Христина Джурова: Хареса ми, че героинята ми в "Братя" е силна жена със самочувствие



Младата, чаровна и обещаваща актриса Христина Джурова е родена в Пловдив. Завършва актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ при известния актьор и режисьор проф. Атанас Атанасов. Миналата година тя получи наградата на Сатиричния театър "Златен Кукерикон" за млада надежда за ролята си в спектакъла в Театър 199 "Семеен съвет". Преди това бе отличена с награда „Най-най” на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” за драматична актриса. Тази и миналата година лъчезарната Христина участва в Националния конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература в Шумен, като през 2020-та се класира на второ място. Разписва се с участия в спектакъла "Ротердам" в Младежкия театър и в мюзикъла „Чикаго“ в Държавна Опера Варна. Последната й театрална роля е в "Любовникът от Zanziбар“ в Драматичен театър “Стоян Бъчваров“ - Варна.

Повече от месец телевизионните зрители гледаха всяка делнична вечер красивата Христина в сериала "Братя". Ролята й на хостеса в агенция за организиране на събития и на жрица на любовта предизвика интереса на публиката. Фенове на сериала се изказват ласкаво във фейсбук за умението на 24-годишната актриса да влезе умело в кожата на амбициозната, нахакана красавица Лина, която умее да впечатли мъжете не само с атрактивната си визия, но и с ум и със самочувствие.





Героинята на Христина Джурова обаче влиза в опасна игра, подтикната от любовта си към бизнесмена Денис Топал (в ролята Владимир Михайлов), от когото е омагьосана, защото за нея той е идеалният мъж – влиятелен, умен, галантен, с чувство за хумор и богат. С чара си обаче Денис манипулира Лина и я подхлъзва да влезе в схема за изнудване на политици и бизнесмени. Тя с неохота му угажда, но когато усеща, че той само я използва за коварните си планове решава да мине на другата страна и да стане агент на ГДБОП. Лина получава от главен инспектор Борис Донков (Калин Врачански) специални задачи, за да помогне на разследването срещу Топал. Тя показва смелост в шпионажа, но накрая уви заплаща с живота си. 





Lupa.bg разговаря с младата надежда на Мелпомена Христина Джурова за дебюта й в киното, за трепетите да пристъпи на снимачната площадка, за огромната подкрепа, която е получила от по-опитните си колеги в сериала "Братя", за своя кръстник в театъра проф. Атанас Атанасов и за най-новата й театрална роля в постановката "Любовникът от  ZanziБар" във Варненския театър. С усмивка Христина Джурова сподели по телефона пред Lupa.bg, че се притеснява да дава интервюта, особено когато трябва да застане пред камера. 





- Христина, с какво вас като актриса ви предизвика образа на вашата героиня Лина в сериала "Братя"? С какво тя ви беше интересна като персонаж?

- За мен беше голямо предизвикателство, че изобщо за пръв път снимам. Това беше много стресиращо и аз не знаех дали ще се справя, защото ме хвърлиха направо в дълбокото. Научих много за снимачния процес и изобщо как се случват нещата по време на снимки. Надявам се пак да ми се случи. Що се отнася до моята героиня - аз много харесвам Лина, защото като повечето персонажи в сериала тя е пълнокръвен герой. Всички герои във филма, както и Лина, са показани с добрите и с лошите им страни, разкрита е и тъмната, и бялата им страна.

Много ми харесва, че Лина е силна, нахакана, казва каквото мисли, много е смела, тотален лидер, мисли си, че с всичко може да се справи. Но в същото време животът я сблъсква със ситуации, в които тя се оказва много слаба и беззащитна. Животът й е застрашен и в крайна сметка Лина заплаща с живота си. Влиза в игра на живот и смърт, опитва се да се спаси, но не успява, защото е тръгнала по път, по който не е предполагала, че върви. Но това е неин избор в крайна сметка. Тя прави такъв избор, защото смята, че това ще й донесе повече пари. Денис Топал успява да я омагьоса, да я манипулира, я тя си мисли, че е влюбена в него, че това е истинската любов, а по-късно разбира, че той всъщност я използва. Беше ми страшно интересно да изиграя Лина, защото тя преминава през много сложни ситуации и е много динамичен персонаж.

Христина Джурова изпълни ролята на Лина в сериала "Братя"





- Как си партнирахте с вашите колеги в сериала? Получихте ли подкрепа от тях за вашия кино дебют?

