Политика На всеки километър ​66 години от заселването на българския Сибир


Борислав Скочев, Svobodata.com

На 24 юни, през 1949 г. в новооткрития концлагер на остров Персин край Белене пристига първата група лагеристи. Те са около 300 души – бивши народни представители от забранената опозиция, лидери на предвоенни партии, бивши министри и дипломати, висши офицери, полицейски началници, съдии и чиновници на Царство България, анархисти, легионери. Вдигнати са от ТВО Перник – рудник Богдановдол, и са транспортирани до Белене с конски вагони. По пътя към неизвестността се заражда тревогата, че ги откарват в Сибир. Този страх ще изпитат и следващите групи на път за Белене, а през 1950 г., когато сред народа се разнася слухът, че 

лагеристите ще бъдат откарани в Русия, 

майките довеждат децата си на свиждане, за да видят бащите си за последен път. На още девствения остров групата си проправя път сред непроходима растителност и достига височина, на която е построена барака. Това място е определено за един от двата постоянни бивака - бъдещият ІІ обект, който през повечето от следващите 40 години ще бъде концлагерен обект.

С благодарност към хората от Белене (Културен център "Евгений Босилков - Белене") и отец Паоло Кортези, които отделиха време и сили, за да подготвят тазгодишното поклонение на острова, бих искал да разкажа накратко историята на концлагера в карти.

След първите групи от ТВО Перник, ТВО Ножарево и закритото ТВО Николаево концлагерът бързо нараства и към началото на септември 1949 г. в него са 800 от 4500-те лагеристи в страната – по-опасните за режима “политически престъпници”. Към пролетта на 1950 г. тук са вече 1500 лагеристи. През лятото на 1951 г. броят на лагеристите започва бързо да се увеличава в резултат на арестите заради селските бунтове срещу ТКЗС, на двете акции на масови арести, наредени от съветските съветници в МВР – Великденската и Юнската, и на нареждането всички политически лагеристи да бъдат събрани в ТВО Белене. В края на 1951 г. със закриването на ТВО Ножарево ТВО Белене вече е единственият концлагер в страната, последни в него пристигат жените от лагера в с. Босна.

Към този момент със своя състав ТВО Белене представя всички етапи на съветизацията преди и след своето създаване: унищожаването на политическите, административните, правовите и военно-полицейските структури на Царство България, ликвидирането на националистическите организации, разтурянето на легалната парламентарна опозиция, национализацията, чистките в университетите, смазването на западните църкви и овладяването на православната и накрая отнемането на частната собственост в селското стопанство.

Карта “А”

е създадена от кореспондентите на Радио Свободна Европа/Радио Свобода в Истанбул по разкази на бегълци – бивши лагеристи. Тя отразява ситуацията към началото на 1952 г., когато на острова има около 3300 души. На картата се вижда големият, по-достъпен І обект, на който в този момент са политически лагеристи от по-леката режимна І категория - ІІІ разряд, които работят главно селскостопанска работа в обработваемите площи в западната част на острова. На по-далечния и изолиран ІІ обект са “непоправимите политически престъпници” от І категория - І и ІІ разряд. Те работят най-тежката работа на дигата. На южния бряг е третият голям постоянен обект – ІІІ обект, зеленчуковата градина. Той съществува и преди това, но е наричан “Градината”, а като ІІІ обект е обозначаван временния обект в Беленската низина, където лагеристите копаят канали. ІV обект – женският лагер на остров Щурчето, е създаден в последните дни на декември 1951 г. На брега е V обект – тухларна, свинарник и краварник, където са лагеристи с по-малки срокове.

От същия източник е информацията и за ІІ обект - карта “В”.

Карта “С” 

е изработена от офиса на РСЕ/РС в Атина през 1953 г. и показва същото разположение.

