Реката и пловдивският Дианабад



Река Марица (480 км) е най-дългата на Балканите. Тя извира от Рила и преминава през България, Турция и Гърция. В обосновката си за проектния клъстер "Река на въображението" експертите и авторите на апликационната книга "Пловдив 2019" пишат: "Докато за повечето градове реката обикновено е гръбнакът, около който се развива градът, то в Пловдив река Марица е откъсната от градския пейзаж. Тя е един от най-важните елементи в екосистемата на града, но гражданите са изгубили емоционалната си връзка с нея. През последните години са създадени няколко проекта за инфраструктурни промени, но нито един от тях не е приложен по множество причини - включително и такива, свързани със собствеността. Ето защо вярваме, че е крайно време да започнем процес по съживяването на реката и на остров Адата. Идеята ни е това да стане чрез култура, изкуство и зелени иновации. Проектният клъстер "Река на въображението" ще се фокусира върху превръщането на тези зони в градски оазис..." 
Всичко това предстои през следващите години, а тези дни един друг, сходен в амбициите си проект заявява за себе си.
За баните или плажа на река Марица споменава летописецът Никола Алваджиев в своята "Пловдивска хроника". А Димитър Райчев в "Пловдивски алманах" на страниците за 1882 г. е записал: "За първи път са построени речни летни бани на брега на река Марица, състоящи се от 12 кабини, 4 душа и един голям басейн с пречистена вода." На други страници в алманаха има снимка с текст: "1 юни 1930 г. - откриват се летните спортни бани край река Марица в Пловдив." В своята книга "Познатият непознат Пловдив" съм писала за фамилията Събеви - доктора и неговата съпруга италианка и художествена критичка, които са родители на оперните певци Събчо Събев и Елда Събева. През 30-те години стават популярни Събевите бани - на 13 юни 1937 г. се открива новият плаж при вилата на д-р Атанас Събев зад Военната палата с три басейна и спасители, наречен "Пловдивският Дианабад", четем в местен вестник. Плажът на река Марица съществуваше и в ученическите ми години - през 60-те. После го измести плажът на Острова, когато все още нямаше гребен канал и притичвахме през територията, обрасла с храсти, до брега на реката, където днес е плувният басейн. 
Почерпил информация за историята на плажа от познавачи пловдивчани, Асен Асенов и ръководената от него платформа ЕДНО предлагат съвременен римейк на речния плаж на Марица, включен като инициатива в тазгодишната тема на "One Architecture Week" - "При-общена река".
На 2 август между Пешеходния мост и моста на Панаира (бул. "Марица" 104) ще бъде официалното откриване на "Плажът на Марица". Близо е до Хуманитарната гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Гостите на реката ще могат да се възползват от бар, плаж с три басейна, а от септември и отворена сцена, на която ще се провеждат различни музикални събития, работилници, лекции, дебати, филмови прожекции. Но най-напред инициаторите започнаха с почистването на речното корито или поне близките до брега места. Тепърва ще имаме възможност да се убедим става ли водата на река Марица за плаж. Организаторите напомнят, че плажът е временна конструкция, която след края на фестивала ще бъде премахната, като амбицията им е тази инициатива да се повтаря през всяко следващо лято.
За да бъдем справедливи, трябва да напомним, че преди няколко години оригинални проектни концепции за многофункционално използване и интегриране на река Марица в градската структура на Пловдив предложиха участниците в младежкия пленер "Екотримонциум 2009". Там също имаше идеи, които превръщаха реката в динамичен и притегателен център за култура, бизнес, спорт и отдих чрез благоустрояване на крайбрежните зони, изграждане на екоселища, паркови рекреационни и атракционни зони... Или, както казва арх. Величко Куртев, зам.-председател на Камарата на архитектите в България - Пловдив, "Идеи за Марица - много, всичките - на книга". От години сме се дърпали от реката, припомня той, по бреговете само хотел "Марица" и Водната палата са обърнати към нея. Бих прибавила и сградата на Хранително-вкусовия университет, както и много частни кооперации, направили напоследък по-интересен пейзажа на реката. Така или иначе, тепърва предстои да се решават проблемите за взаимовръзката "Пловдив - река Марица". Заслужава да се поощри всеки опит, без да се забравят и поуките от действията на ентусиасти в миналото.

Малко история за другите бани в Пловдив

Баните на Пловдив са известни с началото си още в древността. Римски терми са добре проучени на две места - под някогашното кино "Балкан", днес бинго, и под училище "Йоаким Груев". Виждала съм черно-бялата мозайка на термите под "Балкан" - сградата днес е реституирана и сега това е невъзможно да се види. Но от специалисти и литература знам, че термите са снабдени с всички необходими съоръжения, вестибюли, коридори, съблекални, отоплителна инсталация, с красиви подови мозайки...
Повече данни има за баните, строени в годините на турското владичество, някои са запазени и до днес. Такава е Чифте баня, строена около 1582 г. по времето на Мурад Трети. Сега там се намира Центърът за съвременно изкуство "Баня Старинна" и сдружение "Изкуство днес" е един от партньорите на ОФ "Пловдив 2019".
Стара турска баня е била разрушената през 30-те години Хюнкяр хамам, т.нар. Царска баня до Пешеходния мост на река Марица. Строена е по нареждане на първия бейлербег на Филибе Шахабедин гаази паша. "Хамамът е светъл и широк, има хубава вода, отгоре е покрит с олово", пише турският географ и пътешественик Евлия Челеби в 1652 г. Хюнкяр хамам е свързан с политическата история на Източна Румелия. Поради липса на подходящо помещение през 1879 г. сградата е преустроена по проект на арх. Пиер Паоло Монтани и пригодена за първите народни представители на автономната област.
Запазена е и Ени хамам/Новата баня на Орта мезар, строена сравнително по-късно. Пловдивчани я наричаха "еврейската" баня, тъй като е в квартала, населен с евреи. Днес тя е продадена на частен предприемач и се ползва като работилница и склад за мебели. Преди години беше съборена съществувалата дълго време баня "Тракия", която Евлия Челеби споменава като Къзаскер хамам, тъй като в нея са се къпели войниците.
По време на Възраждането някои от най-богатите пловдивски търговци са се обзавели със свои лични бани.
Едно от най-забележителните помещения в къщата "Хиндлиян" е банята от мрамор и гипс, която е единствена от този тип у нас. Освен че е красива със своите сводове и купол с отвори, през които влиза слънчева светлина, тя е създадена на принципа на римските хипокаусти. Затоплянето й е ставало чрез своеобразно подово отопление.

 

Реката точно срещу бившата мъжка гимназия "Александър Първи", в чиято сграда днес е разположена Хуманитарната гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Това е мястото, където ще бъде съвременната версия на "Плажът на Марица"

 

Хюнкяр хамам

Мостът на Марица



Източник: Дума

Следваща статия:
Българин измисли чудно лечение на рак (рецептата му сваля и килограми)





Коментари

Видео на деня

горе