Вече можем да проверяваме трудовия си стаж сами: Вижте как и къде!

95-годишният отец Христо отваря ката ден вратите на храма "Света Параскева"



Попът на Страхилово отец Христо Бучкуджиев е най-старият действащ свещеник у нас. Той сутрин и вечер неизменно отваря храма „Света Параскева”, пише в. „Борба”. Десет години е бил архиерейски наместник в Свищов. Отплатата на Българската православна църква за тази вярност е мижава пенсия от около 200 лева.

Христо Бучкуджиев има двама синове и една дъщеря, 6 внуци и 10 правнуци. Малкият му син от години е православен свещеник в Аделаида в Австралия, където има колония от 200 души от Страхилово и църква. Отец Бучкуджиев таи надежда, че синът му, свещеник Тодор Попов, който вече е на 63 г., може да се върне в Страхилово и да поеме службата му тук.

Старият свещеник идва до храма с леката си кола „Фолксваген Голф” и казва, че навремето я купил с долари, пратени от Австралия.

За своите 95 години свещеникът има завидно здраве,

няма много болести, за които да пие по една шепа хапчета. Върви, без да куца, но малко не чува. Все още гледа пчели, но меракът му се скършил, когато преди година загубил попадията Радка, с която имал щастлив 67-годишен брак.

„С нейната пенсия стигам до 300 лева, но не се оплаквам от нищо. Сега си поръчах расо в Горна Оряховица с мои пари, че тя, църквата ни, е бедна. На месец само оттук продавам 65 - 70 кг свещи, но от парите при нас остават десетина лева. Вижте, за мен е важно църквата да работи, да идват хора, да палят свещи, да има живот, ама вече май трябва да се оттегля...”, започва разговора отец Бучкуджиев.

Завършил свещеническо училище за три години и записал задочно академията, но не успял да завърши и си останал със средно образование. После срещнал Радка, венчали се през 1943 г., той станал поп, а тя попадия. И двамата са от Страхилово, но неговият род се преселил през турско от Дряновския манастир.

Като млад поп той продал в църковния двор пет-шест гроба

за вечни времена, за което отнесъл доста ругатни, а миналата година погребал и попадията в църковния двор. „Може и да не е много по канон, но в тези гробове са погребани едни от най-религиозните хора от селото, сред които и предишната клисарка Иванка”, казва отец Христо. После си спомня, че по комунистическо е имал и други ядове с управляващите, защото църквата тогава била табу, но...

партийци се молели да опява близките им тайно

„... Никога не мога да забравя как по Тодор-Живково време в сняг до коляно един партиец дойде да ме моли да опея тайно у тях негов близък покойник, ама никой да не види и да не чуе. Отче, мама умря, ама тези зверове ще ме изядат, ако я вкарам в църквата, ми викаше друг. Много партийци съм венчал и кръстил пак тайно, ама те не бяха виновни, защото ги гонеха и ги преследваха, не им даваха да влизат в църквата. Мизерии са ми правили обаче, защото съм свещеник....”.

Признава, че срещу него писали много доноси

и заради това самият той едва не е емигрирал в Австралия.

Внучката му Фиданка от Австралия тези дни се прибрала завинаги със семейството си в България и това е най-голямата радост за стария свещеник. Надява се „това да повлече крак” и да се завърне и баща й отец Тодор...

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!



Източник: Блиц

Следваща статия:
Мощите на Св. Йоан Предтеча от Созопол пристигат в Кърджали

Коментари

Видео на деня

горе