Тракия е мястото, където са реализирани едни от най-мащабните монетосечения в древния свят


От кога датират първите доказателства за това, че траките са секли монети?
Проф. Иля Прокопов: Преди да се започне разговор за монетосеченията при траките, е важно да се уточнят няколко важни особености. Под името Тракия са обобщени няколко големи етногеографски области. Територията, за която се смята, че е обитавана от представители на различните тракийски общности се простира от Мала Азия до днешна Източна Унгария. На тази обширна територия са съществували различни групи със своите специфични особености. Често в исторически план се наблюдават съюзи и обединения между тях. Не е възможно да се даде едно единствено определение за тези толкова динамични общности нито да се фиксират със строго определени граници. В периода през 19 и началото на 20 век на Балканите под натиска на националните буржоазии, подкрепени от различни големи европейски държави, се поставят основите на манипулирани псевдоисторически доктрини, чиято основна цел е да оградят и запазят за тях възможно по-големи пазарни зони. Механично се пришиват етнически характеристики върху цели региони и после на основание на това към тях се насочват териториални претенции. Така се достига до изкривяването на редица обективни исторически истини. Една от тях е изкуственото противопоставяне на Севера и Юга на Балканите. Според тях Югът е водещ, развит и в него живеят граждани. На север са варварите, които са още в племенен строй. Истината е, че целият европейски Югоизток е бил естествено създадена общностна култура, при която икономическият интерес е бил водещ. Хората са могли да правят бизнес и даже да сменят местоживеенето си според ритъма, наложен от пазара. Не са съществували точно определени граници. По-скоро е имало зони на влияние с условен център - някой от многото развити полиси или пазари. Другата истина, която се неглижира, е за това, че центровете на икономически напредък са само в така наречените гръцки полиси, а останалата зона е била просто придатък към тях. Далеч преди да се появи терминът „гръцки”, в историята има твърди исторически данни за райони, в които са се зародили големи икономически обединения, основани на добив и обработка на стратегически суровини. Най-важните сред тях са металите желязо, мед, сребро и злато. Райони от днешните земи в България и Румъния са били водещи в световен план за онова време. Жителите на тези райони са владеели технологиите и са имали висок организационен опит за производство на особено ценните за тогавашните икономики оръдия на труда и оръжия. По това време златото се превръща в абсолютен еквивалент, в пари и в инвестиционен инструмент.

