Проф. Чирков: Лекарите не учат, само за пари мислят


С проф. Чирков разговаря Диана Тенчева 

- Проф. Чирков, вие сте един от спряганите експерти за здравен министър в служебния кабинет. Както се казва - а вие знаете ли?

- Не съм получавал подобно предложение, но даже и да получа, дълбоко бих се замислил какво мога да направя за два месеца. Второ - на мен не веднъж са ми предлагали този пост. Най-настойчив бе царят, но аз отказах и му посочих имена, на които може да се спре. Преди това от СДС ме бяха поканили за здравен министър в кабинета на Филип Димитров. Аз пак отказах. Предложих им доц. Никола Василев. Така че, както сами може да се уверите, нямам интерес към длъжността. Мисля, че мога да продължа да помагам отвън, както съм го правил години наред. А когато България има нужда от мен (не аз да се натрапвам), тя ме вика. Както беше по времето на Тодор Живков. Тогава управниците ме поканиха, аз се върнах от Германия и направих може би една от най-добрите клиники в Европа по сърдечна, белодробна и съдова хирургия, по кардиология и ангиология. За жалост в България и до ден днешен е много трудно да успееш. Защото и тогава, и сега веднага определени групи, чиито интереси накърниш, застават срещу теб.
- Какво имате предвид?

- Винаги съм подчертавал, че на партиите може да се разчита до изборите. Затова по-добре е да се заложи на експертите. На тях да се делегират ръководни права. В този смисъл нека погледнем гръцката дума "аристокрация" - тя се превежда като управление на най-добрите. Ако партиите мислят за обществото, нека да се явяват на избори, но след това да предлагат в управлението да влязат най-добрите специалисти. А не тези, които най-много са помагали по време на изборите и всеки от тях сам да се предлага за министър. Защото това не е начинът. Победителят пък трябва да се събере с останалите партии (не казвам да прави коалиция) и да определи кои са най-добрите експерти, които да заемат върховете. Така те ще успеят да служат на обществото.
- Това днес възможно ли е?

- В момента - не. Ако беше възможно, аз щях да се кандидатирам да помогна по някакъв начин на страната си. Вижте, ние не сме минали дори през историческото Просвещение. Знаете например за Еразъм Ротердамски, за Спиноза, които са обучавали кралете на Хабсбургската династия, на Франция и т.н. Да не говорим за Монтескьо, Волтер или Жан-Жак Русо. А в това време България е била под турско робство, и то под диктата на най-изостаналата администрация в света - т.нар. османска! Защото администрация, която се опира на щикове и на бой, е жестока работа. След това пък ни затисна идеологията на крепостничеството. Тодор Живков, представител на оня режим, ми бе казал на вечеря с жена ми: "Професоре, вие сте добър християнин. Останете си такъв, защото идеологията, която ние проповядваме, е създала много престъпници". На масата имаше и други, които веднага заявиха, че Живков си прави майтап. Той обаче отвърна: "Моля?! Какъв майтап, няма майтап". И започна да посочва грешките на негови министри, които са крали и са корумпирани. Ето, по тази причина Тодор Живков не е бил обичан от Съветския съюз. Зад граница могат да казват каквото си искат, но това лично той ми го е споделял. И фамилията му не е била обичана от СССР, защото всички те са имали различен поглед към живота. Знаете ли какво ми каза веднъж: "Професоре, аз бях във вашата страна". Попитах го: "Че коя е моята страна?! Това е България". Той отговори: "Не, за Германия говоря. Там аз видях това, за което ние мечтаем..." Ставаше дума за Западна Германия. Той е бил точно там и даже е говорил по телевизията в Есен. След проявата му мои приятели ми казаха, че сме имали много умен президент. А тук го определяха като неграмотен. Да, ама е държавник.

- Професоре, каква е тази носталгия по комунистическия лидер?
- Това, което казвам, няма да се хареса и на мои приятели. Но банковият и финансов капитализъм, който се шири в момента, води до жестокости. Виждате какво става в западните страни. Затова трябва да има т.нар. креативен капитализъм. Аз съм за него и за свободния пазар, но да се оформят граждански структури, които да ги контролират. Не може един банкер, като шефът на Дойче Банк, да получава 120 млн. евро бонус в края на годината, а хирургът, който работи ден и нощ, да взема 10 000 или 15 000 евро. Това не е справедливо. Ето и вие, като журналист, какво печелите? Нищо... Същото се случи и у нас - банков капитализъм. В момента на власт е определена групировка, определени хора. А правителството, което те подпомагат да се избере, защитава само техните интереси. Но какво като тези мизерабилни хора (да, точно такива са) имат много пари? Докато няма гражданско общество, спокойствие няма да има и за най-богатия.

- Ясно е, че пациентите ви търсят. А кои политици се консултират с вас, заради опита ви в Германия?
- Кой ли не ме е питал за какво ли не. Лично аз най-добре се разбирам (не знам дали го харесвате или не, дали медиите са го демонизирали или не) с Иван Костов. Защо ли? Аз писах писмо и на президента Росен Плевнелиев, че Костов е единственият, който може да помогне да се изгради такова правителство, че да се преодолее сегашната тежка ситуация, както вече го направи през 1996 г. Тогава Костов стабилизира обществото, създаде банковия надзор, валутния борд... Човекът намери форми на решения, защото не идва от запада, а от тук. Затова, според мен, най-добре е пак да бъде поканен и да каже как да се изгради служебното правителство.

