КАК СА ИЗГЛЕЖДАЛИ СТАРИТЕ БЪЛГАРИ?
Вярвам, че доста са тези, които все още си спомнят филма “681 Величието на Хана”. В тази доста скъпа за времето си продукция, дедите ни бяха представени като хора с азиатски черти. Много от нас приеха опърпаните юрти на старите българи за реалност. Трябва да призная, че през 1981 година аз също си мислех, че дедите ни са били с леко дръпнати очи. Не се съмнявах изобщо, че предците ми са сърбали кумис и са назовавали владететелите си хан. Какъв бе избора ми? Aлтернативна информация не бе давана. При липса на такава, човек е готов да се върже и на абсурди, най-вече, ако тези абсурди биват повтаряни с фанатизъм.
С течение на времето започнах да осъзнавам, че официалните версии за историята ни, а и твърденията за външния вид на дедите ни доста често се разминават с истината. Някои твърдения дори граничеха с безгранична глупост. В училище ни преподаваха, че старите българи са били ниски, кривокраки хора с тъмна кожа и дръпнати очи. Това дори се превърна в стереотип на предците ни.
Нямам нищо против народите на Азия. В никакъв случай не бих определил монголоидните черти като грозни. В никакъв случай не бих се присмивал на хора с тъмна кожа, криви крака и нисък ръст. Тук не става въпрос за определяне на дадени белези като висши, а други като примитивни. Тук става дума за истината, тя е важна.
Реших, че е най-добре сам да започна да търся данни за това как са изглеждали старите българи. Това, което намерих първоначално ме озадачи, но и зарадва. В летописите от Средновековието са рисувани и изображения, които дават ценна информация за облика на дедите ни. Те са представени като европеиди със слаба пигментация на кожата, а косата е предимно кестенява и тъмно кестенява. В илюстрациите от миниатюрите срещаме и хора с руса и светло кестенява коса. Няма и следа от монголоиди, няма и такива, които да могат да се оприличат като роднини на пащуни и иранци.
Константин Тих Асен, стенопис от Боянската църква
Княз Омуртаг
Княз Крум
Цар Иван-Александър
тук победените българи са представени като хора със светла коса
На менологията на Василий II могат да се видят български бойци. Тяхната кожа е предадена с по-светъл цвят от този на гърците, които са представени като светци. Докато южните ни съседи са с черна коса без изключение, то дедите ни са изобразени с кестенява, или тъмно руса коса.
Ние притежаваме не само изображения, от които можем да разберем как са изглеждали дедите ни, някои римски(византийски) автори дават добри описания на външния вид на нашите предци. Като пример може да се посочи Борис II. Той е характеризиран като човек с червеникава брада. Това определено не е отличителна черта на азиатец. Нито тюрките, нито паштуни, иранци, талишци не са светлокоси. За сметка на това Ксенофан споделя, че косите на (някои от) траките са червеникави – Бешевлиев, с.
Тук трябва да се обясни нещо важно. Тези описания са дадени от нашите южни съседи, които като цяло са хора с тъмна кожа и черна коса. В древността дори пигментацията им е била по-висока. Кестенявата и светло кестенявата коса са се считали за необичайни и светли. Днес под думата ксантос, ксантокомос гърците разбират русокос, но според проф. Мюлер, в древността се е имало предвид цвят на силно препечено месо, т.е. кестеняв, светло кестеняв, тъмно рус. В далечното минало под червеникав се е разбирало и светло кестеняв, точно това е най-популярният цвят коса сред нас българите.
Виждаме, че както описанията, така и изображенията показват, че старите българи не притежават отличителни белези на азиатски народ. За народите на Азия не е типичен и едрия ръст, а за дедите ни е казано, че са такива. Петър Ангелов предава думите на Георги Акрополит, който характеризира група българи като едри на ръст и в добър вид– с.62. За цар Калоян се знае, че е бил висок около 1.90 м, а това е доста за Средновековието. Едър и изключително силен мъж е бил и благородникът Иванко –с.61.Прочутите със ръстта си нормани са били едва 1.70-1.73 м.
Към външния вид спада и прическата. По сведения от Именника на Българските Владетели, а и извори споменати от Геза Фехер, ние знаем, че част от дедите ни са бръснели косата си и са оставали един, или няколко кичура да растат свободно. Този обичай е запазен в България до към 30-те години на ХХ век. Древният летописец Плутарх споменава за тази прическа при тракийското племе абанти и при мизите, които по-късни автори наричат българи. Съдейки по думите на Плутарх тази прическа първоначално е била типична само за воинската класа. Това обяснява ограничената й употреба.
За старите българи е типична изкуствената черепна деформация. Според Й.Йорданов е прието да се смята, че корените на този обичай са в Азия. Същият автор обаче споменава, че изкуствената черепна деформация се среща в Тракия още през Каменната епоха. Ст. Йорданов дава повече подробности съобщавайки в работата си Тракийският Войн, че изкуствената черепна деформация е добре позната на трако-пеласгийските племена. Издължената форма на главата най-вероятно е считана като белег за благородство.
Разполагаме и с данни за облеклото на старите българи. Гръцкият летописец Никифор Грегора описва дедите ни обитаващи долината на Струма като хора с черни дрехи. Интересното в случая е това, че с черни дрехи са и най-древните обитатели на същия регион-траките. Знаем за това благодарение на Тит Ливий. Този римски автор разказва за най-ранния сблъсък на траки с римляни – 168 година преди Христа:
“First marched the Thracians, men of fierce countenance and tall of stature ... A black cloak covered both shoulders, and on their right they brandished from time to time a sword of enormous weight.“ – Liv. 44 40- Първи настъпиха траките – страховити, едри мъже. Плещите им бяха наметнати с черни наметала, а на дясното си рамо носеха тежки мечове.
