесети век в най-висока степен нравствената чистота и редица качества на ценностната ни система като обич към земята, трудолюбие и доста ерозиралите сега в градското население родолюбие и патриотизъм.


Възниква законният въпрос: има ли алтернатива

разрушителният процес на обезлюдяване


и умиране на тези села? Отговорът е положителен. Доказателство за това е фактът, че в напредналите страни от ЕС такива миграционни процеси в селата не се наблюдават. Напротив - там виждаме цветущи села с асфалтирани пътища и добре поддържани инфраструктура и комуникации.


Към възможностите за спиране обезлюдяването на българските села може да посочим съществуващия огромен потенциал за екологично чисто зеленчукопроизводство, овощарство и пчеларство. Има и перспектива за възстановяване на животновъдството и овцевъдството, което в сравнение с 1944 г. е десетократно намаляло.


Нужно е да се възстановят популациите на изчезващата западнобалканска порода овца, от чието ароматно мляко се правеха липсващите на пазара истински балкански кашкавал и бяло саламурено сирене с уникалния им вкус, които нямаха конкуренция и се изнасяха в редица европейски страни. Вкусът на месото на нейните агнета, отгледани в тези планински условия, ще бъде без съперници в ЕС и на световния пазар.


Възроденото животновъдство ще създаде много мандри за екологично чисто млечно производство с много работни места. На базата на селските дребни и средни ферми ще може да се създадат условия за фермерския бизнес, захранващ гладния за екологично чисти храни градски пазар.


Добри алтернативи в тази насока може да се потърсят в създаване на дървопреработвателни предприятия в селата, а така също и други производствени цехове, каквито имаше по време на тоталитарния режим.


Резерви може да се открият


и в развитие на селския туризъм, хотелиерството, в създаване на бази за отдих, на туристически комплекси и ски центрове, балнеосанаториуми, където има условия за това. В България има около 2000 термални извора, половината от които в момента са неизползвани.


Всичко това предполага дългосрочно влагане на инвестиции и активна помощ от страна на държавата, без които миграционните процеси в селата ще продължат. Нужни са далновидност и политическа воля на държавните ръководители за приемане и осъществяване на една дългосрочна политика за приоритетно развитие на пограничните райони. За тази цел е необходимо мобилизирането както на обществени фондове, така и на европейски програми.


Сега повече от всякога е нужно средствата за масова информация да бият тревога и да държат будна националната съвест по въпросите на обезлюдяването на българските села и предимно на тези от крайграничните райони. А неправителствени и граждански организации да приемат тази кауза като национална и да подпомогнат държавните институции в нейното реализиране, докато все още не е късно и нещата не са станали необратими.





В края на 2014-а 164 села са с 0 жители

575 села в България са били с по-малко от 10 жители в самия край на 2011 година по данни от Националния регистър на населените места. От тях 60 са били с по един жител, а 182 - с нито един.


Част от последните са административно заличени, така че статистиката вече „не ги лови“. Въпреки това според НСИ на 31 декември 2014 година промяната не е съществена - тогава без никакво население са 164 селища. Най-много са в област Габрово (61), Велико Търново (57) и Кърджали (11).


Към края на 2014 г. селата в България са 5009, като в тях живеят 1 934 718 души, или 26,9% от населението на страната. Пак тогава 1135 от селата са били с население от 1 до 49 души.



Източник: ПРЕСА





Коментари

горе