Голямото строителство на Царевец


Мащабното строителство за възстановяването на Царевец, което стартира към края на 60-те години на XXвек, става по личното настояване на Тодор Живков. Това става ясно от изплувалите автентични документи, протоколи и стенограми от заседания, посветени на възстановяването на крепостта. От папките излезли на бял свят благодарение на великотърновското издание „Борба”, могат да се видят паметни факти за събития и личности, които дават съвременния облик на града и на които дължим неповторимата му атмосфера, съчетаваща културно наследство и природни дадености.

267856_494027680661730_1550172390_n

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА КРЕПОСТТА ЦАРЕВЕЦ Е ЛИЧНА ЗАСЛУГА НА ТОДОР ЖИВКОВ, ЛИЧИ ОТ ВСИЧКИ СТЕНОГРАМИ И ПРОТОКОЛИ ОТ ЗАСЕДАНИЯТА на Общонародния комитет за развитие на Велико Търново. Някогашният Първи секретар на партията изрично настоява още при формирането на Общонародния комитет през 1965 година първото нещо, което се прави, да бъде именно крепостта. Според съвременници, преди да нареди да се направи комитетът, Живков е събирал впечатления от множество посещения в старинни градове зад граница. Далновидно е предвидил какъв имидж можем да имаме с историята си и оттам как може да се развие туризмът.

403844_392990827432083_637293702_nАрхеологическите разкопки водят своето начало почти веднага след Освобождението. Пръв ги започва чешкият учен Карел Шкорпил, но липсата на система и организация им придава частичен характер. След 1905 г. са предприетите разкопки от археологическото дружество в Търново. Те се извършват частично и с прекъсване поради липса на средства. През 1930 г. са направени разкопки, които предшестват възстановяването на Балдуиновата кула. През 1932-1934 г. е реставрирана първата порта от главния вход, а през 1935 г. е направено изследване на водоснабдяването на Царевец и Трапезица. След 1946 г. започват системни археологически проучвания на двореца на българските царе от Втората българска държава. През 1958 и 1959 г. тогавашният Окръжен исторически музей започва проучвания на крепостната система на Царевец.

Така почти 80 години след първата копка на Царевец, държавата в лицето на първия й ръководител взема паметното решение за цялостното проучване и възстановяване на историческата крепост.

Възстановяването на Царевец започнало със 100 хиляди стари лева и 150 археолози и трудоваци.

1558904_10201494531108802_18818780_nНа 19 септември 1965 г. тече заседание на Градския общински народен съвет. Присъства лично Тодор Живков, наред с членовете на политбюро Митко Григоров, Енчо Стайков, Пенчо Кубадински, акад. Кръстю Миятев, Емилиян Станев, Георги Джагаров и др. В словото си първият изтъква, че „наред с двата магнита – историята и пейзажа – Велико Търново има възможности да привлича своите гости, да бъде източник на патриотична гордост и възпитание и чрез своя културен живот и културни изяви“, пише в стенограмата. Живков е подкрепен от доц. Янка Николова. Археоложката дава насоки, че скоростно трябва да бъдат проучени паметниците от 12-и – 14-и век, но за целта са необходими средства и кадри. Според нея акцентът трябва да са Царевец, Трапезица и Момина крепост. Според протокола Живков отново взима думата, изтъквайки, че Велико Търново е наше национално богатство – наш национален капитал и че трябва да бъде запазена автентичността на старинната част. Комитетът е създаден, ясна е и първата му задача – осигуряване на средства за възстановяване на Царевец. През следващата 1966 г. за главен проектант на града е назначен арх. Никола Николов. Държавата отпуска първите 400 хил. лв., започват да идват средства и по линия на членския внос на профсъюзите, емитират се марки, започва издаването на специализирани издания, финанси осигуряват предприятия и организации от цялата страна.

РАЗКОПКИТЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ЦАРЕВЕЦ ЗАПОЧВАТ СЪС 100 ХИЛ. ЛВ. Още в началото обаче изникват множество трудности. Заради това човекът, който впоследствие оглавява комитета – Пенчо Кубадински, взима нещата в свои ръце. На 24 февруари 1974 година той лично ръководи заседанието на структурата, което тече в Министерския съвет, и настоява археологическите проучвания да вървят преди реставрационните работи. Проф. Станчо Станчев иска да бъдат осигурени 150 работници, Христо Нурков настоява специално за случая да се промени Законът за пенсионирането, за да бъдат ангажирани и пенсионери, тъй като заплащането не е особено добро и трудно се намирали хора. Той е категоричен, че ако се намерят работниците до края на 1967 г., ще се разчисти целият фронт на крепостта към града. Наредено е да се премахнат и двете кебапчийници, както и туристическият дом на хълма, за да не пречат на цялостната визия. Пенчо Кубадински поставя и въпроса за неудачното възстановяване, станало преди години, на Балдуиновата кула, вдигната встрани от автентичното й място.

Scan-140227-0001

Кубадински иска да се направи и комисия към Общонародния комитет, която да уточни начините за възстановяване и границите на крепостните стени. Той изтъква, че има разногласия за височината им. В крайна сметка решават да приемат хипотезата за два метра над средновековното ниво. „Тук стои въпросът за отговорността. Ако акад. Димитър Димитров не подпише, и аз няма да подпиша. Не бива да се уврежда научно-изследователската работа, да не допускаме нервна нотка. Ще възстановим само онова от крепостта, за което сме сигурни. За другото ще спрем, ще търсим аналогични паметници от онази епоха или други научни начини, за да се доближим до истината. Ще правим всичко на научна основа, макети от кеневир, ще ги местим и дискутираме и така ще вървим напред. В Червен има запазени зъбери. Ще гледаме от тях, те са точно от онова време. Тук изпъква и въпросът за камбанарията. Ако се възстанови, тя ще открои Царевец“, заключава Пенчо Кубадински.

Акад. Димитров пък дава копие от рисунка на Царевец, дело на пчелар от село Мусина, правена върху църковен миней. Тя е открита от д-р Маслев в Брашов и дава, макар и примитивна, представа за крепостта. В протокола този факт е детайлно отразен, а в скоби даже е записано, че присъстващите проявяват голям интерес.

1468748_624715784259585_1873304551_nЗА ДА СЕ ФОРСИРА РЕСТАВРИРАНЕТО НА КРЕПОСТТА, В СЛЕДВАЩАТА, 1968 Г. КОМИТЕТЪТ ОТПУСКА 474 хил. стари лева на Велико Търново. Сумата е колосална за времето, в което една заплата е била около 150 лв. За да се мотивират допълнително археолозите, се създава и специален фонд, от който се отпускат по 500 лв. месечно, за да се разпределят допълнителни по 15 – 20 лв. на човек. Според документите, забавянето на проучванията и възстановяването налага да бъдат изпратени 50 трудоваци, за да помагат на разкопките. На инж. Недялко Калпакчиев пък е възложено да намери допълнителни майстори за вдигането на крепостните стени. Същата година комитетът предлага на министъра на транспорта да възложи конкурс и за проектиране на двете железопътни гари на старата столица и даже на летище за малки самолети.

Решителна за възстановяване на крепостта обаче се оказва 1969 година. Тогава започва калдъръмирането на хълма. От Института за паметниците на културата са командировани няколко архитекти и допълнително археолози. За да се спазят честванията на 25-годишнината на Социалистическата революция, са мобилизирани още хора и техника. Според една от стенограмите Пенко Кубадински и акад. Димитър Димитров настояват да бъде застлан с калдъръм хълмът, но първоначално да бъдат направени десетина квадратни метра, за да се одобри работата на място. Решено е и да се възстанови камбанарията, също в чест на 25-годишнината, а на нея да се постави камбана, която да бие в определени часове с рефрена „Откак се е, мила моя майно льо”.., който даже е отразен в протокола.

