Тодорка – пиринският връх гигант

Отново е четвъртък. Денят, в който ви разказваме за красивите места на България. Времето този уикенд може би няма да е благоприятно за дейности на открито. Ние все пак ще ви запознаем с поредния пленяващ връх, който, не се колебайте да вмъкнете в приключенския си списък.

Тодорка впечатлява с големината и красотата си, още докато пътуваме към една от изходните точки за изкачването му – хижа Вихрен. Това обаче е една малка част от нещата, които предстои да видим по време на нашия преход. За да стигнем до 2746 м., колкото всъщност е висок върхът, трябва да се отправим нагоре по пътеката за хижа Демяница. Тя ще ни отведе на премка, където се разделят маршрутите. Единият тръгва към нашата цел – Тодорка, а другият продължава към Демяница.

Снимка: Михаела Стоянова

Това е по-дългата и по-трудна част от прехода. Ще се изкачваме нагоре. Маршрутът обаче е интересен и разнообразен. Освен пътеката, по която вървим, ще преминем и през няколко езера, най-известното от които е Жабешкото. След това започва и изкачване по зигзаговидна пътека – последната част преди премката, която трябва да достигнем. Оттам започват да се откриват и все повече панорамни гледки, пред които трудно можем да останем безразлични. От едната ни страна се извисяват първенците на Пирин – Вихрен и Кутело.

Снимка: Михаела Стоянова

От другата виждаме друг дял от планината – върховете Стражите, Полежан, Каменица, Зъбът, Куклите, Яловарника.

Снимка: Михаела Стоянова

Поредната впечатляваща гледка са двете езера – Тодорините очи.

Снимка: Михаела Стоянова

Сега е ред да поемем към същинската част на върха. Объркващо за много туристи е, че първо се минава през два други върха – малка и средна Тодорка и чак тогава се стига до крайната цел. Това означава още поне час вървене. Теренът е каменист, но почти няма изкачвания. Така можем едновременно да напредваме и да се любуваме на обграждащата ни гледка.

Снимка: Михаела Стоянова

Времетраене, маркировка, екипировка

Тръгнем ли към Тодорка, трябва да сме готови да повървим около 4 часа в посока. Пътеката за хижа Демяница е добре маркирана. Към същинската част на върха няма маркировка, но има пирамиди от камъни. Там всъщност няма как да се объркаме, защото пътеката отвежда само до едно място. Екипировката ни трябва да е съобразена със сезона, в който се отправяме към върха. Преходът не е много тежък, но за сметка на това е дълъг. И все пак не се колебайте дали да поемете към Тодорка. Гледките наистина си залужават.