Разказ за Априлското въстание от първо лице


„Дневникът на Джапунови” е разказ за живота на Васил Джапунов и неговия внук, който носи същото име. Разказът е под формата на дневник, който започва от раждането на дядото през 1864 г. и свършва през 1926 г. При редакцията са запазени диалектните форми в изказа на героите, както и особеностите на словореда и духът на изразните средства на епохата. Речник на диалектните и непознати думи е изнесен най-отзад като приложение в книгата, а самите думи са в курсив. При по-кратки думи значението им е обяснено в скоби, непосредствено след тях.
Изданието съдържа много ценна и уникална информация, която обхваща различни аспекти на живота в България за един период от около 50 години, наситени с важни събития. Авторът е участник в повечето от тях или е пряк наблюдател на случващото се. Информацията за част от събитията ни предлага възможност за нов поглед върху историята на България и живота в столицата. 

Предлагаме ви откъс от „Дневникът на Джапунови”!

Кратка биография из живота на Хаджи Васил Стефанов Джапунов, роден в град Карлово на 25 декември 1864 година, на връх Коледа Божич, подир обяд. Никакви регистри няма, но прабаба му казвала, че те (с прадядо Стефан) се били венчали на Ивановден, т.е. месец януари 1864 година), а дядо се родил през първата година, на 1864 година, и то на Коледа. Родил се е в град Карлово в бащината къща на прадядо ми, т.е. в къщата на прапрадядо ми Гено Джапунов, находяща се близо до Сопотската порта в “Кьоравата улица” на град Карлово, на втория етаж, в малката стаичка и по право дядо е трябвало да го кръстят Гено, но тогавашният кум на прадядо ми, именуем се Вълко Илинчин, бил силен на деня, та го отрекли и кръстили вместо Гено – Васил. Прапрабаба е заключвала портата, та го е не искала, но после приговорила, в това време прадядо е бил в Цариград на печалба.
Когато съм бил малък, много съм боледувал, та когато си е дошъл баща ми от Стамбол (Цариград, днес Истанбул), мислил, че съм умрел, та вземале раненик, обаче после го уверили, че съм аз същият. Баща ми пак си е ходил, отивал в Цариград и се е върнал подир 4–5 години и като се скарал с баба Неда Геновица-Джапунката, купил си къща в Циганската махала (сега улица “Платнарева”) и са се пренесли. Аз едва като внесене помня, когато сме се пренесли от Дядовата в Новата купена бащина къща.
В същата къща помня, че умряха две мои сестри, Цветанка и Надка, първата петгодишна, а втората – едногодишна, помня, че умряха от Баба шарка в три деня, и то се вика, че ги погребаха в един гроб, т.е. по-широк.
Помня, че и аз бях болен, та съм искал тахан халва, но понеже беше лятно време, в Карлово не е имало, та баща ми е проводил човек в Пловдив (тогава са го наричале Филибе), та ми са донесли тахан халва и аз съм оздравял, положително не помня, но след 1–2 години се родиха братята ми Георги и Мильо.
Баща ми държаше дюкян на Сопотската порта до фурнята и тъкмо на 23 април 1872 година се запали фурнята и изгоре нашият бакалски,
кръчмарски дюкян. Тогава баща ми взема под наем Ханата на Каръ Аася х. Асанаа, тоже на Сопотската порта, по 3000 гроша годишен наем, там правихме ханджилинк, бакалилък, кръчмарлък, продавахме брашно, дървен материал и пр., пр.
Ако се не лъжа, през 1873 година в турската държава тютюня стана монопол (пакет) и баща ми зема тютюнева фабрика, но фабриката беше в горния етаж на ханат и доста много работа имахме.
Аз ходех на училище, помня Четвърто отделение (Първи клас) и си учех на турски език, понеже тогава си имаше нужда от турския език, та да съм се научел и да замена някой от писарите турци.
Ний живеехме в ханат в долните стаи, но много малко време, та се пренесохме пак в къщата си в ул. “Платнарева” (Циганската махала).
През годините 1875–1876 и пр. се чуваше, че Московицата (Русия) щела да се бие с Турция и турците много ги беше страх от Московеца, като ги наричаха башакчи гявури.
През месец април 1876 година се приготовляваха турците, че щели скоро да колят гявурите (българите), ама и нашите не спяха, помня, че от град Троян ни бяха докарале един товар с барут, та у дома, в едно от мазетата, Ташо Арнавутинат приготовляваше фишеци (патрони) за тогавашните пушки и патрони.
През месец април 1876 година избухна Априлското въстание, което е било приготвено да избухне едновременно в Казанлък, Калофер, Карлово, Сопот, Клисура, Копривщица, Панагюрище и пр., но до колкото помня, панагюрци или клисурци бяха прибързале, та обявили въстанието преди определения ден.
Копривщенци и клисурци бяха изклали циганите мохамедани, понеже в тех градове тогава не е имало други народности освен българе и турски цигане. За въстанието се разчю вече навсекъде и ний в Карлово знаехме, че в Клисура дошле много руси (московци) и баш на ден Георгьовден у дома, като бяхме насядали на одерат, ядем георгьовските агнета, както си беше тогавашният обичай, събрале се бехме почти цяла махала, за да прикадим, раздадем и за помежду си от агнетата.
Всички мъже бяха въоръжени с пушки, пищове, ножове и пр., кой каквото имаше, и помня, че баща ми благослови и каза: “Господа давно Бог да даде до вечерта да плуваме до колене в човешка кръв”.
Сутринта известният тогава турчин Тосун бей събра башибозуци, с коне, магарета и пеши, и покрай нашия хан замина да се бие с русите и комитите. Той отишъл в град Клисура и ги победил, но беше избил всичко живо, що намерил, и запалил и оплячкосал града. Подир няколко даня видяхме, че Тасун бей със своите башибозуци се връща и носи трофеите от каменна Клисура и те бяха следните, натоварени на един кон и на едно магаре – кутели, направени от черешови дървета, а за гранати бяха събрали от целия град топузите от кантарите. Караха и още много други работи, но то било плячка от град Клисура. Турците почти цяла седмица носиха с кола, коне и магарета и на гръб уграбените имоти на клисурци.
Подир около десетина дена Тосун бей пак замина със своята нередовна войска (башибозук) за пътя Сопот-Клисура и подир обед видех, че караха вързани със железни вериги двама българи. Казаха, че били клисурски учители на име Трухчев и Стоянов, които, когато Тосун паша (Тосун бей беше произведен в паша) влезнал в Клисура, те като избягали в Балканът (Стара планина), успели да пристигнат в град Сопот и се скрили в тавана на училището, обаче слугата на училището обадил за тяхното пристигане на свещеника поп..., а той на кмета Кънчо Келешът и големецът на град Сопот, тогавашният чорбаджия Кирко Петров, съобщили на Тосун паша и ги изловил на тавана. Ако се не лъжа, тези учители комити, казваха, че ги закарали до град Пловдив и ги обесили.
Това беше през месец април 1876 година, а през май или юни дойде европейска комисия да констатира причините защо Тосун бей е изгорил и плячкосал град Клисура. Казваха, че отговарял, “защото били въстаници и комити”, а те (Комисията) казвале, ако: “мъжете бяха комити, ами жените, децата, къщите, па най-сетне и чешмите ли бяха комити” и тогава Тосун бей го наказаха, но не зная с какво и пр.



Източник: 24 часа





Коментари

горе