КЪДЕ Е РОДИНАТА НА ВИНОТО ?
Виното е едно от най-старите и най-обичани питиета. Преди хиляди години то се е леело в дворците на шумерските и хетските царе, става любима напитка на египетските фараони, без него войствените властелини на китайската династия Шанг не са започвали да празнуват. Римските пиршества също са били немислими без омайващото питие.
http://guenther-eichhorn.com/images/EGYPT/Egypt_4315_1536x1024.jpg
Римски пир - картина на Роберто Бомпиани
Виното заема важна част и в живота на нашите деди. Не случайно за създател е определен тракийския бог Дионис. Неговите сатири и вакханки са се опиянявали често от рубиненочервения
еликсир. Изумително красивите златни съдове от Вълчитрън, Панагюрище, Борово и
т.н. познават сладкия дъх на гъстото тракийско вино. Държейки бляскави ритони
владелели като Терес, Ситалк, Сефт и др. са вдигали многократно наздравица за
благоденствието на своите хора и държава.
http://www.archaeologicalmuseumplovdiv.org/UserFiles/HTMLeditor/thracian/thracian03.jpg
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/ea/Panagyurishte_gold.jpg
За разлика от своите южни съседи, нашите предци са пиели виното неразредено с вода – факт, който едновременно е смайвал и ужасявал гърците. Способността на траките да се справят с алкохолната напитка много по-лесно от други хора показва, че предците ни са познавали дара на Дионис от най-дълбока древност и организма им вече е изградил ензимите, които са нужни за преработката на алкохола.
Виното от нашите земи се е славело в древността с изключителните си качества. По време на Троянската Война ахейците си набавят високоцененото питие от Тракия. Одисей е силно впечатлен, дори нарича виното на Марон от Исмар – божествена напитка. Гроздето, лозата, а и Дионис са така дълбоко почитани от дедите ни, че те дори са ги изобразявани по своите монети.
http://i0.wp.com/www.coinsofplanetearth.com/wp-content/uploads/2014/05/Kallikrates.jpg
https://www.cointalk.com/attachments/seller-thasos-tet-obv-jpg.329696/
Съществуват доста теории за мястото където за пръв път в историята е правено вино. Едни сочат Месопотамия (Ирак), други залагат на Грузия и Армения, а най-новите открития показват, че това е може би Северозападен Иран. Не мисля, че спора ще бъде решен скоро защото с течение на времето нови археологически открития ще доведат до нови данни, а те до нови изводи.
Едно нещо обаче е пределно ясно - в дълбока древност, различни народи от Европа и Азия са успели да култивират дивата лоза и ползвайки плодовете й са създали вино. Възможно е отдалечени една от друга групи да са започнали самостоятелни опити за направа на напитка от гроздовите зърна. В това няма нищо чудно, дивата лоза вирее както на Балканите, так и в земите около Кавказ, в Анатолия и Средна Азия.
Има обаче един интересен факт, който учените не са обяснили както трябва. Думата вино е позната на хора от съвсем различни езикови и етнически групи.
На хетски вино е wijana/вияна, на грузийски ghvino/гвино, латинската дума е vinum/винум, гръцката οῗνος/инос, а на арабски вино е نبيذ/уаин. Хетския език е сроден на българския, гръцкия и латинския, но няма нищо общо
с арабския, нито пък с грузийския. От друга страна нито исторически, нито генетични,
нито археологически проучвания ни дават основание да смятаме, че някога предците
на араби, грузинци, гърци, римляни, българи и т.н. са оформяли една общност.
От това следва, че думата за вино, а и технологията за направа на виното пърноначално е принадлежала на един народ, който чрез миграциите си я е разпространил
сред други хора.
Вече бе упоменато виждането на определени изследователи смятащи, че най-старото вино е от Иран - шесто-пето хил.пр. Христа. Явно обаче напитката не е изобретена и разпространена от дедите на персите защото думите им за вино са bor/бор, mei/мей, baadeh/баде. Те не са сродни на vinum/винум, οῗνος/инос, نبيذ/уаин. Думата bor/борприсъства и в езика на унгарците, но принадлежи на новоперсийски, не се среща в по-стария авестийски.
По времето когато направено първото вино предците на иранците са обитавали само южните покрайнини на днешната си земя, а древните археологически находки от Северозападен Иран показват смайваща връзка с тези от територията на България.
