Смокинята - полезното изкушение


Знаете ли, че смокиновото дърво няма цвят?  Китайците наричат смокинята - "плод без цвят". Всъщност плодът на смокинята се развива от специално адаптиран вид съцветие, което е съставено от множество цветове, които просто не се виждат. То е почти затворено, с малки до 1 мм цветчета, подредени по вътрешната му повърхност.
Тези торбести съцветия, наричани сикониум, побират до 2 хил. цвята и с времето преминават в съплодия. Съцветията на женските растения се наричат фиги, а тези на мъжките - каприфиги. Първите са сочният плод, който ядем, а другите са онези „мъжки смокини“, от които в края на май, преди да омекнат, се прави сладко от зелени смокини. Те са и мястото, в което се заселват и размножават опрашващи осички. В края на каприфигите има малко отворче, което дава достъп до вътрешността им на точно определен вид насекоми. Те опрашват растението, а то своя страна дава подслон за личинките им.

Всяка разновидност фикус си има и своя разновидност осичка, която я опрашва. За най-любознателните в случая със смокинята това е Blastophaga psenes

Освен любопитните ботанически особености, смокинята е и сред плодовете, считани за забранения плод, заради който Адам и Ева са изгонени от райската градина. Напълно възможно е, като се има предвид колко вкусна е тя. Към това се прибавя и дълъг списък с полезни хранителни вещества.

И понеже споменахме фикус, да, смокинята (Ficus carica) е от рода Ficus и принадлежи към семейство Черничеви (Moraceae), към което спада и познатата ни черница. Тя е едно от най-древните култивирани растения. Наречена е на мястото, което се счита за нейна родина - древната област Кария в Мала Азия. През 9 в. пр. н.е. смокинята се появява и в Гърция, а Новият свят е завладян от вкусния плод чак през 16 век.

В България смокинята зрее в началото на есента, като беритбата й се извършва на няколко етапа, в зависимост от предназначението й за консумация – сушене, варене, ядене в пресен вид. За жалост, пресните плодовете съвсем не издържат на транспортиране, а съхранението им в хладилника може да бъде най-много до два три дни.


Смокинови плюсове

Смокинята е богата на много хранителни вещества, които не се губят при изсушаването й, някои дори се увеличават. В изсушените смокини например има завидно количество минерали. Още в древността, римският учен Плиний Стари, в своя известен труд „Естествена история“, отбелязва, че смокините са изключително питателни и се усвояват много лесно от организма, като могат да помогнат за лечение на кашлица, както и за бързо заздравяване на рани.

И без да сме чели Плиний, само няколко смокини са достатъчни, за да усетим благотворното действие на тази сладост, върху организма ни. Смокините засищат повече от добре, в 100 грама от тях има почти 3 грама фибри (в сушените грамовете стават 15). Фибрите освен че спомагат храносмилането, намаляват холестерола и понижават риска от сърдечни заболявания. В плода се съдържат витамините B, РР, С, бета-каротен и минералите натрий, калий, калций, желязо, магнезий и фосфор.

По съдържание на калий – минералът, който регулира кръвното налягане и други важни функции в организма, смокините отстъпват само на ядките. По отношение на желязото в нея смокинята побеждава дори ябълката. А ако търсите алтернативен източник на калций, то 2 големи смокини ще ви набавят калция от половин чаша мляко.

Хапването на смокини се препоръчва както при анемия, така и при заболявания на далака и черния дроб. Плодът нормализира сърдечния ритъм и е изключително полезен при наличие на тромби.

И накрая, стойностите на хранителните вещества в 100 грама от вкусната наслада говорят сами за полезността й. И всичко това само в 74 калории (249 калории – за сушените)


Четете още:

🔴 Необикновена икона на Пресвета Богородица и молитва вършат чудеса

🔴 Подвигът на българския флот или какво е да потопиш една легенда

🔴 Американецът Ерик избра България за свой дом (видео)





Източник: hera





Коментари

горе