Четирима българи покоряват най-дълбоката пещера в света


"Малко преди дъното гръмна карбидът. Носехме го в пластмасова туба, протрила се е и е просмукала вода. Избухна като бомба. Взривът угаси карбидките, плъзна остър мирис. Някой опита да запали лампата си с пиезокристал и последва втора експлозия. Притеснихме се, но паника нямаше. В тъмнината пуснахме фенерчета с батерии 4,5 волта и поехме надолу. Оставаха ни около 50 м, без да отчитаме денивелацията.”
 

Това разказва днес Сенко Газдов, технически ръководител на експедицията, покорила най-дълбоката пещера в света Жан Бернар преди 30 г.

В края на 1984 г., след 12 месеца подготовка, спелеоклуб “Студенец” при туристическото дружество “Кайлъшка долина” в Плевен прави експедиция във Франция, изцяло финансирана от мощната по онова време индустрия в града. В състава  са 18 души. Пещерняците са 11 със средна възраст 23 г., сред тях е 16-годишната ученичка Веселка Печева.

За спускането е избрана зимата, защото повърхностните води замръзват и пещерата е най-суха. Тогава температурата на водата е 1 градус, на въздуха - 2 , влажността е висока. При подобни условия има риск от преохлаждане и изтощаване на организма. Силите трябва да се изразходват пестеливо, за да стигнат и за обратния път.

На 28 декември 1984 г. четирима се спускат километър и половина в недрата на Савойските Алпи. Щурмът продължава пет денонощия и 6 часа. До сухото дъно на пещерата достигат Сенко Газдов, братята Валери Мирчев и Цветелин Христов и Красимир Петков. На 1358 м под земята те поставят плоча с надпис “България. Плевен, пещерен клуб “Студенец”, 1984 г.

Успехът на покорителите на подземния Еверест, както наричат френската пещера, подрежда България сред 5-те държави, чиито експедиции са слезли до дъното на
планетата. Преди плевенските момчета на най-дълбоката точка в света са стъпили спелеоекипи от Франция, Белгия, Полша, Чехословакия.

“Табелката ударихме светкавично. Забихме я със спит (дюбел) в скалата. Веднага тръгнахме обратно. Девизът на пещерняците е “Търси небето, не гледай дъното!”, казва Сенко Газдов. Нямали време да оглеждат. Пък и наоколо - черно, мокро и хлъзгаво. Скала, влага, теснина и непрогледност.

От 11-те пещерняци деветима са работили в Жан Бернар, изпълнявали са различни задачи, а във веригата от хора е имало здраво сцепление.

Тези, които екипирали пещерата, тръгнали от вход В 4, за да оборудват трасето до лагер минус 901. Хлътнали с торбите в черното гърло. Оттук нататък само струйката светлина от карбидната лампа проръсвала тъмнината. “Няма ден, няма нощ. В очите непрекъснато е вечният мрак. Затова почитаме карбидката като икона. Спокойни сме, когато в далечината като светулка блещука пламъчето на другия отпред”, признават от групата.

“По стените на пещерата се оттичаше вода. Посягахме да се хванем и усещахме лепкавата кал да се разиграва под пръстите. Впиваме крака в скалата, а те буксуват. Цялото ни усилие се събираше сякаш в една крачка, после идваше следващата. Често усилията ни се разпиляваха. Това бяха неизвървени сантиметри, а не загуба на духа. Така участък от трасето, дълъг 5 метра, минахме за около 40 минути”, разказват пещерняците.

Дълго и трудно преодолявали 3-километров меандър. Трийсетина часа прониквали, без да спират. Очаквали да стигнат до лагер минус 901. Не го намерили обаче. Пълзенето ги отвело доникъде. Наложили си принудителен бивак. После им казали, че са престояли там около 3 часа. А те не си спомняли дали са лежали, или придремвали. Били прогизнали от влагата, а някой се пошегувал: “Приличаме на сюнгери.”

“Тази група носеше торбите с допълнителните въжета. Доста чакахме. Не се появи и по принуда се върнахме, за да докомплектуваме багажа. В такива случаи връщането не се драматизира. Трябва психиката ти да е като спокойните хладни стени на пещерата”, категоричен е Газдов.

И за “шерпите”, както сами се наричат, експедицията в Жан Бернар не била лека. Снегът засипвал непрекъснато долината в Савойските Алпи. Газили до пояс, понякога потъвали до рамената. Редували се да бият пъртина. Лавините се разпръсквали буквално пред очите им. Студът до минус 25 градуса сковавал движенията им, а те му се радвали. Повишат ли се градусите - има опасност да потекат води в пещерата, а там са другите.

През цялото време на експедицията всички извън пещерата били шерпи - включително
ръководителят Христо Недялков и лекарят ортопед д-р Венцислав Росманов. За 26 дни 26 пъти по 3 часа на отиване и толкова на връщане пренасяли близо 3-тонния товар, необходим за всички участници.

До дъното на пещерата преодолели 56 вътрешни пропасти и отвеси, най-големият от които е 140 м. Почти 18 км са технически сложните лабиринти. Влажността в пещерата е 98% и за 2 часа спалните чували били толкова мокри, че ги изцеждали.

Влагата усещали полепена по изстиналата си кожа, проникваща в схванатите, сякаш чужди кости. И пак не спирали да пълзят, да се провират и да газят в кал и вода.
“Всеки си носеше торба, тежка 10-15 кг. Вътре бяха въжетата, дълги по 100 м, карабинерите и оборудването”, допълва Сенко Газдов.

2 г. след успеха в Жан Бернар, през август 1986 г., плевенските пещерняци атакуват пропастта Сима дела Пуерта де Иламина, разположена в карстов масив в околностите на Памплона, Испания. Баските я наричат Иламинако Атек - Дупката на магьосника. Сред спелеолозите е известна като БУ 56, четвъртата по дълбочина пропаст в света. Сенко Газдов пак е технически ръководител, сред участниците са Валери Мирчев, Красимир Петков и Цветелин Христов. До сухото дъно достигат 17. Оттук нататък леководолазно спускане добавя към известната дълбочина минус 1338 м още 15 метра. Удължението променя мястото на пещерата в световната класация - от четвърта БУ 56 става трета по дълбочина в света.

Година по-късно момчетата от спелеоклуб “Студенец” отново са в карстовата област Лара в Североизточните Пиренеи, готови за щурм в БУ 56.

На 11 септември 1987 г. пещерняците леководолази Валентин Чапанов, Милен Димитров и Илко Гунов се гмуркат в два сифона, картират непозната дотогава галерия и установяват нова дълбочина - минус 1408 м. Постижението на тримата българи е признато за световен рекорд при леководолазно проникване в пещера

Валери Мирчев описва покоряването на Жан Бернар в книга, преиздава я през 2004 г. с посвещение на 20-годишнината от експедицията. Като прокурор по това време е обвинител по знакови дела. Води разследването за пожара във влака, в който 9-има изгоряха живи в нощта на 28 февруари 2008 г. Мирчев бе обвинител и срещу един от Килърите - Георги Петков-Дачи, който получи 20 г. затвор за опит за убийство. На 53 г. почина от коварна болест.

През 90-те години Валентин Чапанов, записал в биографията си рекорда в БУ 56, загина в пещерата Урушка Мара от силна концентрация на въглероден окис. Сенко Газдов спря спусканията под земята преди 6-7 г. От четиримата, слезли до дъното на планетата, единствен Красимир Петков още ходи по пещери.



Източник: 24 часа





Коментари

горе