Децата ни умират… а всички спим
Поредният случай, в който две 16-годишни деца загинаха при нелеп и жесток автомобилен инцидент отново се превърна в медийна сензация, но само за един ден. Журналистите ще отразят новината, ще поканят полицаи, криминалисти, почернени от скръб майки, които с мъка сдържат сълзите и болката си. И толкова. Ще излъчат репортажи от мястото на събитието, но… Велислава и Марино вече ги няма. За тях няма да си спомняме след ден, потънали в собствените си ежедневни неволи. Сценарият се повтаря от години. Убийците по пътя продължават безнаказано да са господари не само по шосето, но и в домовете ни и в живота ни и всички спим. Буквално.
За смъртта на Велислава и Марино не са виновни само тези, които са форсирали двигателите, представяйки си, че участват в поредния епизод на „Бързи и яростни“, избивайки комплекси. Виновни са всички – от майките им, които не са ги научили, че по-свято от човешкия живот няма, през инструктора, дал им книжка, (ако изобщо имат книжка), до полицията, която си е затваряла очите през годините. Защото всеки знае къде се провеждат гонките. Колко пъти сме чували от пътните полицаи – „Ние сме безсилни“. А от кого зависи тогава? У кого е властта? Кой е пряко отговорен за смъртта на тези деца?
Още през 2012 г. родители на деца, загинали в катастрофи, поискаха по-строги мерки за убийците на пътя. Още тогава те припомниха, че 93% от виновните шофьори на пътя получават условни присъди, а при останалите 7% - ефективните присъди се дължат на рецидив. Две години по-късно през 2014 г. родителите отново трябва да се молят за справедливи присъди и да протестират пред Народното събрание. Иначе те се събират често – за да споделят историите, с които живеят всеки ден, с болката, със загубата – далече от медиите, от журналистите, далече от хорските очи…
Едва през юни 2015 г. някои от промените, за които умоляваха, бяха приети и наказанията за убийците вече са по-сурови, но и не и достатъчни. Остават въпросите защо продължава да се случват инциденти като този вчера? Спи ли полицията или не може да се справи? Защо децата ни умират без причина? Кой не си върши работата?
Гонките продължават и никой не прави нищо, за да ги спре... Законът ли се оказа крив или просто някой не си върши работата. Тук отговорността е обща – на всички нас и няма защо да се оправдаваме. Време е да се събудим и да поемем на плещите си товара на това, което правим, защото почернените майки ще стават все повече и никой не е застрахован от това утре той самият да стане жертва на пътя или негов близък или познат, недай Боже.
Крайно време е да слезем от влакчето на пълното безхаберие и вечните оправдания, на хейтването и поемем собствената си отговорност, защото го дължим на деца като Велислава и Марино, чиито имена ще забравим в момента, в който слязат от първите страници на вестниците. Нещата могат да се променят само с ефекта на доминото – въпросът е кой ще бутне първото блокче…
Източник: Кмета
Коментари
Харесайте ни във facebook!
