Войводата на всички юнаци


Най-прочутият български войвода Панайот Хитов е роден на 11 ноември 1830 г. в град Сливен. През 1858 г. става хайдутин в четата на Георги Трънкин. Две години по-късно, след смъртта на Трънкин, Хитов е избран за войвода на четата му. Неговата дружина е сред най-активните в Югоизточна България. При него хайдутстват Хаджи Димитър, Стоян Папазов, Дядо Желю. В периода 1864 - 1865 г. под въздействието на революционните идеи, хайдушкият войвода Хитов започва да осмисля действията си като част от общонационалното освободително движение. Той поддържа писмена връзка с Георги Раковски. През 1864 година събира четници сред българите в Крагуевац, където са още войводите дядо Ильо Малашевски, Цеко Петков, Коста Димински, Иван Кулин, Дядо Жельо, Божил Бахов, Стаменко и други и от Белград се прехвърля в Берковско и Пиротско. Според плана на Раковски, изложен в "Привременен закон за народните и горски чети от 1867-о лето", Хитов е определен за главен български войвода.
На 28 април 1867 г. Хитов преминава Дунав с чета от около 30 души при Тутракан, между селата Пожарево и Дунавец. Знаменосец на четата е Васил Левски. Отвъд Дунава са му доставени оръжия чрез стария и уважаван от българи и турци патриот Дядо Мощ Никола от село Малък Преславец. С дружината си Хитов се отправя към Стара планина и прекарва известно време в района на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш, за да агитира българското население.
През август 1867 г., заедно с четата на Филип Тотю, Хитов се отправя към Сърбия по билото на Стара планина.
След оттеглянето си в Сърбия Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство. Става привърженик на идеята, че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците, което до известна степен съвпада и с възгледите на Любен Каравелов. В периода 1869 - 1871 г. Хитов излага тази своя позиция на Васил Левски, с когото води кореспонденция. И без да се вслушва в съветите на Апостола, през лятото на 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания, което не се осъществява. Независимо от това, Панайот Хитов продължава да поддържа връзките си с водачите на националноосводителното движение и през април 1872 г. става член на БРЦК.
След смъртта на Левски играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград. През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на Старозагорското въстание. Според плана, Хитов трябва да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда чета и по време на Априлското въстание.
През Сръбско-турската война от 1876 година Панайот Хитов е войвода на една от четите на българските доброволци. През юли командващият Моравската армия, руският генерал Михаил Черняев го назначава за главен войвода на българските чети. Така под негово командване са всички стари войводи - Филип Тотю, Ильо войвода, Желю Христов и Христо Македонски. Получава и правомощието да въведе ред в новоосвободените земи. Доброволците, командвани от Панайот Хитов, извършват общи, съгласувани действия със сръбската армия.
Панайот Хитов е войвода на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война от 1877 - 1878 г., извършвала разузнавателни и диверсионни действия в тила на турската армия.
След Освобождението Хитов се установява в Русе, но през 1885 г. застава начело на Съединението в родния си Сливен. Отново събира доброволчески отряд, с който поема прикритие на границата с Турция. Заради несъгласието му с режима на Стефан Стамболов е хвърлен за известно време в затвора.
Панайот Хитов продължава да участва в борбите за обединение на българския народ като съветник и активист на ВМРО. През 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес.
Умира на 22 март 1918 г. в Русе. През 1978 г., тленните му останки са преместени в Пантеона на възрожденците. В исторически музей на Русе се съхраняват предмети, принадлежали на Хитов или свързани с него - документи, оръжия, мебели. В Националния военноисторически музей в София се съхранят оръжията, които Хитов използва по време на 20-годишната си бунтовническа дейност. А сабята на славния войвода се съхранява в музея на родният му град Сливен.

Константин Събчев


Четете още:

🔴 Всичко, в което влагаш душа и сърце, носи трънен венец

🔴 Какво е да имаш тризнаци и да живееш в Лондон

🔴 Младежи се ожениха по традиции от преди няколко века





Източник: Стандарт





Коментари

горе