Есенна разходка в Морската градина на Варна
Морската градина във Варна е един от най-красивите градски паркове в страната. В това се убеждават и десетките хиляди туристи, които посещават това място лятно време.
Морската градина обаче е атрактивна и извън активния летен, туристически сезон. Трябва да се обиколи, когато есента започне да рисува по короните на дърветата и обагри поляните. Когато падналите листа образуват картини по земята.
По тези полянки често се разхождат и катерици.
Изберете си слънчев, делничен ден. Тогава есенната меланхолия се съюзява със спокойствието. Липсват тълпите от туристи. Може да си вървите дълго без да срещнете никого. Най-много покрай вас да мине забързан бегач, решил да вдиша чистия въздух на парка, за да си направи джогинка. Майките с колички са се спотаили в по-тихите алеи, където бебетата им спят на спойствие, огрени от слънчевите лъчи, на които сега им е по-лесно да се провират през клоните.
Чувате само как лекият бриз си играе с листата по алеите. Понякога, разсърден, че не му се обръща достатъчно внимание, той засилва някой клон, който посипва полянката отдолу с пожълтели листа.
О, да! Шумоленето в шубрака не се дължи само на враната, намерила зрънце, но и на катеричките. Много от тях обитават Морската градина. Не се страхуват от хората. Ако им изглеждате сигурен, ще се доближат на двайсетина сантиметра от вас. Разрешават да ги снимате, да им се радвате. Само не им давайте храна, защото те сами си намират…и е значително по-полезна от вашата.
Есенно време малкото, пеещо фонтанче под Пантеона е замлъкнало. Пази си гласа за другото лято. За сметка на това пък слънцето е превзело околното пространство.
Пространството под Пантеона привлича и есенно време.
Тук и зимата да минеш по къс ръкав е толкова топло, че няма да усетиш студа. Край фонтана е любимо място на млади майки и татковци, които учат там наследниците си да карат велосипеди или тротинетки.
Алеите са почти пусти, както и пейките. Тук-таме по тях са се настанили изсъхнали листа. Сядаш да си отпочинеш и може да си побъбрите. Какви ли тайни знаят?
От далечината се носи мелодията на стара градска песен. Акордеонистът край Мостчето на влюбените знае много такива и сякаш разпознал настроението на минувачите, им засвирва най-подходящата песен.
Никой не бърза за никъде…
Есен е…
Димитър Пенчев
Морската градина:
През 1881 година кметът на Варна Михаил Колони предлага да се създаде градска градина около театъра и приморски парк. Идеята му се възприема с присмех и недоверие от местния парламент, който отпуска незначителна сума за начинанието. Настойчивостта на кмета и част от обкръжението му обаче постепенно се увенчават с успех.
Обособени са 26 декара парк и са засадени 130 дървета. Известният археолог Карел Шкорпил, който живее във Варна, кани по настояване на общината чешкия паркостроителАнтон Новак, прославил се с изграждането на дворците Шьонбрун и Белведере във Виена. Архитектът взима присърце възложената му задача и мястото бързо е почистено, картографирано и са засадени първите редки растения.
От Лонгоза, Странджа, дори от Цариград и Средиземномориетоса донасяни с каруци ценни дървесни и цветни видове. Сред тях са бряст, липа, кестен, ясен и други.
На 7 март 1897 година общинският съвет решава да направи водоскок зад бюфета (на мястото на сегашното „Морско казино“). Постепенно морската градина нараства, а Варна се развива като курортен и балнеоложки център.
През 1908 година е решено да се създаде Алея на възрожденците. Издигнати са паметници на най-великите българи.
През 1912-1913 година са изградени няколко чешми и осветление по алеите.
Морската градина, Ботаническият парк в Балчик и Ботаническата градина край курорта „Св. Св. Константин и Елена“са единствените изкуствени резервати за редки и защитени растения по морското крайбрежие на България.
Уникалността на варненската морска градина идва от нейното естествено продължение към плажа и морето и плавното преливане на парковия с морския ландшафт.
Източник: bg-turist
Коментари
Харесайте ни във facebook!
