Безработни роми хранят цяло село


Бедняшката бригада е изработила богата реколта от картофи Снимки: Любомир Йорданов

Продраните гласове на петлите призори отекват като военни тръби над Дунав и вдигат от сън най-работливите жители на село Долни Цибър. Макар че близо 25 години Зорка Ицкова не е ходела на работа, мощното кукуригане събужда навиците от младите й години и тя, още сънена, поема с мотиката към полето. Пътят е цели три километра, но за Зорка ходенето в сутрешния здрач не е трудно.

"Гладът и мъката, че няма какво да сложиш на масата, са по-страшни!", казва 56-годишната жена. Зорка е сред работниците на бедняшката бригада, която обработва 70 дка земя край Цибър. За труда си хората получават по половин минимална заплата и няколко чувала от реколтата, която сами са отгледали. Останалата продукция - картофи, домати и лук, земеделците раздават без пари на другите бедни в селото. "Мизерията е обща! Ако сами не си помагаме, ще мрем!", казват работниците.

В Долни Цибър - най-голямото село в крайдунавският район с над 1200 души - предимно роми, се провежда уникален социален експеримент. Притиснати от безработица, глад и липса на внимание от държавата, местните хора решили да вземат инициативата в свои ръце. И да докажат, че искат да работят и могат да печелят от труда си. През февруари тази година жителите на Долни Цибър се вдигнаха на протести и поискаха не помощи или някакви други благини от държавата, а работа.

В началото на прехода стопанствата и заводите в района бяха затворени и разграбени, а хората останаха без прехрана. Някои хванаха пътя към чужбина, повечето обаче останаха в мизерията на родния край.

"Ние не сме мързеливци. Липсата на работа кара мнозина да просят, а други да крадат. Не ги оправдаваме! Но не виждаме смисъл здрави, прави и грамотни хора да ни включват в някакви социални програми, дето влачим по 4 часа метлите за мизерни стотинки. Искаме да се трудим и сами да изкарваме хляба си!", заявиха ромите. Но никой не ги чу. Или не им повярва. Нали мнозина казват, че циганин земеделец няма.

„В министерствата и държавните служби останаха глухи за молбите ни. Само общината във гр. Вълчедръм ни помогна“, споделя кметът на Цибър Камен Димитров. Общинският кмет Иван Барзин и съветниците отделили 50 дка ниви край селото и ги дали на бедняците да работят. Гласували и 170 000 лева от местната хазна за заплати на доброволците. И ентусиастите измъкнали от мазетата си ръждясалите от години мотики.

„Земята не беше копана над 20 години, беше станала като камък. Много зор видяхме, докато направим лехи и канали, споделят ромите. Те си изградили и лагер с фургон и навес в полето. Почистили каналите от времето на социализма, за да поливат градината. Разделили бригадата на групи - денем едни копаели и садели зеленчуците, нощем други - най-вече мъжете, поливали и охранявали насажденията. Впечатлени от желанието на хората да работят, на помощ се притекли и бизнесмени от района. Дали им трактори, за да орат. Други отпуснали пари за гориво и торове. Депутатът Петър Чобанов дарил 6000 лв. за семената за градината. Лични пари за плантацията дали и кметовете Барзин и Димитров. И постепенно в пустошта край пътя Лом - Козлодуй, изникнала градина за чудо и приказ. Докато общината отпуснала парите обаче, първите тридесетина доброволци се трудели близо месец без заплати. После се включили още хора и сега бедняшката бригада наброява 47 души. Шеф им е кметът Камен Димитров. Той организира смените, казва кога да се полива, пръска и събира реколтата.

„Ние не сме невежи в земеделието. По-старите сме работили навремето в ДЗС-то (Държавното земеделско стопанство - б.р.). Аз пет пъти съм била ударничка. Научили сме и децата си да копаят и садят в градинките вкъщи, за да има какво да ядат, разказва Зорка Ицкова. С работата по нивите тя навремето изучила двамата си синове. Единият сега е учител в селото. На труд учи и внука си, хвали се жената. Сред бригадата от бедняци има и млади хора, които не помнят блъскането с мотиките в комунистическите стопанства, но и те копаят с хъс земята.

23-годишната Станислава е детето на бригадата. Тя е завършила гимназия по селско стопанство и научила на книга доста за градинарството. Сега обаче вижда как стават нещата и наяве. С общи усилия бригадата вече е приключила най-тежката работа и прибира от полето богата реколта.

„Картофите са много хубави. На ден събираме по 1 тон, хвалят се земеделците“, казва Станислава.

Работниците идват в градините към 5-6 часа призори, за да работят по хлад. Събират картофите в чували. Хората са толкова радостни, че виждат резултатите от труда си, че още от съмване над полето ечат бурни ритми от телефоните, кънти смях, а в почивките някои от по-младите булки разкършват и снаги. Отговорникът по транспорта Шанко превозва с каруцата и коня си Април продукцията из селото и раздава на всяко семейство по чувал зеленчуци.

Вече 420 фамилии са запасени с картофи, още 40 също ще получат по пълна торба. После започва брането и раздаването на доматите и лука. Ако остане от реколтата, ще ги дарят на детската градина. За труда си всеки месец градинарите получават по около 130 лева. Не е много, но пак е по-добре от левчетата за временна заетост, където се метат улиците, споделят ромите.

„Искахме да докажем, че можем да работим и го направихме! Експериментът ни е повече от успешен - хората взеха пари не на готово, изработиха цяла планина от продукти, запасихме селото с храна за зимата. Сега разработваме проект за по-голяма градина, с повече работници“, споделя кметът Камен.

Селото се готви да кандидатства с проекта пред правителството и еврофондовете и се надява да получи средства за обработка на 150 дка общинска земя. В новата градина ще се трудят 250 души, които ще получават и по-високи заплати, предвижда разработката. Ако държавата подкрепи ромската инициатива, ще бъдат спестени много пари за ненужни социални помощи, хората ще получат работа и хляб, а пустеещи полета ще се превърнат в градини. Пък и всички ще се убедят, че циганите стават за земеделци, казват жителите на Долни Цибър.



Източник: Труд





Коментари

горе