Правнук на братя Миладинови не се бои да се нарече българин насред Охрид


Любчо Куртелов е роден в Охрид през 1959 година. Пра-пра-внук на Димитър Миладинов от Струга. След основното училище и гимназията (и двете с името на св. Климент Охридски) се записва да учи във Въздухоплавно-техническата военна академияв Сараево, специалност - радарен инженер.

След завършването си работи 10 години като офицер на белградското военно летище „Батайница”.

Лесно ли взехте семейното решение да оставите Белград и да се върнете в Охрид, г-н Куртелов?

- Животът не беше лош, но носталгията за Охрид силно ме измъчваше през целото време. Освен това, през втората половина на 80-те години се събуди сръбският шовинизъм и това много ми пречеше. Сещам се за една случка - големият ни син, който тогава беше на 4-5 години, след връщане от детската градина, почна да рецитира - "Слобо - Сърбия, Слобо - Сърбия". Тогава казах на жена ми, че е време да се връщаме в Охрид, в противен случай децата ще ни ги посърбят. Армията напуснах 1991 година. Нито едно важно решение в живота си не съм вземал с толкоз радост и щастие. Шофьорът на камиона, с който пренасяхме покъщнината ми вика: „Абе ти цело време пееш, ама да знаеш че грешиш”. И от днешна гледна точка виждам, че решението ни за връщане е било правилно. В Охрид отворихме книжарница. Работехме доста добре, бехме една от първите частни книжарници. През 2005 година в едно "кюше" на малката книжарница уредихме библиотека с около 300 книги на български. История, белетристика, езотерика, рационално хранене. Имахме и 50-те CD-та от поредицата на българските филми. Давахме ги на хора (български настроени) на безплатна основа, прочете и върне книгата. Това беше едно миниатюрно българско читалище в сърцето на Охрид. След нетолкова дълго време, срутиха магазина от Общината (и околните също) и книжарницата продължи да работи в помещение под наем. За жалост, место за българските книги немаше.

Кога и как се оформи самочувствието Ви на българин от Македония?

- Българин се чувствам откак знам за себе си. Баща ми у дома само за това ми говореше. Във времената, когато беше не така безопасно да се декларираш българин, той ми велеше: "Треба да си  ГОРД, че си българин".

Разкажете ни за вашето сдружение „Хоризонти” в Охрид...

- През 1999 година формирахме сдружението "Хоризонти'' с цел чрез културни мероприятия да приближаваме хората от двете страни на изкуствената граница и с тая наша активност, символично казано, да махнем некоя тухла от "Берлинската стена" на Гюешево. Успяхме нещо и да направим. Десетки концерти на български фолклорни състави, посещения на български библиотекари при колеги в Македония, организиране на кръгли маси (за Васил Левски), събиране на парични средства и поставяне на паметни плочи на българи, загинали за свободата на Македония - капитан Христо Бърдаров от Разград (следващата седмица ни идва екип от БНТ да направим документален филм за него); Владо Черноземски от Каменица (сега Велинград), Парашкев Цветков от Плевен... През 2008 година по наша инициатива организирахме планински марш по фронтовата линия от Първата световна война. Минахме покрай окопите на Галичица, Пелистер, Червената стена, Завоя на Черна, Цапари, Дойран. Това го направихме съвместно с посолството на Р. България и посланика ген. Михо Михов. Въпреки че беха поканени посланиците от всички държави - учаснички в Първата световна, само българите се отзоваха... Особено съм горд, че вече пета година организираме подготовка на македонските кандидат-студенти за българските университети. Идват професори от България и подготовката реализираме в съдействие с българското посолство и Българския културен център в Скопие. Тази година за първи път организирахме борса в Скопие и Битоля, на която пред македонските абитуренти се представиха българските ВУЗ-ове. Според нас, това е формулата, която треба да следваме за затопляне на отношенията. Разбира се, правим това, което ни е по силите. Същественото оставяме на политиците, дай Боже и те да станат конструктивни и да не търсят "косъм в яйцето" - само и само да има спънки.

Какъв е коментарът Ви по адрес на последните събития в Р Македония? Стреснаха ли някого „бомбите” на Зоран Заев?

- Бомбите на Заев развълнуваха политическата жабокречина, жабуняка в Македония. В момента сметам, че едва ли има човек, който да е сигурен как ще се развива обстановката нататък. В ход са преговори помежду ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ, които се провеждат в Брюксел. Самият факт, че тези разговори не се провеждат в Македония говори, че доверието между тях е нула и че предстои тежка "окопна битка". Да почакаме, през следващите месеци ще бъде "весело" на македонската политическа сцена.

Какви са настроенията сред основната част на населението на Вардарска Македония? Ако се прекрати преследването на хората с българско самосъзнание, дали повече люде биха признали, че се чувстват българи?

- Главните лостове, с които България има влияние в Македония са българските гражданства и македонските студенти. По отношение на второто, мога да призная активността на българската държава на това поле. По отношение на гражданството, мнението ми е, че това треба да се либерализира до максимум (въпреки че по този въпрос има различни позиции).

Знаем, че в не така далечното минало, огромна част от християнското население в Македония се е чувствало като българско. След помалко от един век и след неколко различни вълни на денационализация, днес обстановката вече не е така "розова". Новите поколения са с македонско съзнание, което е антипод на българското. Никой на никого не може да налага със сила различно мнение, но поне в Македония треба да се създаде климат, където нема да е "ерес" да кажеш, че ти самият се чувстваш българин. А това и днес не е препоръчително. Затова има доста хора, които са наясно с българските си корени, но не искат да се афишират и да направят проблеми за себе си и на свойте деца. Все пак треба да се живее. Лошото е това, че и в България политическата и икономическата обстановка не е идеална. Преди години имах обичай да кажам: "Ако България беше Западна Германия, днес повечето от нас в Македония щехме да сме българи”...



Източник: Гласът на България





Коментари

горе