Веселбата: Душата на Балканите
„Пие тата, пием я, пиеме и двата…“
.
„Нищо друго, измислено от човека, не е породило толкова много
радост, колкото добрата кръчма.“
Самюел Джонсън (1709-1784)
Пир – фреска от Пестум, 495 г. пр. Хр. Източник: bg.wikipedia.org
От древна Гърция, когато Платон написва книгата си Symposium, всичко е sympotein (да пием заедно) – пиршество, коктейл, get together party, liquid discussion. На Платоновия симпозиум в Атина се събират философи, които обсъждат природата на познанието, ядат и пият вино – понякога само пият. През това време по старогръцки обичай симпозиархът („председателят“ на симпозиума) разрежда виното. Ако разговорите са сериозни, долива повече вода – общо приготвя три “кратера” – първият за здраве, вторият за удоволствие, третият за сън, повече от три кратера водят до лошо поведение. И симпозиархът не отговаря за това.
Сега по стените на някои от новите бургаски кръчми има калиграфски изписани мъдрости – една от тях е: “Семейството омръзва, кръчмата не!”. Съвременният испански писател Антонио Гомес Руфо също е написал мъдрости в “Душата на рибите” – една от тях е: “Душата тежи толкова, колкото тежат нейните спомени.”
Изображение на тракийско пиршество. „Всички траки са пияници” – пише Атеней. Разбира се тези думи не бива да се приемат буквално. Снимка: Haskovo.net
Бургас, България
През 1879 г. Нико Попов – първият кмет на Бургас – е съветвал “по-будните да отварят повече заведения за масово хранене (и пиене), които да улесняват и развеселяват хората, за да забравят 5-вековното робство.” Така през 1888 г. на разположение на 9 865 бургазлии е имало 155 питиепродавници. Най-забележителното събитие на питиепродаването се случва на 28 август 1938 г., когато министърът на просветата Николай Николаев открива Морското казино – най-посещаваното “читалище” на Бургас. До 1990 г, след което е оставено на саморазрушаване, защото вече няма министри като Николай Николаев – доктор на правните науки, един от 43-мата депутати, които не дават българските евреи на нацистите.
През 1934 г. е имало 179 кръчми, 92 кафенета и един Руски клуб на разположение на 36 231 бургазлии. По това време е открита най-демократичната кръчма в града – “Двата лева” – ядеш и пиеш “на корем” за два лева (един от собствениците е бай Киро, бащата на една от най-красивите бургазлийки – Дора К. Новакова, светла й памет).
Най-аристократичното място за отмора и веселба в Бургас е било Гражданският клуб – в центъра на града, на „Богороди“ 18, единият етаж за кафе и игра на карти
и табла, другият – ресторант. Собственик на Клуба е евреинът Давид, той става
кръстник на сватбата на майка ми и баща ми през 1938 г., когато баща ми е келнер
в Клуба, след това – съсобственик с Давид.
Сега „Веселбата в Бургас“ има около 4 000 посетители във Facebook.
Бургас, ул. „Богориди“, 20-те години на ХХ век. Източник:
Лесковац, Сърбия
От многото кръчми и кафани ще спомена само кулинарната олимпиада в Лесковац – малък град на 40 километра южно от Ниш. С Горана, Брани, Владмила, Зоран, Стево и други приятели от Ниш пътуваме по пътя за Крагуевац и след 30 минути сме в Лесковац – не защото там е модерната Клиника по IVF (ин-витро оплождане). А защото нейният ръководител проф. Миодраг Стойкович ни е поканил на рощилиада – олимпиада на скарата (на сръбски “скара” е “рощил”). По това време на годината – към края на лятото – Лесковац е най-гъсто населеното място на света – хиляди хора, тонове месо, вино, ракия – и червени люти чушки. Енергично усмихнати млади хора пляскат месото между дланите на ръцете си, слагат го на скарата и пляскавицата е готова за ядене след 15-20 минути – “ръкоплясканата” скара е традиционен сръбски патент. И червеното вино, особено онова с надписа pro cordis – черногорските врани коне, виното е кръстено на тях – “Враняц”. Рощилиадата продължава три дни и три нощи, и в края на следващото лято пак сме “от Ниш на пътя за Лесковац”…
Лесковец, Сърбия, Рощилиада. Снимка: kolektiva.com
Лясковец, България
А сега, в първите дни на септември, тръгваме към Велико Търново, където край Петропавловския манастира до Лясковец, ще има веселба с много скара и много музика. Нашата рощилиада се нарича Скариада.BG. По това време на годината Лясковец ще бъде най-гъсто населеното място на света – хиляди хора, тонове месо, вино, ракия, манастирска чорба… Ще им акомпанират Иво Папазов-Ибряма, Горан Брегович и други балкански музиканти. За разлика от Платоновите симпозиуми, веселбата на Балканите няма симпозиарх.
Напомня ми на една народна песен, която съм чувал в изпълнение на поета Борис Христов:
„Понеделник рано косили сме сяно, коси тата, косим я, косиме и двата… Във вторник рано пластили сме сяно…“. Сряда, четвъртък, петък… докато: „продали сме сяно“ и в събота „пропили сме сяно! Пие тата, пием я, пиеме и двата! А в неделя: „Плаче тата, плачем я, плачеме и двата!“.
От такива примери се вижда, че в душата на Балканите има някаква виталност, вечна и обречена, като тракийска мистерия или като особено надживяване на стария сблъсък между хаос и ред. И че тази душевност е уникална като името на един балкански оркестър за сватби и погребения.
.
Д-р Георги Чалдъков
Източник: Euro Chicago
Коментари
Харесайте ни във facebook!
