Джеймс Баучер или ирландецът, който обожава България
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
Историята разказва за личности, родени някъде там, далеч отвъд границите на нашата
държава. Те нямат много общо помежду си, но въпреки всичко са обединени от едно
неповторимо чувство, което кой знае как е успяло да достигне техните сърца – любовта
към нашата страна, любовта към българския народ, толкова пламенен и силен. Любовта към едни нрави, далечни и странни и
все пак привлекателни. Това е рубриката „Чужденците в историята“. Това са хора,
които се бият, работят, творят и плачат за нашата мила родина, която в един миг
се превръща и в тяхна.
В днешния брой на рубриката е представена историята на един ирландски журналист. Той наистина е необикновен журналист, чийто живот не само трябва да познаваме, но и да разказваме. Често, изхождайки от комплексите си, твърдим, че всички народи изпитват неприязън към българите. Това не е вярно. Достатъчно е да видим делата на личности като Джеймс Баучер, чиято история е в следващите редове. Какво кара един ирландец да носи български народни носии, да спи завит с ямурлук и да пие ракия?
Джеймс Баучер се ражда на на 18 декември 1850 г. в Боготстаун, Ирландия. Получава добро образование в Дъблин,
а после и в Кеймбридж, Великобритания, тъй като е роден в семейство на земевладелци.
Запленен е от музиката, но за съжаление започва частично да губи слуха си и пренасочва
интересите в сферата на езиците и журналистиката. Завършва висшето си образование
и започва работа като преподавател в Итън. Пише редица статии и бързо гигантът
вестник „Таймс“ го забелязва. Издига се за кратко време и скоро му е поверена
задачата да бъде кореспондент в Югоизточна Европа. Първото пътуване на Джеймс Баучер е в Румъния през 1887 г. До началото на XX
век обикаля почти всички балкански държави, като посвещава трудове и статии на
политическото и социалното положение в тях.
Мисията на Джеймс Баучер в София започва с конфликт. Журналистът не крие възмущението си от княз Фердинанд и министър-председателя Константин Стоилов, защото силно вярва, че те имат пръст в убийството на Стефан Стамболов (15 юли 1895 г.) Успява доста бързо да си осигури негативно отношение от българския държавен глава, но това не го спира. Във висшите кръгове директна проява на омраза няма, но се знае, че Фердинанд недолюбва Баучер, макар къщата на журналиста да е точно срещу двореца. Ирландецът минава за непукист, защото рядко се вълнува какво би било най-сензационно и четено, а по-скоро се осланя на собствената си представа за справедливост и съвест.
Княз Фердинанд I, Княгинята-майка Клементина, Баучер и др.
Джеймс Баучер отрежда специално внимание на несправедливостите в България. Неведнъж той споделя, че именно тя го е запленила най-много и неслучайно най-мащабните и успешни негови статии са за ситуацията в страната ни. Той отделя внимание на всички несполуки, които сполетяват България. Статиите, които пише за нередностите, въведени от Букурещкия (1913 г.) и Ньойския мирен договор (1919 г.), срещат огромен интерес сред обществото. По време на Първата световна война (1914-1918) изготвя редица съобщения и петиции до представителите на Антантата, с които апелира за снизхождение по отношение на България и българите. Каузата му е подкрепена от братята Ноел и Чарлз Бъкстон. Този ход далеч не се харесва на основния представител на Антантата – Великобритания. Журналистът е на косъм да загуби работата си.
Ето един интересен факт около личността на ирландския журналист. Няма българин, който
да не познава картината на Иван Мърквичка „Ръченица“. Тя разказва на поколения българчета за националния бит, обичаи, образи, носии и нрави от
епохата след Освобождението. Ръченицата се разиграва в една кръчма в Бистрица
(в близост до София), а един от играещите е именно Джеймс Баучер. Как един чешки
художник и един британски кореспондент намират общо помежду си? Изследователите
сочат, че срещата е случайна, тъй като файтонджията на Баучер е родом от Бистрица и често го води там. Фактът, че Баучер
играе ръченица, облечен в шопска носия, не трябва да изненадва, а само затвърждава
прозвището му „ирландецът с българското сърце“. Твърди се, че след срещите им
в Бистрица художникът и журналистът се сближават изключително много.
Баучер и ген. Владимир Вазов и други гости на сватбата на дъщерите на Младен Ангелов в Бистрица
След войните за национално обединение Баучер пише десетки статии за съдбата на бежанците и апелира към световната общественост насилията на Балканите да бъдат спрени. Той дава всичко от себе си, за да сложи край на тези ужаси, но за жалост не успява. Едно от най-любимите му места за посещение е Рилският манастир, като дори изявява желание да бъде погребан там. След гибелта му на 30 декември 1920 г. той е положен в близост до Рилския манастир – чест, която е оказана само на този чужденец. Признателна България уважава делото му, като кръщава редица улици и булеварди на негово име.
Днес, 100 г. по-късно, без излишен патос можем да кажем, че ирландецът е обожавал България. Той е основният (ако не и единственият) фактор английската общественост да разбере за събитията в следосвобожденска България. Ако през 1876 г. в IХ издание на Британската енциклопедия има само две страници и половина за България, в Х издание от 1902 г. има цели 14 страници, написани от него. Отделно за Македония, която той обявява в по-голямата си част за историческа България.
Подвигът на Джеймс Дейвид Баучер е още по-значим, предвид че се състои във времена,
в които България е репресирана от Великите сили и мнозина се опитват да попречат на нормалното й развитие. Един ирландец не само й помага, той й се зарича
и отдава. Джеймс Баучер посвещава цялата си кариера, за да информира света, че
там – в Югоизточна Европа, има една прекрасна държава, която се бори за своето
обединение, която търси своя идеал. Непонятно е как човек, който си върши работата
обективно и безпристрастно, се превръща в запален българофил. Ето цитат от статия на Джеймс Баучер за България:
„Наистина българите направиха чудеса. Те съществуват от подписването на Берлинския договор в условия, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени благоприятни за тяхното развитие. Те нямаха активни приятели, а трябваше да се примирят с много активни и безскрупулни врагове. Наемни убийци шетаха из страната с цел да ликвидират най-изявените граждани; чужди емисари живяха сред тях, за да предизвикат безредици с най-долни средства; трябваше да се бият със сърбите и да живеят под постоянната заплаха от окупация от неимоверно по-силен враг. Те се справиха с тези трудности с тиха смелост и упорство, черти, с които всеки един народ би се гордял и доказаха,
че са най-достойните претенденти за отхвърлянето на робството.”
Историята на Джеймс Баучер ни е нужна, защото един ирландец ни припомня, че сме родени в едно райско кътче, което се нуждае от нас, за да бъде малко по-добро.
Източник: Bulgarian History
Коментари
Харесайте ни във facebook!
