Възможно ли е един баща да направи барокамера, за да помогне на детето си аутист,
като облекчи състоянието му? Напълно е възможно и реално, а мъжът се казва Петър
Кондев и е от Пазарджик.43-годишният Петър не е инженер по професия, но воден
от бащинска загриженост и обич сам решава да направи барокамера за 10-годишния
си син Емил. Искахме да облекчим живота на детето си и да му помогнем по някакъв
начин, след като правихме няколко процедури в София и Варна и видяхме, чеима подобрениеразказва
майката Лилия, която вече е обучена да работи с уреда и посреща и обгрижва ползвателите
на барокамерата. В общото им търсене стигнали до метода хипербарна оксигенация,
т.е. дишане на кислород под налягане. Тази терапия е малко позната в България.
След барокамерата в Пазарджик до месец-два ще се появи още една в София, което
е добре не само за децата аутисти, защото хипербарната терапия помага на много
състояния и заболявания, уточнява Лилия. Тя е областен координатор на Движението
на българските майки и покрай малкия Емил се е свързала с майки с подобна съдба.
Обича да помага на хората и не крие, че иска да бъде полезна на нуждаещите се.
Семейството пропътувало стотици километри за сеанси в София и Варна /б.а.-направили
по 40 влизания в камерата и на двете места и установили, че точно тази терапия
е нужна на техния син. За да се направи една барокамера не е никак лесно, обяснява
Петър, който на първо време се опитал да убеди в необходимостта от реализирането
на идеята местни хора. Те не проявили интерес и тогава Кондев решил сам да се
захване с нелеката задача. Макар да не е инженер по професия, той определя себе
си като техник по натура, на когото почти всичко се удава. Така се заел с предизвикателството.
Събирал информация за елементите в барокамерата, за тяхното синхронизиране, с
какви параметри да бъдат. Най-важният елемент-съдът за барокамерата поръчал от
фирма, лицензирана да произвежда съдове под налягане. Петър търсел съд с илюминатори
и врата, през която да се влиза в барокамерата и в крайна сметка му изработили.
От друга фирма намерил дебелите плексигласи за илюминаторите. Останалите компоненти,
кои вносни, кои родни, също успял да си набави-невинаги частите си пасвали на
схемата, но бащата не се отказвал. На принципа “проба-грешка” сглобил уреда. Самото
сглобяванеотнело 5 месецана Петър. Много ценни съвети мъжът получил от д-р Гаевски,
който работи с барокамерата във Варна, и от Васко, който е собственик на барокамерата
в НСА в столицата. Не е вярно, че българите сме черногледи и зли, коментира Петьо,
който е благодарен, че е срещнал разбиране и човещина при направата на уреда.
Макар че все още медицинските специалисти в Пазарджик не са разбрали официално,
че има барокамера, той и съпругата му направили няколко срещи с лекари от региона,
на които разказали за придобивката. Обнадежден съм, защото реагираха позитивно,
любопитстваха и проявяваха интерес, не крие Кондев. Първи за барокамерата научил
техният семеен лекар д-р Славчо Тодоров. Той е съпричастен към съдбата на Емил,
разказва майката Лилия. Докторът теоретично им разяснил какво е действието на
кислорода. Когато барокамерата била готова джипито я изпитал и за себе си, изпращал
им и пациенти. Лекарите не знаят за тази терапия, констатира Петьо. Не я били
изучавали, не се практикувала в България. По негова информация на пръстите на
едната ръка се броят специалистите по хипербарна медицина в центровете в София
и Варна. Нормално е, когато не знаят за една терапия, да се въздържат дали това
помага или не. Нормално е да кажат “Не знам.”. Но аз съм оптимист, защото виждам
интерес у тях, виждам, че имат мисъл в тази посока, разкрива впечатленията си
Петър. Самата терапия е лесно разбираема. На нашия семеен лекар му бяха нужни
минути, за да разбере какво точно се случва при тази терапия. Един сеанстрае приблизително
часВсеки сеанс се състои от три етапа и всеки етап е с плаващо време. Първият
етап е компресия, това е времето, в което се вдига налягането в камерата до определен
периметър и то зависи от терапията. Тази компресия може да трае от 5 до 10 минути.
Следващият етап е дишане на кислород. Когато вече компресията приключи, слага
се маска и се диша кислород от 30 до 40 минути. Ако сеансите са чести и се правят
всеки ден, тогава се правят по малко-по 30 минути. След втория етап следва декомпресия-спира
се кислорода и се изпуска въздуха от камерата. Това трае от 5 до 10 минути. Кислородът
се явява основен стимул за растеж и развитие. Това е важното и това трябва да
стигне до хората-че тази терапия помага за много неща-за заздравяване на тъканни
нарушения - разкъсни рани, оперативни рани, язви - вътрешни и външни, кожни проблеми.
Това са места по тялото, на които барокамерата повлиява изключително ефикасно
и много бързо. С 5-6 сеанса могат да се решат проблеми, които с месеци се влачат,
убедени са семейство Кондеви, които дават примери с хора, на които влизането в
барокамерата е помогнало. То повлиява много добре и на състояния след инсулт,
инфаркт, за натравяне-от газове, течности, храни. Това е изпробвано и на гърба
ми, работи ефикасно, категоричен е Петър. Затова в центровете по токсикология
имат собствени барокамери за вдишване на кислород под налягане, защото той е изключително
мощен детоксикант. Терапията с барокамера повлиява добре при стотици заболявания,
включително при стресови състояния, депресии, хронична умора, безсъние, страхови
неврози, на заболявания на периферната нервна система - дископатии, мускулни схващания
и спазми. Приложима е и за множествената склероза, като по света задължително
в развитите страни иматцентрове по хипербарна терапиякоито работят само за такива
пациенти. Облекчава и задържа състоянието на болестта, защото на този етап и това
е победа, разяснява Кондев. Лилия пък бърза да уточни, че от двата месеца, през
които вече работи барокамерата вече е била изпробвана от жена с мускулни схващания,
която ходела с две патерици. За нея е много важно малко да се отпусне мускулът,
за да може да се придвижи, обясни Лили, която не крие, че ако човек има възможност
да си го прави постоянно, би било добре за общото му здравословно състояние. Съпругът
й пък я допълва с друг пример за тяхно близко приятелско семейство, в което на
жената след оперативна интервенция в устната кухина в продължение на 8-10 месеца
продължавали да й кървят венците. Какви ли не препарати и облъчвания, мазила и
лекарства използвала, но венците й не спирали да кървят. Две влизания в камерата
били достатъчни този проблем да бъде решен, споделя Петър. За да работи барокамерата,
Петър се принудил да купи помещения на приземния етаж в сградата, където се помещава
фирмата му. Разходите по изработването и поддържането също не са малки за семейния
бюджет на фамилията, но родителите на 10-годишния Емил са убедени, че правят добро
и ще помогнат на хората от региона, които се нуждаят от подобна терапия и няма
да пътуват стотици километри, за да се подложат на нея.