- Абсолютно. Получих толкова топло отношение от всички тези опитни, доказани, известни актьори. Никой не се държеше неприятелски с мен и не ме питаше аз коя съм. Още от първия ден всички се отнасяха към мен с уважение. Нямаше никакво отношение от типа коя е тази. Напротив, те се държаха с мен много професионално и изобщо не ме подценяваха.

Разбира се аз постоянно им казвах: „Кажете, моля ви, ако нещо не е наред или не ви партнирам както трябва.“ Винаги исках обратна връзка. Те ми казваха: „Супер си! Не се притеснявай!“ По-топло и по-професионално отношение не мога и да искам. Попаднах на прекрасни хора, на невероятни актьори, на страхотен екип, благодаря на режисьорите и на продуцента, че ми се довериха. Всички много вярваха в мен и това много ми помогна да се справя със снимките и да имам все пак някакво самочувствие, въпреки че нямам опит пред камерата. Колегите много ми помогнаха и безкрайно съм им благодарна.

- Съжалявате ли, че вашето участие в сериала „Братя“ приключи и героинята ви бе убита?

- Разбира се, че съжалявам от гледна точка на аз, Христина, актрисата, защото ми се снимаше още и исках да продължа да се срещам с тези хора, да трупам още опит, да научавам нови неща. Атмосферата на снимачната площадка е много по-различна от театъра, много по-динамично е, много емоционален е всеки един ден. Исках да снимам още и да продължавам да съм сред тези хора. Но от гледна точка на персонажа, чисто сюжетно, не виждам друг изход. Мисля, че Лина трябваше да умре.

Христина заедно с Леарт Докле и Владимир Михайлов, с които си партнира в "Братя"





- Да отправим поглед към театъра – наскоро във Варна бе премиерата на спектакъла „Любовникът от Zanziбар“ под режисурата на вашия мастер от НАТФИЗ проф. Атанас Атанасов. Играете певица. Бихте ли разказали за тази постановка.

- Професорът ме покани да участвам в спектакъла. Той го прави за втори път, за което съм му изключително благодарна. Първото ми професионално театрално представление беше „Семеен съвет“, докато още учих.

Проф. Атанасов отново беше режисьор на спектакъла. Той е моят кръстник в театъра. Това, че за втори път ми се доверява означава, че вярва в мен и ме подкрепя, за което съм му изключително благодарна. Аз обожавам да работя с него. Много спокойна се чувствам, защото все пак ми е професор, знам как работи. Той също ме познава – знае какво мога и какво не мога.

За пръв път сега попаднах в трупата на Варненския театър. Не бях гледала много техни представления и съм изключително впечатлена – те са много талантливи и отново имам късмет, че те проявиха толкова добро отношение към мен. Актьорите от трупата бяха много гостоприемни към мен, накараха ме да се чувствам много уютно, спокойна, изобщо нямаше период на адаптация – коя си ти и откъде идваш. Направо си ме приеха в тяхното семейство по възможно най-топлия начин. Пак много учих от тях. Защото това са големи актьори. С изключително любопитство и интерес имах възможността да ги наблюдавам как работят, как играят.





„Любовникът от Zanziбар“ е комедия, а аз изпълнявам ролята на певица. Наложи ми се да пея френски песни. Аз не съм учила френски, учила съм испански и руски. Да пея на френски беше голямо предизвикателство, но и огромно удоволствие, защото аз много обичам да пея, макар и професионално да не се занимавам с пеене, но се справям. Представлението е изключително забавно, самите ние много се забавляваме, беше много добре прието от публиката и двете премиери бяха разпродадени, следващите представления също. Отзивите бяха положителни, зрителите са го харесали, споделят, че се забавляват, каквато е и идеята на представлението.

Христина Джурова в спектакъла на проф. Атанас Атанасов "Любовникът от ZanziБар" заедно с Веселина Михалкова и Милена Кънева

- Особено в днешната ситуация ни трябва малко хумор и смях.

- Да, винаги с малко хумор може да приемеш нещата, които се случват в живота една идея по-леко.

- Сега играете пред доста по-малко зрители - театрите имат право да продават билети за 30 или 50 % от капацитета на залата. Как се чувствате? Има ли разлика в театъра сега и преди пандемията?





- Разбира се, че има разлика, защото чисто визуално окото ти не е свикнало като си актьор да виждаш как има празни седалки, как има зрител, после две празни седалки и пак зрител. Това го усещаш чисто енергийно. Когато е пълно енергията е на много по-високо ниво и това е предизвикателство за актьорите. Сега ние трябва да си представим, че е пълно. Трябва да компенсираме тази липса на публика и въпреки тези ограничения досега не ми е случвало да има празна зала. Моите наблюдения са, че хората искат да ходят на театър.

