Тодор Живков - свиреп диктатор, социалистическият Стамболов или Андрешко


За “единия лагер” той е свиреп комунистически диктатор, а чрез идеята си за “България – 16-а република на СССР” – направо и национален предател.

За “другия” той е нещо като “социалистическия Стамболов”, строител на съвременна България (даже, както самият той се хвалеше, на “две Българии”) между 1956 и 1989 година.

Ние обаче, историците, по принцип нямаме навика да боравим само с двете бои – черната и бялата. Защото винаги между тях има и нещо “по-цветно”.

И ХХ век не спести на света диктатори. Най-кръвожадни сред тях безспорно бяха Ленин, Сталин, Хитлер и Пол Пот. Просто защото имаха манталитета на масови убийци.

Далеч зад тях са италианският Мусолини, испанският Франко, португалският Салазар и нашият Живков. Това пък е манталитетът на “южняците”. Просто в държави, в които “всички са братовчеди” (съученици, съвойници, състуденти, та дори и “баджанаци”), пълната (тоталитарната) диктатура въобще не вирее.

И е заменена от лични авторитарни режими. Пак недемократични, но не и антидемократични. Какъвто беше и личният режим на Живков.

Сигурно мнозина ще ме оспорят, а някои – и направо оплюят. Аз пък ще ги помоля да ми отговорят биха ли оцелели при сталинизма или хитлеризма хора (забележете, не имена, а хора) като примерно Блага Димитрова, Радой Ралин, Борис Димовски, Желю Желев и колкото още се сетите? Силно се съмнявам...

Живков – национален предател? Тук вече съм по-склонен да се съглася. Да предложиш доброволно на чужда държава суверенитета на своята си, и според мен е престъпление срещу собствения си народ.

Нека обаче пак не прибързваме да вапцваме всичко само в черно или в бяло.

От една страна, Живков ужасно много иска да установи едноличната си власт в държавата. От друга страна, срещу тези му мераци през 1954 – 1962 г. стоят кохорти от авторитетни партийни “другари” – Вълко Червенков, зет на “вожда и учителя” Георги Димитров, Антон Югов, легендарен пловдивски комунистически функционер, Георги Чанков, брат на Йорданка (после даже заради него преименуваха “обръщалото” на “двойката” под Семинарията на Николова), съветският възпитаник генерал-лейтенант Йонко Панов...

И тук според мен идва гениалният “селски ход” на Живков.

Българите са русофили. Колкото и милиони да налива Сорос в платените му неправителствени организации, онова Вазово “Здраствуйте, братушки” няма да спре да ехти, ако не директно в сърцата, то поне в паметта.

Тогава какво по-лесно, ако яхнеш тази “общонародна вълна” с цел лично облагодетелстване? Ами така и се случва.

Един по един всичките опоненти на Живков са отстранени, но в името на “голямата цел” – “все по-тясното сътрудничество и в перспектива политическо сливане със СССР”. И никой, даже и сред опонентите му, не смее и гък да каже срещу това.

Сиреч срещу укрепването и на личната му власт. То май така си беше и до 1989-а, когато дойде паролата “Андропов”...

В цялата тази работа обаче има и нещо друго. Живков е Андрешко (то Байлово на Елин Пелин е на хвърлей място от Правец). А Андрешко е известен най-вече с циничното си неуважение към държавата (в неговия случай – с бирника, както сега ние – с НАП, което си е едно и също, де).

Та на 31 юли 1963 г. Живков произнася пред пленума на ЦК на БКП може би най-циничната си фраза: “Суверенитета народът го разбира да има какво да яде.”

Когато го прочетох за първи път, се вбесих. Защото тези думи затриваха и Априлското въстание, и Съединението, и двете балкански войни, и още куп факти от националната ни история.

Днес като че ли бесът ми е много силно поутихнал. Защото май народът си разбира суверенитета точно така, както го е описал Живков преди повече от половин век.

Съвсем накратко да се спра и на тезата за Живков като “социалистическия Стамболов”.

Когато в началото на 60-те години се прави т.нар. икономическо разпределение между държавите – членки на СИВ, на България е отредена ролята на аграрен придатък на другите, “индустриално по-развити” (Чехословакия, ГДР, Унгария). И Живков изпада в потрес – значи ние няма да спираме да ги храним с евтината си селскостопанска продукция, а те ще ни пробутват скъпите си промишлени стоки?

И пак ще цитирам Живков – “Другари, с доматите и чушките дотук! Трябва ни машиностроене!”

Ми така се появиха “Кремиковци”, “Девня”, “Химко”, “Радомир” и каквото още се сетите.

Прав ли е бил? Едни ще кажат, че е съсипал прекрасните ни ТКЗС-та. Други – че “пренесъл” хората от селата в градовете. Трети – че е мислел за бъдещето на България. Четвърти – че съм носталгик по “доброто старо време”.

Ама то нали всеки читател има право на свое мнение – нека да си избират тогава...



Източник: 24 часа





Коментари

горе