Св. Анастасия – българският остров на свободата
Колко пъти сте мечтали да избягате от София и да се събудите на самотен остров
в морето с чаша кафе в ръка? Без вестници, телевизия и интернет. По цял ден да
се разхождате из малкото парче земя, което ухае на билки и прясно окосена трева.
От всички страни да сте обградени от вода и компания да ви правят прелитащите
над главата ви птици…
Вече не е нужно да пропътувате хиляди километри, за да усетите ефекта от скъсването с цивилизацията. Добре дошли на българския остров Св. Анастасия!
Разположеният само на 6.5 км от Бургас, някогашният остров Болшевик е напълно преобразен и готов да приема авантюристи. Грабнали под мишница откривателския дух се отправяме към малкото парче суша в бургаската акватория, за да проверим на живо дали легендите за острова са преувеличени. Или действително става дума за райско място, което има силата да омагьосва свободни души като нас.
Мъничко зеленичко с много синичко. Що е то?
Св. Анастасия е един от седемте български острова в Черно море и третият по големина. Неговата площ е едва 22 дка, които се обхождат за не повече от 10 минути. По-големи от него са островите Свети Иван (180 дка) и Свети Кирик (80 дка), които се намират до Созопол. Те обаче не са пригодени за по-продължителни бягства от цивилизацията. А и нямат толкова интересна и драматична история, като Св. Анастасия.
През вековете островът е сменял няколко пъти своето предназначение. През Средновековието тук е имало манастир, който на няколко пъти е бил опожаряван и нападан от пирати. В средата на комплекса е църквата “Възнесение Господне”, която е останала непокътната и до днес.
Интересното е, че монашеската обител оцелява през всичките векове на турското робство, но запада през първите години след Освобождението, когато мястото е било недолюбвано от новата власт в освободена България. Има сведения, че цар Фердинанд е искал мястото за своя резиденция, но е получил отказа на местните власти в Бургас. В резултат на това са спрени дотациите за църквата и манастирът започва да запада.
“Българският Алкатраз”
В първата половина на миналия век на три пъти островът се превръща в затвор. Част от манастирските помещения стават килии, в които са заключвани политически затворници за по няколко месеца, когато е бил препълван Бургаският затвор.
След атентата в софийската църква “Света Неделя” през април 1925 г. на острова са заключени 90 антифашисти и противници на тогавашния политически режим. Част от тях получават смъртни присъди. Няколко дни преди да бъдат пратени на бесилката, те успяват да организират бунт. Стражата е заключена във фара, а 43 комунисти успяват да избягат с помощта на две лодки и плуване до отсрещната суша при нос Чукаля. След това групата минава през цяла Странджа и се добира до Истанбул, откъдето с кораб се прехвърля в Одеса.
Иронията е, че част от избягалите затворници намират смъртта си по-късно в лагерите на Сталин. Други пък успяват да завършат висшето си образование в Москва и се връщат в България като герои на “народната власт”. В чест на техния бунт островът е прекръстен на Болшевик през 1945 г.
Също в чест на бегълците островът е водоснабден и електрифициран. От намиращата се в близост военна база Отманли са прекарани електропровод и водопровод, които минават по тръби по морското дъно. Затова и на кея на острова е сложен голям знак – обърната котва. Тя предупреждава плавателните съдове да не хвърлят котви в района, тъй като има опасност да прекъснат комуникациите на острова с брега.
От Христо Фотев до Летисия Каста
В по-ново време островът се превръща в убежище на бургаската интелигенция. Поети, музиканти, писатели и кинодейци са го посещавали, за да черпят вдъхновение. Поетът Христо Фотев, който е прекарвал голяма част от времето си тук, е спечелил прозвището “губернаторът на острова”. Тук са снимани и филмите “На малкия остров” с режисьор Рангел Вълчанов и “Островът” на Камен Калев (с участието на Летисия Каста).
Днес Св. Анастасия е единственият български остров, превърнат в туристическа атракция. Той си има губернатор, избран след публичен конкурс, който посреща лично гостите и ги развежда из забележителностите му. Поне засега туристопотокът към мястото не е довел до видими поражения.
Щом стъпите на малкия кей на острова, ще забележите малък каменист плаж. На него са поставени дървени шезлонги, от които може да се наслаждавате на морската шир и корабите, пуснали котва в Бургаския залив. Следва леко изкачване покрай покрития с черупки от миди южен бряг. От двете страни на пътеката има поляни, от които също се разкриват красиви гледки. В северния край на острова има интересни скали, наречени Гъбата и Вкамененият кораб.