Докато на Балканите може да се говори за една дълга традиция, за приемственост, в Иран положението е различно, а това е индикация, че керамиката от ареала, в който е създадено най-старото вино принадлежи не на местно население, а на колонисти от Балканите.
http://www.iranicaonline.org/uploads/files/Ceramics/v5f3a010_f4_300.jpg
Арменците, в чиито земи се е произвеждало вино в края на шесто хил.пр. Христа са добър кандидат за разпространители на технологията на виното, но арменската дума за вино е գինի /гини. Тя не би могла да бъде префасонирана от гърци и римляни т.н. във формите οῗνος/инос, vinum/винум. Освен това е нужно да се спомене, че траките оказват силно влияние над арменците още в най-дълбока древност.
Да оставим за момент произхода на виното и да отправим поглед към древната Европа.
На нашия континент организираното земеделие се появява през седмо хил.пр. Христа,
първо на Балканите, това е факт, който не може да се отрече.
Ще минат няколко хиляди години преди дедите на германи, латини, келти и др. да
получат знанията за култивация на различни растения.
Най-старите балкански обитатели са нашите деди - траките и пелазгите. Гърците се появяват едва през второ хил. пр. Христа и заемат
голяма част от езика и културата на местното население. Съвсем логично е да се
приеме, че думата οῗνος/инос е заемка от тракийски/пеласгийски. В далечното минало гърците са “гълтали” или
променяли началното тракийско В. Едеса е всъщност Ведеса, Одесос е Водесос, Исмар е Висмар, а οῗνος/инос не е нищо друго, агърцизираната форма на вино(с)-вино.
Атеней разказва, че Инопион (Винопиец) – синът на Дионис показал на хиоските
гърци как се садят лози. Павзаний твърди, че дори в Спарта е имало светилище на
тракиеца Марон (жрец на Дионис, който дарява Одисей с тракийско вино). Псевдо-Хигиний
предава друга история, тази на Икарий -последователя на Дионис. Той дошъл в Гърция
и дал на местните овчари да опитат от виното. Опиянени, те се изплашили, че са
отровени и убили Икарий с тоягите си. Фактите показват, че то този момент предците
на южните ни съседи не са познавали виното и ефекта, който то причинява.
Интереснен е въпросът с келтите. Те влизат в интензивен контакт с Рим през IV-ти век преди Христа. Гърците основават тържища в Южна Галия (Марсилия) още
през VI-V век преди Христа, но гръцката дума οῗνος/инос едва ли е дала келтската uino/вино.
Тя е документирата на лепонтийски надпис от VI век преди Христа- LATUMARUI SAPSUTAI
PE UINOM NASOM. Лепонтийците са келти, които са обитавали територии отдалечени около
800 километра от гръцката колония в Марсилия. Освен това тези келти биват свързани
с културата Голасека. Керамика, фибули, мечове, копия и ножове от Голасека са
неразличими от тракийските от по-ранен период.
Лепонтийското лично име Латумар, споменато в надписа, в който присъства думата за вино, е сродно на тракийските лични имена Карсимар и Беримар (днешните български имена Красимир и Беримир). Лепонтийската дума деду има значение даде, подари. Имайки предвид, че лепонтииците са обитавали Северните Апенини където траките са основали своя колония след Троянската Война, тракийското влияние над келтите е повече от логично.
С германите положението е неясно, директна тракийска връзка е възможна, но не могат да се изключат също галско и римско посредничество. Честно казано те са по-вероятни.
Това, че латинската форма vinum/винум започва с В показва, че думата е получена директно от траки и пелазги, а нечрез гръцко посредничество. Благодарение на Плутарх, Плиний и Страбон знаем за тракийското/пеласгийското присъствие и влияние на Апенинския полуостров. Освен виното, старите римляни приемат и култа към тракийския бог Дионис. Благодарение на римляните виното придобива популярност дори и в студената Британия.
http://www.mgb-home.de/Dionysos-der-Weingott.jpg
До тук може да се каже, че траките са дали знанията за направата на вино, а и думата за вино на гърци, римляни и на част от келтите, като римляните и келтите са изиграли значителна роля както в разпространението на напитката, така в разпространяването на думата за нея сред други западноевропейски народи.
Редно е обаче да се запитаме дали траките са изнамерили сами омайващия еликсир, или пък са получили знанията за направа на алкохолната напитка от някой друг народ. Все пак живеещите в Азия хети имат думата wijana/вияна, арабите пък ваин, да не забравяме и етиопската ваин.
