Защо напуснах България?

Как бабините черги станаха модерни



Мечтаният килим на Галя така и не станал,но още първата черга намерила клиент в Канада.

Старовремски черги, изпъстрени с необичайни мотиви, приковават погледа на минувачите в кокетно студио на тиха уличка в сърцето на Варна. Хем са като бабините, хем никак не приличат на тях, защото багрите им са весели - млечнолилави, тюркоазени, виолетови, слънчево оранжево-червени, а между шарките тук-там закачливо проблясват лъскави нишки.

Вълнените шедьоври преобръщат наопаки представата за българската черга, която за повечето българи над 40 г. все още е символ на мизерията. Творенията излизат изпод ръцете на две приятелки, заменили лаптопите със стан.

След години стаж в компютърния бранш, насред голямата криза, Милена Кючукова и Галя Николова решили да направят рязък професионален завой и се отдадат на приложното изкуство.

Идеята да тъкат се родила след един домашен ремонт. Галя сменила тапетите у дома и усилено затърсила килим със сходни на новия интериор шарки. Така и не го открила, но от дума на дума с Милена решили сами да изработят идеалната постелка. Чели книги, записали се на двуседмичен курс по тъкане и така се запалили, че продължили да се обучават.

Окуражени от своите учители - Дарина Апостолова, Веселин Фесчиев и Елица Димитрова, те поръчали стан от бук и създали студиото си "Дзев". Кръстили го на разстоянието между горната и долната основа на стана, през което минава совалката с вълнения конец - вътък.

Мечтаният килим на Галя така и не направили, но с много любов преди 2 г. завършили първата си рожба - синьо-лилава черга. От любопитство я пуснали за продан в щатска интернет платформа. Учудващо бързо се намерил клиент от Канада.

"Чергата отпътува отвъд Океана, а ние плакахме, все едно изпращаме дете. Но тази продажба ни даде стимул да продължим - и да учим, и да работим", припомнят си Милена и Галя. Днес техни работи красят домовете на французи, американци и германци. Имат редовни клиенти и у дома - устроили се край нашето море руснаци и българи, предимно под 35 г.

"По-възрастните не харесват черги, защото ги свързват с лишенията от миналото. Създадохме тъкачницата, за да направим нещо самобитно, различно от безбройните конфекции, които бавно променят ценностната ни система. Така се роди идеята да преоткрием красотата на ръчно изработените тъкани, като ги осъвременим и съчетаем уюта на миналото и модерността на бъдещето", изповядват майсторките.

След успеха на първите черги Милена и Галя започнали да сглобяват цели килими по поръчка и вкус на клиента. "Това е тежък труд, защото на ръка се съединяват различни парчета и понякога перфектният баланс се постига трудно. Но резултатът винаги е интересен, уникален и изтрива спомена за похабените нерви", споделят тъкачките на мечти.

В "Дзев" вече има богат асортимент от ръчно тъкани артикули - чанти, възглавнички за столове, салфетки за студено сервиране, калъфи за мобилни телефони и дори пана.

"Тъканите картини се изработват най-сложно. Понякога работиш с 20-30 нишки едновременно и за цял час напредваш само с 1 сантиметър. Но си струва, получават се впечатляващи произведения", категорични са приятелките. В каталога и по стените на студиото греят пейзажи, цветя, модернистични фигури. Има дори небостъргачи в оригинално черно-бяло пано "Нощ над града", което върви в комплект с черга от памучна прежда и вълна.

След време купили втори стан, изработен от няколко вида дървесина. Всяко от оръдията на труда им е струвало по около 2000 лв., а метър вълнено изящество продават средно по 100-150 лв. Тъкана чанта уникат обаче може да се намери и за 45-50 лв. с гаранция, че кожата и всички останали детайли са първо качество.

Въпреки модерния дизайн на изделията в "Дзев" стриктно спазват старовремската технология на производство и ползват само естествени, ръчно боядисани тъкани. "Само становете са нови, защото е мит, че старият стан е най-хубав. От тежестта с времето той се изкривява", разкриват една от тайните на занаята Милена и Галя.

Те изработват и по-евтини парцалени черги в млечни пастелни тонове. "Купуваме платове, режем ги на ленти и ги тъчем. Почти никой у нас вече не прави такива постелки, въпреки че германците например много ги търсят. Памучните тъкани се поддържат доста по-лесно от вълнените, които трябва да се перат внимателно на температура не повече от 20-30 градуса и задължително с лека центрофуга, за да не се повредят цветовете", съветват майсторките.

Нетипично за века на новите технологии, те са се отказали да продават свои творби по интернет. Залагат на изпитаната стара формула за живата реклама от доволни клиенти. Участват и в изложения и фестивали на народното твърчество, които стимулират приложното изкуство, без да го давят в солени такси. Последната им изява е в НДК, където в момента тече "Хендмейд фест. Код:Есен".

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!



Източник: Труд

Следваща статия:
Стефан Цанев: Ислямът превзема Европа без оръжие, чрез бежанците

Коментари

Видео на деня

горе