Българските ми квартиранти и делата им в Англия

Пенчо Славейков – печално непостигнатата Нобелова награда



На 30 януари 1911 година шведският писател Алфред Йенсен прави предложение до Литературната комисия на Шведската кралска академия за номиниране на българския поет Пенчо Славейков за нобеловата Награда за литература. Йенсен е превел на родния си език произведения на великия български автор на „Кървава песен”. В Швеция, обаче, не познават злобно-дребнавия нрав на българските интелектуалци, които се делят на групички не толкова според своите естетически пристрастия, колкото спроти глупавите си амбиции, лични дрязги и ирационална ненавист. Години преди 1911-та, литературните среди в България са се разделили на два основни, уж идейно-естетически кръга около най-ярките звезди на културния небосклон – Пенчо Славейков и Иван Вазов. Всъщност „новите” около Славейков и „традиционалистите” около Вазов се боричкат за място в литературните списания, в издателствата и за признанието на софийския хайлайф. Злокобно-интригантската атмосфера е заредена с електричеството на дребнави търкания и сблъсъци. Често в атаките един срещу друг се използват любовни афери. Куцият, некрасив Пенчо Славейков живее с красавицата Мара Белчева, поетеса и съпруга на убития министър Белчев, която продава къщата на загиналия си мъж, за да издържа поета. Софийското светско общество и дворът на Фердинанд не прощават тази връзка, родена от любов, която не секва дори след смъртта на болнавия Пенчо Славейков през 1912 година. Кръгът около Вазов активно се включва в сплетните около необичайната двойка. Така в родината си и двамата именити автори не могат да постигнат една поне относително единна подкрепа за своята кандидатура, която да представят пред Нобеловия комитет (тогава комисия). Пенчо Славейков и Мара Белчева са принудени да напуснат България и болният поет умира край езерото Комо година, след като е бил номиниран от шведския си колега. Според волята на завещателя Алфред Нобел, могат да бъдат награждавани само живи претенденти и Пенчо Славейков не успява да стане българският нобелов лауреат. Злобата и интригите в гилдията застигат всички възможни български номинации. Същата тази неудържима българска стихия отнася в гроба и Яворов.

Днес уталожените страсти, времето и късното наше признание са възнаградили любовта на красавицата Белчева и поета Славейков с изображение на 50-левовата ни банкнота. Нелепо място.

Дай боже духът на поета да е намерил обетована земя – като в своя „Остров на блажените” – най-експресивния му поетичен цикъл. Според древногръцката митология майката на Ахил, след смъртта на своя син, издигнала някъде в Евксински Понт (Черно море) един остров на име Левка. На него тя върнала към живот сина си и неговите другари, загинали достойно на бойното поле. Може пък там да е отредено място, редом с героите от „Кървава песен” и „Химни за смъртта на свръхчовека”, и за духа на нашия поет, печално недооценен в родината си.

Ира Антонова



Източник: mdl

Следваща статия:
Да намериш и да върнеш 50 хиляди лева

Коментари

Видео на деня

горе