Слабо известен факт е това, че като отличителен атрибут на старобългарското облекло е спомената лисичата кожа. В житието на Св. Нил от град Росано срещаме следният интересен инцидент. Пътуващият из Италия свещеник намерил личича кожа на пътя, взел я и се наметнал с нея. Пристигайки в родният си град той срещнал деца, които започнали да го замерят с камъни и да викат -ти български калугере – П. Ангелов, с.71. Явно не само на Балканите, но дори на Апенинския полуостров е било известно, че лисичата кожа е елемент от облеклото на българите, който се е запазил дълго време. К.Уебър предава свидетелство на Кейсън, за това, че до края на 19 век в определени региони на Родопите са се носили шапки от лисича кожа.
Както можем да очакваме лисичата кожа е отличителен атрибут на траките. За това споменава най-рано Хердот: “The Thracians served having fox-skins upon their heads and tunics about their body, with loose mantles of various colours thrown round over them.” – Траките носеха лисичи кожи на главите си и дълги ризи, имаха и широки наметала украсени с различни цветове -Her.VII.75.
Ценни сведения за облеклото на старите българи дава Петър Ангелов. Той представя фрагменти от работа на Константин Багренородни “За Церемониите”. B тази книга е споменато, че българите били въвеждани и извеждани със собствените скарамангии. Според Ангелов се касае за типичната за азатските народи кожена дреха (кафтан) – П.Ангелов, с.69.
Ние не разполагаме с изображение на споменатите от Багренородни скарамангии, няма как да преценим дали те са точно копие на дрехата на азиатските номади, или пък се касае за нещо друго. Във всеки случай животинската кожа е ползвана не само от народите на Азия, но също така от старите келти, иберийци, германи и разбира се траките. Херодот свидетелства, че името на връхната тракийска дреха е зейра. Смятам, че зейра е старото предаване на звера-кожа от звяр. Освен това притежаваме изображения на траки, които са наметнати с животинска кожа.
Днес разполагаме дори и с исторически свидетелства за това, че вълчата кожа е типичен атрибут на трако-трояните. Знаем за това от Омир, който описва смърта на Долон и разказва как вълчата кожа, с която той е наметнат е взета като плячка от ахейците:
“The blade sheared through the sinews, and Dolon’s head fell in the dust even as he tried to speak. Then they took his wolf’s hide and ferret-skin cap, curving bow and long spear.” – Hom. Il.X-412-464.
Използването на животински кожи и изобщо кожени дрехи е наложително на Балканите. Тук зимите са сурови и температурата може да достигне до към 30-40 градуса под нулата. В далечното минало климатът е бил по-хладен и би било немислимо човек да се пази от мразовете само с дрехи от лен и коноп. Със сигурност са се ползвали кожуси от овча, или козя кожа, а наметала са правени от меча, или еленова кожа.
Често се спекулира с произхода на бойното облекло на старите българи. Някои изследователи се опитват да го характеризират като типично за азиатските номади. Образец на костюма на старобългарските бойци е представен в менологията на Василий II. Дедите ни са изобразени с тясна куртка и тесни панталони.
Този вид костюм- тясна куртка и тесен панталон е типичен за траките и в никакъв случай не е създаден край Алтай, Памир, или Тибет.
Данни за бойното облекло на старите българи намираме в работите на Веселин Бешевлиев. Той цитира Маврикий, който споменава особен вид военно наметало наричано българско. Геза Фехер смята, че този тип дреха е носена от българските конници и е била достатъчно дълга, за да покрие и колената на конника. Дълго наметало ползват траките, както може да се види от определени изображения.
Старите българи са имали различни видове украшения. Медалиони със знака IYI са се произвеждали дори масово. Най-ранната поява на този знак обаче е на Балканите, преди около 6500 години, това не може да се отрече. Сведенията са представяни дори в научни публикации.
Друг вид украшение е торквата. Тя представлява обръч, който се носи около врата, изработвала се е от злато, или сребро и е била предназначена за благородническата прослойка. Такъв атрибут е намерен сред даровете от погребението на княз Кубрат в Малая Перешчепина.
Торквата е позната на тракийските благородници. Най-древните варианти на този особен вид украшение са от Балканите, XXII век преди Христа.
Ето това е в общи линии описанието на външния вид на старите българи. Виждаме, че както описанията на летописците, така и изображенията от хрониките ни представят европеиди с лека пигментация на кожата, с руса, кестенява, а понякога и черна коса.
Дрехите на старите българи не са от азиатски произход, не са от азиатски произход и украшенията, обичаите.
Пак напомням, че тази статия не е насочена срещу хората с тъмна кожа и монголоидни черти. Не става въпрос за красота, за черти на висши и за черти на низши хора, съвсем не. Става въпрос за търсенето на истината, а ние имаме право да я знаем. Имаме право да знаем и това защо бяхме лъгани толкова дълго време, и най-вече защо не идва край на лъжите?
Защо някой хора нападат с фанатизъм защитниците на теорията за местния произход на българите? Защо противниците на балканските ни корени не се спират пред обиди, клевети и заплахи? Защо няма обрат във виждането на учените, след като генетичните проучвания доказаха убедително, че сме потомци на местен народ?
Нека питаме докато получим ясен отговор.
Източник: sparotok
Коментари
Харесайте ни във facebook!
