Огнян от Осмар покори Монблан с ново сърце



Вече девет години Огнян Ганчев от шуменското село Осмар празнува рожден ден два пъти в годината - с гости, с трапеза, с торти със съответния брой свещи. Всъщност го прави два пъти в един месец. Майка му го родила на 5 април 1960 г., а втори шанс получил на 28 април 2006 г., когато от болница „Света Екатерина“ му поставят ново сърце. Оттогава животът на Огнян се дели на два периода - със старото и с новото сърце.


Неговото се увредило фатално след усложнения от грип. През 2004 г. лекарите му казали, че му остават само около две години. „Какво правиш, като ти кажат така, ли? Нищо, започваш да броиш дните наобратно и да се надяваш на чудо. Бил съм при Господ, не е толкова страшно“, казва днес Огнян.


Чакал новото сърце две години. Два пъти го викали за трансплантация в София и го връщали заради несъвпадение. На третия път се получило. Били трима души за едно сърце, но само неговата кръвна група съвпаднала с тази на донора. Странното е, че Огнян и до днес не знае точно каква му е кръвната група. „Май е Б, но с какъв знак е, не помня. Да проверя ли, сигурно я пише някъде?“, смее се човекът.


Поставили му сърце на спортист. Донорът се казва Митко, бил на 40 години, когато ревнив приятел го прострелял с пистолет. Огнян тъкмо бил навършил 46. Операцията по трансплантацията продължила близо пет часа. Казва, че по онова време трансплантациите вече се правели с рутина, проблемът бил сърцето да се задържи в организма. Всеки втори трансплантиран умира.


Сърцето на Митко пулсира у Огнян вече десета година с цената на хиляди таблетки лекарства. Пресметнал е, че за това време трябва да е изпил над 100 000 хапчета. Всеки ден по схема взема по 30 таблетки от 11 вида лекарства, чиято задача е да държат сърцето в гърдите му. А той не се разделя със снимката на своя донор. Операцията го „сродила“ с близките на Митко и една негова леля от ловешко село често-често се обажда да го пита как е или да го поздрави за поредния му спортен успех.


„Когато се качих на Монблан, ме показвали по телевизията. Жената прегръщала телевизора от радост“, разказва Огнян. Със сърцето на Митко той се качи на Монблан през 2009 г. и развя там знамето на община Шумен - единственият човек в света, покорил алпийския петхилядник с присадено сърце. Случаят вече се цитира от лекари на световни медицински форуми по трансплантация, а Огнян има своя статия и в издадената неотдавна „Енциклопедия на Шумен“.


„Близо два месеца тогава се подготвях. Бях на височинен лагер в Боровец, после заминахме за ски центъра „Шамони“, който е на 1300 м височина. До 2200 м пътувах с линейка, оттам пеша нагоре с групата. Минахме заслона Дюгате (на 3817 м), за 9 часа качихме близо 900 м, преспахме. На 12 септември в 3 ч. сутринта потеглихме и в 11,20 ч. бяхме на върха. На 300 м от Монблан се разколебах, върнах се 100 м назад, но преодолях колебанието си, което беше по-скоро психическо, а не физическо. Върхът е дълъг 30 м, но широк е само 50 см. Слизането се оказа по-трудно. Тръгнахме при слънчево време, а към 16 ч. заваля сняг. Пред нас се появи и някаква пукнатина на ледник, която трябваше да преодолеем с траверс“, спомня си днес Огнян на верандата в Хаджиогняновата къща в Осмар. На приятелите си подарява камъчета от глетчер, които донесъл в раницата си от Алпите и осветил при свещеник.


След покоряването на върха той получи от премиера Бойко Борисов приза „Достоен българин“, а този месец община Шумен ще го награди с почетна златна значка. Радва се на наградите дотолкова, доколкото отново може да благодари на хората, които са му помогнали финансово и логистично да се подготви за рисковата експедиция и за да покаже на колкото може повече хора, че с присадено сърце се живее и така.


„Истината е, че със спорта отлагам инвалидния стол, това е. От лекарствата се получават отлагания в ставите, които ги сковават, само спортът е спасението“, признава Огнян, но в настроението му няма нищо примиренческо. Сега отново се готви за спортна победа. През август тази година са световните игри за трансплантирани в Аржентина. Огнян ще се състезава за медали в дисциплините плуване и дартс. Шегува се, че инатът му бил по-голям от възможностите, но тренира упорито. Благодарен е на ръководството на Шуменския университет, че през зимата го пускат да плува в басейна на студентите. Тренира по два пъти седмично, а като наближат игрите, ще увеличи натоварването.


Другата му грижа е къщата за гости в село Осмар. В нейните мазета са буретата с първокласни вина и пелини, за които получава грамоти и награди от местните винарски конкурси. Твърди, че майстори строители в къщата не са влизали. Дървенията правил сам, а зидарията - с приятели.


Още я доизкусурява, подрежда двора. Туристическият поток още не е станал толкова силен, че да няма къде да седне с приятелите на разбор след лов. „Повече съм турист, отколкото ловец, но ходя винаги. Вървиш по 10-15 км, зъзнеш от студ, но си струва. После следват маси, разбори до огъня, лъжем се тука, доукрасяваме си... Много е хубаво“, разправя Огнян. Нарекъл къщата Хаджиогняновата, след като посетил светите места в Йерусалим. Ходил до Стената на плача и оставил в нея своите три желания - да е здрав, да покара BMW и да носи часовник „Ролекс“. Сериозно ли? „За здравето сериозно, а колата и часовника ей така, друго не ми хрумна, всичко си имам“, смее се широко Огнян.


Парите, естествено, не му стигат, особено като наближи някое състезание, защото е пенсионер с инвалидна пенсия, но тото не играе. Взел си е веднъж „шестицата“ под форма на сърце и не вярва, че втори път ще му се случи.

 

18 билки ухаят в Хаджиогняновия пелин

 

Пелин, бял равнец, кантарион и още 15 билки дъхтят от чашите с вино, които разлива на гостите си домакинът в Хаджиогняновата къща.


Първите си три черничеви бурета Огнян купил още като току-що дипломиран студент. Сега съдовете в хладната маза в Осмар са осем. Научил се да прави напитката от баща си, който навремето имал лозе край Шумен. Когато през 1997 г. със съпругата си Добринка купили къщата в най-винарското село, наследили от стария собственик 82 корена лози.

 

Още есента наточили 250 литра от червения елесир. За първи път направили пелин през 2011 г. - върху мерло самотек и вино от дренки. И двамата не повярвали, че анонимната проба от първия опит получила най-високото отличие в категорията „Червен осмарски пелин“.



Източник: ПРЕСА





Коментари

горе