Билгюл, която спасяваше хора през люка на автобуса, била доброволка при Koвид болни, ще се върне в спешното / СНИМКИ


20-годишната студентка не приема стореното от нея като саможертва - “хора сме, това е човешки живот, трябва да помогнеш, сигурно всеки би го направил”

20-годишна студентка от дни е гордостта на омуртагското село Плъстина. Заради Билгюл Харунова пристигат тв екипи и създават оживление сред монотонното ежедневие на дружелюбните местни жители. Момичето от Североизтока се превърна в герой, след като помогна на пътниците в зверската катастрофа на автобус и тежкотоварен камион край село Козаревец на 21 март. При среднощния челен сблъсък след навлизане в насрещното движение на главния път София - Варна загинаха трима, а още четирима бяха ранени.





Сред пътниците в размазания автобус бе и Билгюл. Тя е второкурсник в търновския филиал на Медицинския университет - Варна. Учи за акушерка и в неделната вечер

тръгва към

родното село

Плъстина, защото

майка ѝ е зле

- жената имала проблеми със сърцето и е пенсионерка по болест.

Сега Билгюл е в родното си село Плъстина.

Сега Билгюл е в родното си село Плъстина.

Само след няколко километра по мокрия път настъпва кошмарът. Билгюл изхвърча от седалката, на която се е отпуснала да слуша музика. Озовава се на стълбите до задната врата на рейса, удря лошо главата си, нещо тежко се стоварва върху крака ѝ.



Цялата е нарязана със стъкла, но успява да се измъкне. Връща се, защото чува звуци от вътрешността, чупи с аварийното чукче едно от страничните стъкла и помага на две момичета да се измъкнат.

Това разказва пред медиите Билгюл след първоначалния шок, но пропуска да спомене, че

с момичетата

и с едно момче

се озовават

на тавана

на автобуса

Оттам с помощта на кемпер ги сваля случайно преминаващ млад мъж от Разград. По стълбата на кемпера полицаите влизат в рейса, чиито врати са блокирали при сблъсъка.





“Всички са разбрали грешно, смятали са, че съм скочила от прозореца на автобуса, а аз го счупих, защото вътре миришеше много силно на гориво, не се дишаше. Излязохме през люка на автобуса на покрива. Не знам как го направих, все още не мога да си го обясня. Като се сетя, започвам да треперя”, разказва Билгюл.

Билгюл като болногледачка в търновската болница

Билгюл като болногледачка в търновската болница СНИМКА: Личен архив

Не приема стореното като саможертва. “Мисля, че всеки би го направил. Там сме хора, това е човешки живот, трябва да помогнеш”, казва бъдещата акушерка. Настоява да поднесе съболезнования на близките на загиналите.

Спомня си колко изплашен бил баща ѝ, международен шофьор. Вижда я на сутринта, когато отива да я прибере след обстойния преглед в болницата във Велико Търново.

“Първоначално на мама нищо не казахме, защото тя все още е в болницата в Търговище, да не се уплаши.

Тати, като ме

видя, започна

да плаче,

прегърна ме”,

спомня си момичето. В сряда ходили при болната ѝ майка, за да я види и да се успокои.





“След като научи, само плачеше по телефона. Чувстваше се виновна, че съм тръгнала да се прибирам заради нея” разказва Билгюл. За да е по-близо до семейството си и да може да се прибира всеки уикенд, тя избрала да учи във Велико Търново. Знаела, че иска да е медик, макар в семейството ѝ никой да не е свързан с хуманната професия - майка ѝ била готвачка, баща ѝ шофьор, а по-малкият брат в момента учи за лесничей в Тетевен.

Запалила се по белите престилки от телевизията. “Като гледах лекарите как се обличат, как се държат, когато самата аз отида на лекар, просто ме влечеше”, връща се назад Билгюл. Баща ѝ я насърчил и дори искал да я запише медицина във Варна, но тя кандидатствала само във Велико Търново.

Билгюл и доц. Диана Димитрова, ръководител на филиала на МУ - Варна, във Велико Търново

Билгюл и доц. Диана Димитрова, ръководител на филиала на МУ - Варна, във Велико Търново СНИМКА: Личен архив

“Билгюл е една от най-добрите студенти на филиала”, казва доц. Диана Димитрова, която го ръководи.



“Всичко, което правя, го правя с голяма любов, гледам все повече нови неща да науча. Затова и

бях доброволка в

Първо вътрешно

отделение

Точно когато започна пандемията, бях там”, разкрива Билгюл.

Като първокурсничка в Медицинския университет тя била 6 месеца на работа като болногледачка в търновската болница. “Точно когато започнахме клиничните практики, ни затвориха, нито инжекции бях правила, нито нищо”, разказва Билгюл. Много е задължена на сестра Геновева Петрова, която винаги помагала, показвала ѝ, научила я на всички манипулации.

Срещала се е с COVID болни в отделението, но не се стресирала. Сестра Петрова ѝ казала: “Ако се страхуваш от мечки, няма да влезеш в гората”. Спомня си 46-годишна пациентка, приета с дихателна недостатъчност, при която доказали COVID. Докато чакали резултатите от теста, жената била в изолатор в Първо вътрешно и Билгюл асистирала на медиците.





“Имах COVID екип както другите.

Не е за

еднократна

употреба,

изпраща се за

стерилизация

и се облича

отново”,

вълнува се бъдещата акушерка.

Спряла да работи в началото на втората година от обучението си, защото уроците започнали да стават по-трудни и нямала време. Твърди, че много ѝ харесала работата в отделението и би влязла отново, щом се справи с посттравматичния синдром от катастрофата.

След преживения кошмар обаче разбрала нещо за себе си- че мечтае, като завърши, да работи в спешно отделение, за да може да помага на колкото може повече хора.



Четете още:

🔴 След смъртта на годеника си ТВ водеща днес роди от сценарист на Слави Трифонов

🔴 Тежка трагедия бележи живота на новия водещ на сутрешния блок по bTV

🔴 Ансамбълът с рекордна оценка, Калейн поведе в класирането / ВИДЕО





Източник: 24 часа





Коментари

горе