Несправедливо е това ограничение, защото не може в заведение и в градския транспорт да няма дистанция, а пък в театъра да се налага. Театърът дори е много по-безопасно място от другите обществени места. Ситуацията е несправедлива към театъра, но такива са обстоятелствата. Театър винаги ще има. Със сигурност не смятам, че театърът може да съществува онлайн. Това няма как да стане, това е измислен жанр. Театърът трябва да е на живо, доказано е през годините, че театърът винаги е продължавал да съществува, независимо от обстоятелствата, така че аз вярвам, че отново ще продължи да съществува, просто ще трябва време за възстановяването му.

Христина получава наградата на Сатиричния театър "Златен Кукерикон" за млада надежда за ролята си на Айна в постановката на проф. Атанас Атанасов "Семеен съвет" в Театър 199

- И аз вярвам. Миналата година получихте театралната награда на Сатиричния театър „Златен Кукерикон“ за млада надежда за ролята ви в „Семеен съвет“. По-какъв начин ви задължи този приз?

- Въобще не очаквах да съм номинирана. И когато разбрах не можех да повярвам. Това означава, че някой е дошъл да гледа представлението, а аз от своя страна съм направила някакво впечатление на журито, много неочаквано беше за мен. Аз бях номинирана с двама много опитни, талантливи и доказани актьори като Стелиан Радев и Каталин Старейшинска. Стилиан Радев има моноспектакъл. И аз дори си казах: „Какво правя сред тези хора?“

Отидох на церемонията в Сатиричния театър и бях сигурна, че няма как аз да взема тази награда, защото смятах, че те двамата я заслужават много повече. Като ми казаха името аз изпаднах в шок. Излязох и почти не помня какво говорих, защото много се притеснявам от публични изяви като например да държа реч или да давам интервюта особено пред камера. Много се вълнувах и много се притеснявах, докато ми връчваха наградата. Въпреки това много се зарадвах, бях щастлива, че професорът ми беше на церемонията. Благодарих му, прегърнахме се, снимахме се. Наградата ме накара да повярвам повече в себе си и се зарадвах, че някой ме е оценил и че някой харесва това, което правя. И си казах, че щом получавам тази награда има за какво.

Христина заедно със своя мастер от НАТФИЗ - проф. Атанас Атанасов на церемонията по дипломирането си като актриса





- Какъв преподавател и режисьор е проф. Атанас Атанасов? Какви бяха най-важните уроци, които научихте от него?

- Той е много интересен човек. Първо професорът е много талантлив актьор, вече и много талантлив режисьор. В НАТФИЗ той ни учеше на първо място да бъдем екип. Проф. Атанасов много държеше на това. Имахме часове на самоподготовка, в които трябваше да работим заедно. Много държеше ние да бъдем добър екип – от началото до края и то точно това се случи. Наистина ние бяхме много добър екип в работата си. Това, което също ми е дал като урок е, да вярвам в себе си, да разбера какво мога, да разбера на какво съм способна и да стъпвам на това и да вярвам в таланта си, да имам самочувствие за нещата, които мога, да знам какво не мога и да се трудя за тях и да ставам по-добра актриса и да се развивам. И както проф. Атанасов казваше – да намерим всичките си маймуни в себе си.

- Как се случи вашата среща с актьорството? Защо решихте да кандидатствате в НАТФИЗ?

- При мен не е било детска мечта да бъда актриса. Не съм си казала като малка: „Искам да бъда актриса и нищо друго.“ По-скоро при мен актьорството е естествено продължение на живота ми. Аз съм от Пловдив и там като малка пеех в детски хор, след това се опитах да свиря на саксофон в един оркестър към Общински детски комплекс - Пловдив, после се записах на танци. Откакто се помня изкуството винаги присъства в живота ми.

Родителите ми бяха тези, които казаха: "Не мислиш ли, че НАТФИЗ е твоето място? Те не са хора на изкуството и бях много изненадана, че ме насочиха към театралната академия. Напротив, не мислех да уча нещо свързано с изкуството, защото не вярвах, че имам бъдеще в този занаят. Все си мислех за финансовата несигурност и за думите, че  „Художник къща не храни.“ Аз си мислех, че трябва да следвам нещо друго, но много благодаря на майка ми и на баща ми за това, че ме насочиха към актьорството, защото сега не мога да си представя да бях учила някъде другаде. И слава Богу толкова се зарибих по театъра, че не кандидатствах нищо друго. Имах късмет, че проф. Атанас Атанасов ме прие още на първата година. Наистина имах голям късмет. 