15164_516209861776845_1820034881_nЕдно от любопитните предложения е и да се създаде специална дирекция „Царевец” към Института по археология, която да „дава първа помощ” на консервационните обекти. Прави го изтъкнатият за времето доц. арх. Бербенлиев. Зададена е и главната задача работата на Царевец да приключи до края на 1971 година. На една от сбирките си в Министерския съвет комитетът отчита, че 1969 година е бил най-тежкият период за разкопките и реставрацията, тъй като е започнала работата по видимите части, които формират облика на крепостта.

Поставен е и актуалният за времето въпрос да не се отнемат земите за ползване на работниците на крепостта, тъй като имало оплаквания от хора от Великотърновско и Русенско, ангажирани на обекта. За пореден път е вдигнато и възнаграждението на трудещите се.

Грандиозната реставрация е завършена и открита официално за посещения през 1981 г. в чест на 1300 години от създаването на българската държава, а първи имат честта да я видят представителите на дипломатическия корпус, които провеждат традиционната си лятна визитация во главе с Живков в старопрестолната столица.

КОМИТЕТЪТ ВЪЗЛАГА И НА ТВОРЧЕСКИ КОЛЕКТИВ ДА ПОДГОТВИ АУДИО-ВИЗУАЛЕН СПЕКТАКЪЛ „ЗВУК И СВЕТЛИНА”.

283697_392991054098727_1901646916_nПенчо Кубадински разкрива, че се съветвал с Тодор Живков в него да влязат писателят Антон Дончев, композиторът Любомир Пипков и арх. Боян Кузупов, режисьорът Въло Радев. В протоколите е отразена и една забележка към Радев. „Да не бъде много модернистично, аз имам предвид, че др. В. Радев е един даровит режисьор, но той някъде изведе модернистични мелодии, в някои филми”, подчертава Кубадински.

Организирана и платена е и екскурзия с автобус до Турция на част от екипа, работещ на крепостта, за да види на живо крепости в южната ни съседка.

Аудио-светлинният спектакъл е създаден от българо-чехословашки екип. Първото представление се провежда през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от Въстанието на Асен и Петър. Стотиците цветни светлини, трите лазерни лъча, представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на османско владичество, Възраждането, революционното движение и Освобождението на България.

1091585_10201494531188804_1546347592_oДруг съществен момент, ангажирал вниманието на първите хора в държавата в самото начало на 70-те години на миналия век, е било създаването на паметник на Асеневци. Първоначално Общонародният комитет за развитието на Велико Търново определя мястото му в старата част на града. Кубадински припомня, че през 1967 г. комисия го „поставя” другаде, наред с местата за други паметници – на Ивайло, Патриарх Евтимий и т.н. Председателят на комитета твърди, че най-трудният паметник ще е именно на Асеневци и дава пример с паметника на П. Р. Славейков, който бил неудачен. Възниква идеята паметникът на Асеневци да бъде на Царевец. Проф. Ваклинов обаче налага тезата, че той трябва да се измести пред самата крепост, тъй като сам по себе си Царевец е паметник.

Намесва се и главният проектант на града арх. Николов. За протокола той отбелязва, че в рамките на 20 метра пътно платно пред Окръжния народен съвет не „сме в състояние да намерим място за паметника, тъй като тук е и кръстовище за Арбанаси и Горна Оряховица. Ние категорично сме против. Той може да се направи, ако се събори ОНС и се направи място за Асеневци, но по чисто комунистическо съображение си избиват от главата, че това може да стане”.

„Ние казахме мнението си паметникът на Патриарх Евтимий да е в студентското градче, както е обявен конкурсът, на Ивайло да е по посока към Света гора, а на Асеневци да е в посока Стамболовия мост”, казва още архитектът. Така е решена съдбата на най-знаковия паметник във Велико Търново.



Източник: socbg





Коментари

горе