Понеже думата вино е от индоевропейски произход, то със сигурност тя е заемка в езиците на араби и етиопци. От Херодот знаем за приликата между тракийската и старата арабска носия, разликата била само в това, че дрехите на траките били богато украсени с шевици. Плутарх пък добавя, че арабите бръснели косата си и оставяли кика също като мизите (наречени по-късно българи). Това едва ли се дължи на случайност, а по-скоро е последтвие от контакт. Интересно е да се отбележи, че тракийската дума за селище – мидне отговаря на арабската медина-град.
Тъй като траките имат селища хиляди години преди арабите, то е ясно, че последните са взаимствали думата за селище от дедите ни. Траките усвояват организираното земеделие хилядолетия по-рано от арабите, следователно твърде вероятно е те да са дали на азиатските номади думата за вино.
Хетите са стояли на доста по-високо ниво на развитие от арабите. Имали са силна държава и добре организирано земеделие. Тези хора обаче идват в Мала Азия едва в началото на второ хилядолетие преди Христа, а траките обитават региона от доста по-ранни времена и доста по-рано се научават да култивират лозята. Много по-логично е да се предположи, че хетите получават знанията за направа на вино от дарданите и мизите (наречени по-късно българи).
Името на хетския бог на земеделието е Телепину и то бива отъждествявано с това на познатия от Илиада Телеф, който пък е определен като владетел на мизите. За сина на Телеф Омир споменава, че предвожда хора наречени кетеи/Κήτειοι, явно става дума за хети. Не трябва да забравяме и тракийските богове Арес и Епта в хетския пантеон (Яриш и Хепат). На лице са индикации, че хетите са взели думата за вино от дедите ни.
http://www.bible-history.com/ibh/images/fullsized/rock-carving-god-grapes.jpg
Езиковедите смятат, че вино идва от глаголя вия, увивам се, понеже лозата се вие, увива около скали и клони на дървета. Както смисъла, така и строежа на думата са си български. Глаголът вия, увивам е наш, а съществителни от м.р. често носят окончание О – сено, руно, вено (цена), коляно, мливо...
Самата дума лоза е тракийска, т.е. древнобългарска по произход. Сродна е с персийската raz/раз-лоза, но в езика на иранците няма обяснение за raz/раз. Лоза е свързана с лазя, лъка, лъкатуша, лък, лакът, т.е. нещо извито, нещо криво, виещо се.
Дори новоперсийската бор-вино няма обяснение в персийския. Тя по-скоро е заемка, вариант на нашата дума бръшлян
– увивно растение. Съществува вариант на бръшлян, а именно борстлян, тя е добър кандидат за персийската бор. Важно е да се спомене, че в Линеар А надписи идеограмата за вино е идентична
на глаголическата буква Б, т.е. съществувала е трако-пеласгийска дума за вино започваща с Б.
Изводите ги оставям на вас.
Като завъpшек трябва да се изясни и тракийската дума зелас-вино. Смятам, че това е по-скоро епитет на питието, свързан с нашата дума желание. Т.е. касае се за определен вид вино, което е характеризирано като събуждащо желанието. Качествата на виното като афродизиак са добре известни, то премахва задръжките и освобождава страстите. Буйното вилнеене на дионисовите менади и сатири е лесно обяснимо.
Това е моето виждане за за произхода на виното и неговото разпространение сред различни народи. Смятам, че дори траките да не са били първите, които са създали божесвения еликсир радващ сърцето, то те са дали знанията за направата му на хети, араби, гърци, римляни и келти. Това никак не е малко. Има с какво да се гордеем на Трифон Зарезан.
http://sinor.bg/news_pict/2013/1378111857_77919_1.jpg
Благодаря на ZELAS-Пламен Георгиев, който ме вдъхнови да напиша тази работа!
http://zelas.blog.bg/profile.php
Използвана литература :
1.W.Smith. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. London. John Murray: printed by Spottiswoode and Co., New-Street Square and Parliament Street, 1873;
2.Homer, The Odysseyq transl. Samuel Butler. Based on public domain edition, revised by Timothy Power and Gregory Nagy. A. C. Fifield, London, 1900;
3.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;
4.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press,London, 2000;
5.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
7.T.DARYAEE History | On Iranians, Drinking Wine, and Cultural Stereotyping
8.The Neolithic Period in Northwestern Persia
Четете още:
🔴 Школа и читалища почитат Апостола🔴 За "Дякон Левски" и неговия създател
🔴 Jordanoff Airport Sofia или защо Асен Йорданов заслужава да бъде почетен в родината си
Източник: sparotok
Коментари
Харесайте ни във facebook!