Така още през началото на бронзовата епоха около 3500 г. пр. н.е. по тракийските предели са функционирали първите пари под формата на златни предмети с различно тегло. Познати са различни форми от миниатюрни халкички, прешленчета и висулки с тегло от стотни на грама до масивни слитъци. Те са произвеждани по стандарт в различни групи. Носени са нанизани на здрави корди, за да не се губят и с тях да се извършва прецизно заплащане. Металът, който се е произвеждал за износ, се е оформял в слитъци и е обслужвал цялото Източно Средиземноморие. Така са били оформени солидни пазарни центрове в Тракия. Кораби от Средиземноморието и челната част от Мала Азия са идвали на място, за да купуват метал, заготовки и завършени продукти. За да си подсигурят терен и да имат предимство, най-богатите клиенти са изпращали групи, които са се заселвали със съгласието на местните тракийски общности възможно най-близо до добивните и пазарни центрове. Освен метали, са се изнасяли и други отраслово определящи и жизнено важни продукти. Сред тях важно място е заемала солта добивана в мини и оформяна в стандартизирани блокчета или пакети. Истината е, че тези, които създават устоите на икономиката на Балканите в древността, нито са били варвари, нито са били неграмотни и неорганизирани. Жителите на Тракия са били част от напреднала общностна култура и са били толкова грамотни, колкото и останалите. Това е позволявало те да се договарят и създават обединения на базата на икономическия интерес. Има добре документирани категорични примери за силата на обединенията в Тракия. По времето, когато функционира така нареченият Делоски морски съюз, о-в Тасос членува в него. Целта на съюза е била противодействие на персийската завоевателна политика. Остров Тасос не функционира самостоятелно в отрасъла на металодобива и металопреработването. Поради факта, че болшинството рудници и преработващи предприятия са на континента и са под контрола на тракийските общности, се създава обединение между тях и острова. Това обединение е изградено на базата на взаимния интерес. Силата му е била токова голяма, че когато Атина под ръководството на Перикъл завзема Делоския съюз и пренася хазната му от храма на Аполон на о-в Делос в Атина, тасосци се оттеглят от него. Те са подкрепени от съюзниците си траките на континента и се противопоставят на повишените годишни вноски и на агресивната атинска имперска политика. Самочувствието на това обединение е идвало от изключително големия годишен добив на злато и други метали, което е позволявало да се поддържа силен флот, да се изграждат могъщи укрепления и се притежава силна и добре обучена войска. Това обединение е било напълно в състояние да съперничи на най-голямата политическа и икономическа сила тогава на Атина.
Фокус: Какви са характерните белези на тракийското монетосечене?
Проф. Иля Прокопов: Тракия е мястото, където са реализирани едни от най-мащабните монетосечения в древния свят. Още от 6 в. пр. н.е. основните пари в монетната циркулация са тракийските сребърни монети, изобразяващи общоприети символи и покриващи всички номинали. Те обслужват пазара до времето на македонската доминация в Тракия. Монетите от периода 6-4 в. пр. н.е. са предимно сребърни. Едрите монети са сребърни статери с тегло около 8,6 грама. Те са равни по на две драхми с тегло 4,3 грама. Драхмата се е деляла на 6 обола. Освен монетите, отсичани по Атически-евбейската система, тези в Тракия са били повлияни и от други парични системи, с които са контактували търговците и производителите. Тежките номинали, като декадрахмите (10 драхми), са били отсечени по персийската монетна система. Освен монетите на тракийските общности, много интензивно монетосечене са имали големите градове-полиси в Тракия. Освен статера, те са ползвали и тетрадрахмата като тежка монета за едри плащания. Според атическия стандарт, тя е с тегло 4 драхми по 4,3 грама, или 17,2 грама.
Основно търговията се е развивала в пристанищните центрове. Освен о-в Тасос и неговите съдружници от Югозападна Тракия, богато монетосечене имат градовете по беломорското крайбрежие Абдера, Маронея, Енос, Тракийски Херсонес, Бизантион. По Западното Черноморско крайбрежие монети са секли Аполония Понтика, Месамбрия, Одесос, Дионисополис, Томи, Калатис. Във вътрешността на Тракия също са сечени монети. Известно е монетосеченето на град Кабиле. Някои от общностите секат монети с името си. Такива са одрисите и дентелетите.
Фокус: Какъв материал са използвали при изсичането на трекийските монети?
Проф. Иля Прокопов: Най-употребяваният метал при тракийските монетосечения е среброто, следвано от бронза. Най-малко е ползвано златото. То е влагано предимно в градските монетосечения по решение на управите на богатите полиси. Сравнително най-малко по интензитет е тракийското царско монетосечене. От гледна точка на икономическия интерес то е имало по-малко значение. Голяма част от тракийските царски монети са имали по-скоро идеологическо значение.
Фокус: Емитирали ли са тракийските царе монети със своя лик?
Проф. Иля Прокопов: Със свои портретни изображения са представени царете Сараток, Меток, Котис I, Севт III, както и други, за които има такива предположения. Най-многобройни са бронзовите емисии при цар Севт III. Те реално са обслужвали пазара и са достигнали голяма популярност. Свидетелство за това са откритите техни имитации.
Фокус: Къде в България е открито най-голямото съкровище от тракийски монети?
Проф. Иля Прокопов: Най-големите съкровища от тракийски монети са регистрирани от периода 4–1 в. пр. н.е. От района на Родопите са известни съкровища с по 3000-4000 хемидрахми (половин драхми) на Тракийски Херсонес, смесени с хемидрахми на град Парион от 4 в. пр. Хр. Някои изследователи приемат идеята, че тези монетни типове са сечени във вътрешността по поръчка на търговските градове. От Северна България са известни няколко съкровища от по 2000-3000 тетрадрахми на остров Тасос, смесени с малобройни екземпляри от гр. Маронея. За монетите с името на тасосците също има предположения, че са сечени в тракийски работилници на континента.
Тракийското монетосечене, особено в областите, наречени „трако-македонски” сечения, все още не са достатъчно добре изследвани. Има доста неясноти за редица ранни монетосечение от 6-5 в. пр. Хр. Те са обобщени от чуждестранните изследователи като „трако-македонски” без никаква логика. Донякъде трудностите при определянето идват от изкуствено внесените деформации следствие на намесата на икономически и политически интереси от миналото. Само следвайки находките и местата на откриването, особено в ясен археологически контекст, ще може да се постигне напредък в научните изследвания по темата за богатото тракийско монетосечене. За да останат в паметта на света със своята идентичност и важна информационна стойност, находките с тракийски монети следва да бъдат публикувани съгласно високите световни стандарти и „качени” в информационния облак.
Люба АЛЕКСИЕВА 


Четете още:

🔴 По стъпките на Мирликийския Чудотворец

🔴 В духа на славното българско минало

🔴 Седим на най-дългата пейка





Източник: Фокус





Коментари

горе