В центъра на острова е средновековната църква. Към нея има музей, магазин за сувенири и къща за гости, в която могат да спят до 14 души.
“Бягство от затвора”
Островът разполага и с ресторант, носещ романтичното име “100 години назад”, където можете да опитате морски специалитети и гозби, приготвени по стари бургаски рецепти. Като например “островитянска рибена супа” (3.50 лв), “домашен тарама хайвер” (3.50 лв), “рибени кюфтенца” (3.90 лв за порция) и “миди по бургаски” (8.50 лв за порция).
В манастирската лекарна се предлагат домашна лимонада със сок от нар, а също и лимонада от смокиня. Там се предлага и билков чай, направен от над 10 вида билки, които растат на острова.
Ако искате да опитате вкуса на свободата, можете да си поръчате и някой от коктейлите, напомнящи за драматичните събития на острова през мрачната 1925 тг. Те носят тематични имена като “Бягство от затвора” (ликьор мента, сода, лимон) и “Свободен Болшевик” (водка, сок от грейпфрут, концентрат от нар). Усещането за внезапно скъсване с ежедневието ви е гарантирано.
И действително – не са много местата в България, където човек може да се наслади на чувството за безгрижие. Всеки остров поначало е символ на свободата. Парче суша, откъснало се от брега, което сякаш отказва да се подчини на законите на физиката и търси своя траектория в бурното море. Има някаква ирония във факта, че хората опитват да превръщат островите в затвори. Накрая винаги се случва обратното – затворници се оказваме всички ние на сушата, а истинският дух на свободата може да бъде почувстван само тук – на малкото парче земя, откъснато от цивилизацията.
Как да стигнете
До Св. Анастасия можете да стигнете с туристическо корабче, което тръгва от големия мостик в Бургаската морска градина. Туристически корабчета до острова има и от някои от съседните морски курорти – Созопол, Несебър и Слънчев бряг. Другият вариант е да наемете водно такси. Собствениците на рибарски лодки в Бургас предлагат такива услуги срещу заплащане. Щом стигнете до кея на острова, ще ви поискат и символична входна такса от 1 лв на човек.
Вижте още:
– Морската градина на Бургас
– Фестивалът на пясъчните фигури
– Останките от крепостта Русокастро
Името:
Света Анастасия Фалмаколитрия е сред малкото жени мъченици, почитани както от католическата, така и от източноправославната църква. Родена е в Рим в благородническо семейство. След смъртта на майка й, Анастасия била насила омъжена за сенатора Помплий. За да предпази девството си, тя се престорила на неизлечимо болна и не допуснала близост със съпруга си. Помплий подложил съпругата си на унижения и обиди. Но скоро той загинал – по време на буря корабът му потънал. Така Св. Анастасия останала вдовица и започнала да използва наследеното богатство за облекчения на страданията на затворените в тъмница християни. Тя пътувала от град на град и утешавала затворените християни, лекувала ги, осигурявала им храна, а когато можела – плащала на тъмничарите за освобождението им. Постепенно тя изучила лекарския занаят и станала легендарна лечителка. Затова била кръстена Фармаколитрия – от гръцки “избавителка от страданията”.
Света Анастасия е закрилница на невинните, но несправедливо обвинени в престъпления и хвърлени в тъмница, на страдащите, на болните и бедните. Онеправданите, които произлизат от най-ниските слоеве на обществото, са я възприемали като своя небесна покровителка и естествена застъпница пред Бог. В иконографията тя винаги е изобразявана със стъкленица или ампула с миро в едната ръка – символ на нейните способности на лечител. В другата ръка тя държи обикновено евенгелие, палмова клонка или кръст.
Факти за острова:
– Островът се намира на 6.5 км от Бургас и на 1.5 км от най-близката суша.
-Отворен е за посещения от май до октомври. След това достъпът до него е прекъснат заради бурното море и опасността от инциденти.
– Формиран е от вулканични скали.
– Средната му надморска височина е 10 метра.
– Хотелът на острова е с 9 легла, като при нужда могат да се добавят още 5 легла в стаите. Подходящо е за тиймбилдинги, кръщенета и малки сватби. За всеки повод пристига свещеник от Бургас.
– Двойна стая в хотела струва 120 лева на вечер.
– Миналата година на острова са спали 210 души.
– За първата година съществуване като туристическа атракция през него са минали 50 000 души.
Източник: otbivki
Коментари
Харесайте ни във facebook!
