Разходка до Къпиновски манастир
Ако се чудите къде да отдъхнете от динамичното ежедневие на града, направете си разходка до Къпиновски манастир. Там ще се заредите с нужната доза блаженство и омиротворение за дни напред. А щом я изчерпате, върнете се пак в Къпиновски манастир.
Светата обител на Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ е
гостоприемно кътче за отдих през цялата година. Макар и да е преди всичко постояннодействащ православен манастир, той предлага
и възможности за няколкодневен престой. На разположение на гостите са стаи, оборудвани със санитарен възел и модерно
обзавеждане, механа за собствено ползване и просторна тераса, от която се разкрива
живописна гледка към околния пейзаж. В двора има кладенец със светена вода, а
навсякъде се носи ароматът на къпинови храсти.
Но представете си колко възвишена и в същото време приласкаваща е атмосферата
на Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, след като от години
той е любимо място и на рокерите от България и извън нея. Всяка година, в началото на лятото, любителите на високите скорости организрат
там своя мотосъбор, с който поставят началото на рокерския сезон.
Само на 2 км. разстояние от Светата обител пък се намира не по-малко красивият
Плаковски манастир „Св. Пророк Илия“, заради чиято прилика и близост с Къпиновския
манастир, двете сгради са познати като манастирите – близнаци. Също наблизо, в землището на село Къпиново по пътя за язовир Йовковци, е разположен
изключително живописният „Къпиновски водопад“ (на река Веселина) и двата вира към него, които се превръщат в магнит за летовниците през лятото. Подарете си една незабравима и необходима за душата разходка до Къпиновски манастир
„Св. Николай Мирликийски Чудотворец“!
Местоположение
Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ се намира на брега на
река Веселина в полите на Еленския Балкан в Северна България.Отстои на около 8 км от едноименното село Къпиново, на около 20 км от областния
град Велико Търново, на около 25 км от град Елена и на около 240 км от столицата
София.
Пътят до Къпиновски манастир не е труден за откриване. По пътя София – Варна
се пътува до Велико Търново, откъдето на пътния възел се тръгва за Габрово и Стара Загора, като следва пътя за село
Велчево. Манастирът се намира на около 5 км. след селото.
История
Според надпис на фасадата на църквата на Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, той е построен през 1272 г. по време на управлението на цар Константин I Асен Тих (от Второто българско царство). Първоначално възниква като храм под името „Св. Троица“.Той за кратко време се разраства и се превръща във важен религиозен център, но с превземането на Велико Търново от турците, бива опожарен.
Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ е възстановен едва през XVII в. по инициатива на жителите от околните села и с позволението на турската власт. Въпреки това, до края на XVIII в. той бива многократно опустошаван и опожаряван, като най-тежка е атаката на кърджалиите през 1798 г. Няколко години по-рано (през 1794 г.) игумен там става Софроний Врачански, който прави своя препис на „История Славянобългарская“ на Паисий Хилендарски и го завещава на Светата обител.
В днешния си вид Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ съществува от 1835 г., когато по заръка на тогавашния игумен, двама дряновски майстори се заемат с възстановяването му.Първо е построена църквата „Св. Николай“, а между 1856 и 1864 г. се случва най-мащабното строителство на Къпиновски манастир.Благодарение на даренията на двама братя от град Елена, са построени нови двуетажни жилищни сгради за монасите и два параклиса „Въведение Богородично“ и „Благовещение“.
Междувременно, през 1860 г. Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ се превръща в стожер на будния революционен дух като участва в организирането на въстанието на Хаджи Ставри Койнов, служи като укритие на четите на капитан Дядо Никола, на Филип Тотю, на Васил Левски и Ангел Кънчев, и участва активно в организрането на Априлското въстание.
Архитектура на Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“
Светата обител на Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ включва църквата „Св. Николай“, 2 параклиса, жилищни и стопански постройки. Църквата представлява проста продълговата сграда от камък, без купол и с един олтар. В предверието й, на източната стена, под навес с дървени колони и парапети (наречен нарктика), е изографисан единственият стенопис - „Страшният съд“, датиращ от 1845 г. Той се смята за един от най-големите в родната монументална живопис.