Но от 1952 до 1953 г. концлагерът е претърпял големи промени. По съветски модел е направен опит за сливането на концлагери и затвори в единна наказателна трудово-изправителна система – първо с ТВО Ножарево през 1950 г., а след това и с ТВО Белене. През май 1952 г. на острова са докарани политически затворници от различни затвори в страната. Те са настанени на І, ІІІ и V обект. Лагеристите от категория І-ІІІ, които дотогава са на І обект, са преместени на ІІ обект и там са събрани всички лагеристи – близо 3000 души. За да бъдат настанени, са построени още 10 бараки-плетарки – по-паянтови и нехигиенични дори от съществуващите. 

Карта “D” 

е ситуационен план на ІІ обект към началото на 1954 г., изработен от лагерната администрация. В сравнението с карта “В” може да се види как лагерните бараки в течение на времето са съединявани една с друга, в югозападния край на обекта е построена лагерната болница, а в северния край – десетте допълнителни бараки.

През май 1953 г. затворниците са преместени на ІІ обект, а лагеристите на І и през август започва освобождаването им на три етапа. Лагерът е закрит през септември 1953 г., но в него остават около 400 лагеристи, които на групи са изпращани в следствието на ДС, като последните напускат лагера в началото на 1954 г. Междувременно тук са докарани политически затворници от цялата страна и към ноември 1953 г. има над 4500 затворници. 

Карта “Е” 

е изработена от лагерната администрация на 5 септември 1953 г. при закриването на концлагера и трансформирането му в затворническо общежитие.

През ноември 1956 г. по време на Унгарската революция са проведени масови арести и най-непримиримите политически противници на режима - предвоенни и опозиционни лидери, земеделци, социалдемократи, демократи, легионери, анархисти, офицери и полицаи са изпратени на

остров Персин. През декември въдворяването в ТВО е узаконено и територията на острова е поделена между концлагера, който е към МВР, и затворническото общежитие, което от началото на 1957 г. трябва да премине с всички затвори към Министерство на правосъдието. На карта “F” комисията, съставена от ръководители на отдел “Затвори” и МВР и с председател окръжния началник на МВР-Плевен Георги Аргиров, е маркирала разделителната линия. ТВО получава ІІ обект и прилежащата гориста и заблатена територия, а ЗО – І обект с обработваемите площи, ІІІ обект (оборите в близост до І обект) и V обект на брега. На ІІ обект са настанени мъжете лагеристи, а в обори до ІІ обект – жените.

През февруари 1958 г. въдворените в Хулиганската акция 1700 младежи са настанени в обори до ІІ обект. Концлагерът удвоява числеността си и за 

да бъде експлоатиран максимално робският труд,

зам.-министърът на вътрешните работи Мирчо Спасов прави опити МВР да получи целия остров и цялата стопанска дейност. В края на април 1958 г. затворниците се изнасят на V обект и други обекти на брега, “хулиганите” са преместени на І обект, а въдворените непълнолетни деца – на V обект, изолирани от затворниците. Въпреки че лагеристите поемат цялата стопанска дейност на острова, приходите продължават да са за отдел “Затвори” при Министерство на правосъдието. Затова започва изпращането на “хулиганите” на многобройни външни обекти в съседните села по корекциите на шосета и реки, производство на тухли и селскостопанска работа в ТКЗС, строежи на обекти на МВР и околийския комитет на БКП, на кариерата в Плевен, на стадион “Спартак” в София и дори на строежа на културен дом в родното село на началника на лагера полк. Тричков - Белица. След закриването на ТВО през 1959 г. затворът се завръща на острова, а ІІ обект отново е определен за политическите затворници. В годините 1959-1962 остров Предела под югоизточния нос на Персин е секретното гробище на убитите в Ловешкия лагер.