- А с хаоса в здравеопазването кой може да се оправи?
- Секторът ще се подреди само когато се стабилизира обществото. Въпросът е, че лекарите, които също са изпаднали в криза и не могат да си осигурят бъдещето, мислят само за пари. И какво правят? Днес при мен дойде пациентка, която пие 16 лекарства. Ами те я отравят! А защо е така? Защото всеки изписва медикаменти, тъй като съответната фармацевтична компания му казва: "Пиши моето лекарство, ще получиш някой лев". И докторът изписва.

- Може ли в Германия да се стигне до ситуация, в която болният да пие 16 медикамента?
- Не. Просто здравните фондове не покриват повече от 4 лекарства. Друго - пациентите непрекъснато се информират от специални списания и брошури, които се разпространяват в здравната мрежа и аптеките. Така научават кое е добро за здравето им и кое не. Пак повтарям - организация ще има, когато обществото е организирано. Ето един пример: разбрали строителите, че след като приключи златният момент за вдигане на молове и хотели, сега е времето за построяване на болници. Защото болни хора ще има винаги и ще се изкарват много пари. Собственикът построява болницата, взема по един кардиолог или хирург, излиза пред обществото и казва: "Ние имаме най-добрите апарати". Може ли такова нещо - че апаратите ли лекуват, те ли поставят диагнозата? Не, те са в помощ на доктора, не обратното. Лекарят първо трябва да разговаря с пациента, да научи какво е страданието и мъката му. И това са го казали римляните още преди 2000 години (явно са били по-напреднали от нас като общество): Salus aegroti suprema lex, т.е. благосъстоянието на пациента е над всичко - независимо дали става дума за закони, наредби или пари. Друг мой пациент пък дойде със 7 стента, а трети - с 4. Може ли такова нещо?

- А до колко позволяват стандартите?
- В Германия не се разрешава имплантирането на повече от два. Ако се налагат повече, веднага се търси консултация с хирург. Ако стесненията са ограничени, се поставят стентове, ако не - прибягва се към операция. А у нас на продълговати стенози (б. р. - стеснения на съда) слагат по три стента в една артерия! Като кюнци. После и те се запушват, и пак опитват да отворят стентовете, и пак болният не е добре. При такъв случай изходът е операция. Аз имам пациент, който бе в точно такова състояние и съм го оперирал още през 1977 г. Скоро го срещнах в Германия и ми каза: "Професоре, благодаря ви! Жив и здрав съм". И в България имам такива пациенти, които пък съм оперирал през 1980 г., когато идвах на посещения. И майката на Любчо Георгиевски (б. р. - бивш премиер на Македония) съм лекувал. Когато всеки случай се разглежда в присъствието на хирурзи, кардиолози, анестезиолози, вирусолози (които ни предпазват от развитие на инфекциите), тогава лечението е успешно. Именно на това съм учил всичките си ученици. Може ли един политик, когато дойде в Министерството на здравеопазването, да контролира всички тези тънкости, ако не е запознат или няма разумен екип? Не, разбира се. Затова в този случай трябва да се създаде лекарска камара и цялата отговорност да се поема от нея.

- Вие лансирате тази идея повече от 20 г., но никой не ви чува. Срещате страхотна съпротива в съсловието.
- Да, защото искат правилата да не се зачитат. И не искат да четат.

- А защо лекарите не четат, като всеки ден излизат нови проучвания и няма как да ги неглижират, ако искат да прилагат по-щадящо лечение?
- Откъде да знам защо не учат. Сигурен съм обаче, че сега ако тръгна да питам този или онзи лекар примерно за въздействието на даден вирус, няма да ми отговорят. Или ако ги попитам нещо толкова елементарно като това кой примерно е открил туберкулозната ваксина, ще знаят само тези, които лекуват болестта. Просто няма т.нар. продължително медицинско образование. Това означава, че постоянно трябва да учат, за да са добри лекари. Наскоро например се доказа, че не трябва да се дават толкова много статини (б. р. - с тях се понижава високият холестерол), защото разрушаването на баланса между добрия и лошия холестерол също е във вреда на пациента. Много често намаляването на нивата му може да се постигне и с диета, а не да се изписват нонстоп лекарства, за да забогатяват фирмите.

- Гледайки какво става в България, какво казват колегите ви от Германия?
- Че бизнес климатът у нас се е развалил и че ще ни е много тежко. Те знаят, че правителството, което подаде оставка, е корумпирано. А знаете ли какво значи корупция? "Ко" е заедно, а "рупция" - разкъсване на връзките. Т.е. заедно разкъсваме нормалните връзки. И за жалост съдебната система служи на съответните управляващи, а не на законите. Докато примерно в Германия е точно обратното - заради погазване на закони съдът кара управници да подават оставка като министър-председателя на Северен Рейн-Вестфалия. Но докато ги стигнем, ще мине доста време.


Визитка

Роден е на 27 януари 1938 г. в Лом.
Завършва медицина в София, а през 1966 г. заминава за Германия, където работи до 1984 г.
Връща се у нас и поставя основите на модерната българска кардиология и кардиохирургия.
През 1986 г. извършва у нас първата сърдечна трансплантация в Източна Европа.



Източник: Труд





Коментари

горе