Вътре в църквата се намира впечатляващ дърворезбован иконостас с множество икони от XVIII и XIX в., някои от които са дело на тревненски майстори. Около него са подредени и редица други впечатляващи икони. Сред най-забележителните са „Св. Йоан Кръстител“,„Св. Димитър на кон“, „Св. Никола с 12 житийни сцени“, „Св. Богородица“ и „Св. Илия на колесница“
Едната част на комплекса Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ е заета от внушителното двуетажно крило на жилищните постройки, сред които се е сгушил и параклисът „Въведение Богородично“ (на втория етаж). До него се стига през двора, по масивни и стръмни каменни стъпала. Именно снежнобелият осмоъгълен купол на паракслиса се забелязва отдалеч, извисяващ се над всички останали части на комплекса. Гледана отвън, жилищното крило на манастира наподобява средновековна крепост, заради масивните защитни стени, с които е построено – високи 8 метра и дебели 1,5 м. Над централния вход пък ви очакват цветните образи на двамата славянски първоучители Кирил и Методий.
Самият параклис „Въведение Богородично“ е построен през 1864 г. и още същата година вътрешността му е украсена със стенописи от видния български зограф и иконописец Алекси Атанасов. Той е изографисал не само традиционните евангелски сцени, но и образите в цял ръст на патриарх Евтимий, Иван Рилски, Теодосий Търновски, както и на двамата благодетели на манастира – братята Теодоси и Кесарий Хорозови. Вторият параклис на Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ - „Благовещение“е значително по-малък и се намира на първия етаж на комплекса. Но той също ви очаква с голямо изобилие от майсторски икони, сред които „Петър и Павел“, „Кръщение“ и „Богородица на трона“.
Околностите на Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“
Без значение дали сте избрали да отседнете в манастирския комплекс или в някое от близките населени места, при разходката си до Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ не можете да пропуснете да посетите три основни „забележителности“ на района.
Плаковски манастир „Св. Пророк Илия“ - основан по времето на цар Иван Асен II, той има сходна съдба с тази на Къпиновски манастир
„Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, но за разлика от него не предлага условия
за престой. В сегашния си вид е от 1845 г., когато е построена църквата „Св. Илия“ и когато Захарий Зограф изрисува образа на Христос Велик архиерей с Дванадесетте апостоли. Жилищните постройки и 26-метровата кула-камбанария са дело на майстор Колю Фичето
от 1869 г. Макар и обавен за паметник на културата Плаковски манастир „Св. Пророк
Илия“ създава усещането за пустота и разруха – нещо, което не може да се отнесе
към Къпиновския манастир.
Къпиновски водопад – със статута на природна забележителност, в горещите месеци на годината, той
се превръща в атрактивно кътче за рибари и летовници. Падът на водата е около 7 – 8 метра, но вирчето, което образува е достатъчно
просторно за всички. То е с дълбочина около 6 – 7 метра, около 20 м широко и отвсякъде заобиколено
с полегати, но високи скални блокове, върху които можете да се припичате до късно
през деня. Въпреки че има достатъчно обозначения за пътя, можете да попитате жителите
на околните населени места за „Къпинажа“ - те веднага ще ви упътят.
Село Къпиново – в разходката си няма как да пропуснете и едноименото село Къпиново. Изключително
китно и с история, датираща още от далечната 1188 г., Къпиново се простира върху
три могили и е фактически домакин на рокерския събор. Тук трябва да се видят двете църкви –старата (от 1845 г.) „Света Богородица“ и новата (от 1902 г.) „Св. Петър и Павел“, както и паметникът на загиналите в Балканската война и Първата
световна война. Той се намира на Централния площад, в близост до новата църква и от трите му
страни са изредени имената на геройски загиналите. На челната страна освен възпоменателен
текст, е поставен войнишки кръст за храброст.
Източник: Розали
Коментари
Харесайте ни във facebook!
