Село Гложене – дух и природа
Повечето туристи се отбиват в Гложене с идеята да посетят Гложенския манастир.
Пленени от атмосферата на самото село обаче, те намират причина да останат. Присъединете
се към тях и опознайте още едно вълшебно българско кътче - село Гложене.
Достатъчно е да се разходите по тесните улички на Гложене, да посетите местните църква и музей, или просто да размените няколко приказки с местните жители, за да разберете, че това място притежава някакъв специфичен магнетизъм. А подобно на пощенска картичка, гледката в края на селото ще ви омагьоса, провокирайки ви да опитате българските гозби в разположената точно под Гложенския водопад механа, за да се насладите още малко на заобикалящата ви красота.
Защото Гложене предлага гостоприемство, културно – историческо богатство, силни
духовни устои, непокътната природа – така необходимите ни ценности в това „овълчено” време.
Разположение
Село Гложене се разполага на около 300 м. надморска височина по хълмовете в полите
на Стара планина в Северна България. Отстои на около 15 км от общинския град
Пищната зеленина на Гложенската местност е прорязана от водите на река Вит, а в околностите й са се приютили едни от най-магнетичните природни забележителности на Балкана - Гложенският водопад (водопад Вара), пещерите Моровица и Драганчовица, местността „Нягулова вода“ и др.
История
Според археологическите и антропологически находки, територията на днешното село Гложене е била заселена още през Каменната ера. Пищните гори, обитавани от разнообразен дивеч, пълноводната река и гостоприемните пещери вероятно са обитавани и от римляни, варвари, славяни и прабългари, макар че конкретни доказателства и хронология не са установени.
Доказателствата обаче сочат, че село Гложене е съществувало по време на Втората
българска държава (1185 – 1396 г.). Според преданията то и Гложенският манастир са основани от киевския княз Георги
Глож в началото на XIII в. Това обяснява и произхода на името им.
По време на турското робство Гложене и околностите му се нареждат сред основните ядра на националносвободителните борби. През XVIII – XIX в. представлява своеобразен книжовен център с 2 килийни училища и метоси. Свидетелство за духовния просперитет са ценни ръкописи от XVII век, както и дърворезби и икони от XIX в. През 1871 г. Васил Левски основава тук един от най-мащабните тайни революционни комитети, чийто членове, наред с останалите жители на Гложене, продължават да участват активно в националния живот и след Освобождението.
През 2007 г. към територията на Гложене са присъединени махалите Зоренишки дол, Лозето, Топилища и Асен. Днес, местността привлича множество туристи от цял свят, желаещи да се насладят на автентичността, спокойствието и красотата на това старопланинско селце.
Забележителности
Основната атракция на Гложене е манастирът „Свети Великомъченик Георги Победоносец”, издигащ се вече близо 800 години върху една скала на около 3 км от селото, в подножието на връх Камен Лисец. Това е може би единственият манастир в България, който не е бил опожаряван от турците и вместо това е служил като скривалище на едни от най-бележитите ни борци за свобода.
Построен е през XIII в., след като киевският княз Георги Глож получил знамение за местоположението му. Първоначално той построява манастир в подножието на скалите – „Свето Преображение“. И тъй като стените му постонно се рушали, донесъл от Киев икона на Св. Георги, за да закриля градежа. Внезапно обаче тя изчезнала и била открита върху отвесните скали, където князът решил да построи нов манастир в чест на светеца – Гложенският манастир.
Ако се разходите в подножието на скалите в местността „Градището” ,ще видите
развалините и на стария манастир. Двете свещени обители били свързани помежду си с подземен тунел, който по-късно
служил като път за бягство на революционерите и монасите. При земетресение през 1928 г. обаче той е затрупан. Манастирът е поддържал и
два метоха в с. Малък извор и в Ловеч, в които са се помещавали килийни училища.
Наподобяващият старинен крепостен замък комплекс на Гложенския манастир се състои от църква, жилищни помещения (сред които килията на Апостола на свободата, превърната в музей) и малък музей. Монашеските килии са строени през 1858 г., опасно надвесени над скалите, след като предишните помещения пострадали при пожар. Днешната църква на манастира е издигната прз 1931 г. върху основите на първоначалната (от XVI в.), която претърпява непоправими щети при земетресение през 1913 г. Все пак иконостасът на предишния храм остава непокътнат и днес краси интериора, заедно със старата олтарна врата, дело на майстори от тревненската школа и няколко икони (част от които рисувани през XI в).
Малкият музей в Гложенски манастир всъщност е стаята, която в продължение на 9 месеца (1983 – 1984 г.) била дом на заточения от княз Фердинанд Васил Друмев – Търновският митрополит Климент. В обществото той бил познат като писател, а неговите драми „Нещастна фамилия” и „Иванко-убиецът на Асена” и до днес влизат в образователната програма на висшите учебни завдения. Климент бил осъден на „вечно” заточение след като на 14 февруари 1893 г. произнася реч в защита на православието (Фердинанд е католик). За щастие, с падането на правителството на Стефан Стамболов, Васил Друмев получава свободата си.
Гложенският манастир предлага възможности за нощувка на много народни цени, а ресторантът към него ще ви нагости с разнообразно меню. Панорамата, която се разкрива от манастирския двор е прекрасна и те кара да се почувстваш наистина божествено.
При разходката си из село Гложене няма как да не забележите живописния водопад,
изливащ се сякаш над къщите и все пак оставящ ги непокътнати. Именно това е Гложенският водопад, известен още като Вара. Варовиковите скали,
чиито причудливи форми, образувани от 20-метровия пад на водата, се разкриват
през зимата, когато замръзне, а през останалото време са обрасли с буйна зеленина.
Недалеч от светата обител на Гложенски манастир пък се намира една от най-дългите
пещери в България – Моровица. Името се свързва с преданието за зъл дух, който обитавал вътрешността и „морял”
всеки, дръзнал да прекрачи прага й. Пещерата представлява един своеобразен лабиринт
от подземни галерии с обща дължина 3025 м, а до нея, за около 45 минути, ще ви
отведе добре маркирана пътека. Трябва да знаете обаче, че безопасни са само първите
няколко метра, след което ще се нуждаете от алпинистки съоръжения и опитен водач.
Източник: Розали
Коментари
Харесайте ни във facebook!