През декември 1963 г. изселването, което е спряно при разкритията за Ловешкия лагер, е подновено и през януари 1964 г. на ІІ обект е открито наказателно общежитие за изселени, които нарушават режима на изселване. Много скоро там започва и директно изселване по политически причини. В подготовката на Световния младежки фестивал 1968 г. на острова превантивно са изпратени младежи, някои от тях дори без формална заповед за “изселване”. Те не са настанени на ІІ обект, а са разпръснати в старите застави на Гранични войски по западния и южния бряг на острова. През 70-те години на ІІ обект има около 120 души, изселени по линия на ДС и НМ, половината от тях българи мюсюлмани, които не приемат насила наложените им нови имена. За съжаление сведенията за този период са оскъдни, но разположението на основните обекти остава същото.

С началото на “възродителния процес” и с първите протести срещу насилствената асимилация в края на декември 1984 г. започва 

изпращането на турци в затвора Белене

Те са настанени на І обект при следствен режим на строга изолация, без разходка, работа, свиждане и кореспонденция. Режимът не е имал ясна идея как да узакони продължителното задържане, защото едва в края на януари 1985 г. изпращането там става със заповеди за изселване, а Белене е внесено в списъка на местата за принудително установяване. Организацията на концлагера е възложена на окръжно управление МВР-Плевен. През април 1985 г. организацията е възложена на отдел “Затвори”-МВР. От този момент на хората е разрешено да се изкъпят, да пишат на близките си и да имат свиждане. Започва извеждането им на работа и към май са преместени на ІІ обект.

Въдворяването, което се прави по предложение на окръжните управления на МВР, а също на Главно следствено управление, Шесто управление-ДС и Второ главно управление-ДС, през май 1985 г. се насочва и към българи – обекти на ДС. Няколко гладни стачки през лятото на същата година обаче показват, че в лагера се заражда съпротива, оформят се лидери, съществува солидарност между турци и българи – бивши политически затворници. В края на юни започва безсрочна гладна стачка българинът Иван Кутровски от Варна, а в средата на юли започват гладна стачка турците. Кутровски продължава стачката си 30 дни и в края й българите са изведени от концлагера и изселени в Бобов дол. Започва и освобождаването на турци, обикновено последвано от изселване, а въдворяването вече е единично. В края на ноември 1985 г. 24 души са преместени от ІІ обект на изоставена гранична застава на северния бряг на острова – застава “Славея”. До края на годината стават около 35 души. В края на март 1986 г. почти всички на Заставата започват гладна стачка – 13 дни “в чест” на Тринадесетия конгрес на БКП. След 13-ия ден четирима души продължават да гладуват с искане да бъдат освободени. В началото на април Заставата е закрита като обект, част от хората са откарани в затвора Бобов дол, други са преместени на ІІ обект, а гладуващите са изолирани на І обект. На 26-ия ден от стачката те получават обещание от генерал, че ще бъдат освободени. След като става ясно, че обещанието е лъжливо, подновяват стачката си и на деветия ден са изведени от концлагера и принудително заселени в Северозападна България. Освобождаването на групи продължава, но протести има и през май и август, докато лагерът не е напълно ликвидиран към късната есен на 1986 г.

Един от четиримата стачкували на Заставата е Сабри Искендер, който по-късно става един от тримата основатели и лидери на Демократичната лига за правата на човека в България, изиграла роля в Майските протести през 1989 г. По моя молба той нарисува картата на концлагера от този период, на която е отбелязана Заставата.

Мотивите за презаселването на Сабри Искендер показват, че ДС е бързала да се освободи от несломени в концлагера хора, чиито водачески качества са се проявили именно в тези условия: „Отправя хули и клевети по отношение на социалистическата действителност у нас, изразява намерение за нелегално преминаване на границата и за написване на материал, с който да дискредитира в чужбина мероприятията по възродителния процес. При престоя си в Белене продължава да стои на националистически позиции, а с поведението и проявите си влияе отрицателно върху останалите лица.“

Всички политически кампании, кризи, обрати и победи на режима през цялото му съществуване отекват на дунавския остров с вагоните, камионите или милиционерските “катафалки” с въдворени хора. От 1949 до 1986 г. островът е място на страданията на не по-малко от 15 000 мъже и жени.

В галерия - различните карти на острова



Източник: faktor





Коментари

горе