Актрисата в спектакъла "Семеен съвет"





- И талант, защото иначе професорът нямаше да е впечатлен от вас. А коя беше първата роля, която си спомняте?

- Спомням си, че първата ми роля като малка беше в детската градина. Играех главна роля. Пиеската беше нещо от рода - имах по-малко братче, пък то се изгубва и аз ходя да го търся и разпитвам животните в гората къде е то. Ей такива неща. Смешно е, но това беше първата ми театрална роля. Имах опит на сцената заради всички тези неща, с които се занимавах – пяла съм на всякакви сцени, свирила съм с оркестър, участвала съм в танцово-музикални театрални представления още в Пловдив. И вече в НАТФИЗ в процеса на обучение имах много роли. Но първата ми професионална театрална роля е в "Семеен съвет". 

- Изкуството изисква жертви. Вие правила ли сте някаква жертва в името на това да получите дадена роля?

- Големи жертви не бих казала, че съм правила, защото все пак аз само от една година съм в тази професия. Може би след много години опит бих могла да отговоря на този въпрос.

Но например сега за ролята на Лина в „Братя“ отслабнах. Но не защото някой го е изисквал от мен, просто така реших. Защото това момиче има огромно самочувствие като жена и си мисли, че може да има всеки мъж. Знаех, че ще имам сцени по бельо, по-интимни сцени и за да се чувствам комфортно в тялото си, за да не се притеснявам и да мисля за по-важните неща, реших, че трябва да отслабна. Може и да е било ненужно, но аз така прецених.

Ако ми се наложи за някаква роля – театрална или кино да трябва да отслабна или пък да напълнея или пък да направят нещо с косата ми - да бих го направила, защото повече ще вярвам на това, което правя. Повече ще вярвам, че аз съм този персонаж. Може да се каже, че правя жертва, тъй като заради театъра и заради професията ми се налага понякога да се разделям с приятеля ми. Той е във Варна, а аз трябва да репетирам и трябва да стоя примерно в София, вместо да съм при него, но това нали е част от професията и живота.

Анастасия Ингилизова, Георги Спасов, Васил Дуев, Христина Джурова и Никола Стоянов в "Семеен съвет". Снимка: Симон Варсано





- Раздялата укрепва чувствата.

- Е, да, така казват. Когато имам репетиции не мога да отида при семейството си в Пловдив, по-скоро те идват при мен. Това пък е жертва от тяхна страна, ако може така да се каже. Понеже съм отговорен човек, когато се репетира трябва да съм тук и да репетирам. Понякога имам предложения за няколко неща едновременно и трябва да правя избор. Но това не е жертва, а пак е част от професията.

- Кои са вашите любими места в Пловдив?

- Те са няколко и са емблематични – примерно Капана, особено за младите хора това е много интересно място. Там има много магазинчета за хенд мейд изделия, малки галерии, заведения, цялото място е пешеходно, създава се много уютна, младежа атмосфера. Разбира се, Старият град – всеки път като го видя се влюбвам наново в Пловдив. За мен това е магично място. Тепетата. Гребната база. Родителите ми живеят близо до Гребната база и там е страхотно място за разходки. В Пловдив има много хубави места - ти си хем в града, хем сред природата и това е прекрасно. Страхотен град. Обичам го!

- Каква е Христина Джурова извън професията? Как обичате да релаксирате? Имате ли хоби?

- Извън професията съм обикновено момиче, нищо по-специално не правя. Хоби ми е музиката. Много я обичам. Обичам да пея, имам саксофон, мога да посвиря на него. Обичам да танцувам, да се движа, да гледам филми, сериали.





- А какво ви вдъхновява и какво би ви изкарало от лошо настроение например?

- Вдъхновяват ме силните хора. За да изляза от такова състояние ми бе вдъхновил човек, който е минал през много по-тежки неща, отколкото аз и и е излязъл от дупката и се е справил. Тогава си казвам: „Христина, след като този човек може, значи и ти можеш!" Вдъхновява ме хубавото време, слънцето. Обичам да се разхождам и да наблюдавам света около себе си. Радвам се да видя нещо красиво – примерно малко цветенце цъфнало на странно място или някоя животинка или просто красива сладкарница. Хубавата музика също ме вдъхновява. Вдъхновявам се, когато гледам театрално представление с талантливи актьори. Прекрасно е, когато спектакълът ме развълнува и когато ме кара да разсъждавам върху него. И разбира се, най-голямото ми вдъхновение е любовта. Тя е най-важната за мен. 



Източник: lupa

Следваща статия:
За първи път у нас с рядка интервенция спасиха дете от трайна инвалидизация





Коментари

Видео на деня

горе