Методи Каримов построил храм в овощната си градина в Крайници на място, посочено му от Богородица, с Ванга му показват насън внука Божидар о
Ако за първи път човек се озове в дупнишкото село Крайници, би си помислил, че се намира някъде из столичните квартали „Симеоново” или „Драгалевци”, съдейки по красивите имения наоколо. Единствено приказната гледка към величествената планина издайнически напомня, че е в подножието на Рила. Село Крайници има и собствено летище с най-дълга база, което се превърна в атракция за ромските сватби. Тракийски и римски селища на територията на село Крайници говорят за богатата история на селото, в което сега живеят около 2000 човека, но многобройните могили са разграбени от иманярите.
Тук се намира и храмът „Рождество Богородично”. Историята му е повече от чудна. Построен е в нива на Методи и Венетка Каримови. Старейшината на рода Методи Каримов, който е роден на 18 август , тази година празнува своята кръгла 80-годишнина и 60-годишнината от сватбата със съпругата си Венетка. Имат син и дъщеря, внуци и шест правнучета – три момченца и три момиченца. Ако попитате някого от село Крайници за който и да е член от семейството, за дъщерята Марияна или внуците Божидар и Крум, всеки ще ви каже: „Много добри, изключително работливи хора и много задружно семейство, посветили се на селския труд.
„Не знам откъде ни идва фамилията Каримови, но има нещо руско в нея. Може да се каже, че цял живот съм работил като готвач, това е моето призвание! Дълги години бях готвач в детска градина, после бях поканен през 1958 г. като готвач в Рилския манастир,през 1959 г. станах помощник-готвач на калугерите. Ще си спомням с преклонение за калугера Теодосий, който гледаше сто кошера с пчели и целия мед даряваше за децата и за манастира. По едно време калугерите бяха прогонени от Рилския манастир, но Людмила Живкова разпореди и ги върнаха отново. След манастира станах готвач при военните и оттам се и пенсионирах. И започнахме с моята Венетка с каручката да садим круши и ябълки, и така засадихме 12 дка овощна градина, имаме и зеленчукова градина тук, където е сега храмът”, започва разказа си М. Каримов.
„И една нощ сънувам сън, че идваме с Венетка с каруцата при овощната градина и тук ни посреща чудно красива млада жена с мъжка рожба на ръцете. И жената ми каза: „Методи, искам да ми вдигнеш храм тук, на това място, при крушите и ябълките“. Нямах съмнение, познах Божията майка от иконите в манастира и когато се събудих, се почувствах като омагьосан, но не смеех никому да разкажа за него, а денем и нощем мислех за заръката на Богородица. Реших да не споделям. Но скоро след това ми се присъни втори сън. Пак идваме на овощната градина и там, където е сега параклисът, пред една изсъхнала круша, приседнали Богородица с младенеца на ръце и възрастен мъж с брада, заприлича ми на свети Иван Рилски. И Богородица пак ми продумва: „Методи, ето тук ще построиш параклиса, няма да режеш нито едно дърво, само тази изсъхнала круша ще отрежеш”.
И свърши сънят, а аз отидох и събрах семейството си и им разказах за сънищата. Всички – и деца, и внуци, бяха категорични, че волята на Богородица трябва да бъде изпълнена. И така със свои средства запретнахме ръкави и започнахме да строим параклиса, караме вода за майсторите с водоноска. И една нощ за трети път отново сънувам сън: „Вече тук, пред храма, на пейка седим – от едната ми страна Богородица, а от другата – леля Ванга. А аз готвя курбан на параклиса. Пред нас тича мъжко дете. И двете ми говорят: „Това е детето на твоя внук Божидар, мъжка рожба ще има! Методи, трябва да вдигнеш чешма до храма!”. А аз им отговарям: „Как ще вдигна чешма, като тука няма вода?”. И тогава Богородица ми посочи с ръка вдясно на храма: „Ето там ще копаеш, там има вода!“. През следващите дни с децата отидохме, изкопахме, където беше посочила Божията ръка, и открихме вода от стар канал от тракийско време, но запушен с парцали и вълна. Сетихме се, че преди време един човек от селото се борил да не влиза в ТКЗС-то, не искал да влезе в стопанството със своята земя и животни и запушил канала с водата, за да не му вземат нивата. Но при строежа на гръцкия газопровод, който минава наблизо, пак бе прекъснат каналът с водата и отново с водоноска карахме вода”.
След като даде някакви наставления на съпругата си Венетка по телефона, Методи Каримов отново продължи разказа си. „Божидар и снахата 10 години чакаха дете и им се роди наскоро мъжка рожба. Стана, както каза Богородица в съня ми. Неслучайно сънувах Ванга с Божията майка. Четири пъти съм ходил при Ванга. Първия път отидох заради Венетка, имаше много силни болки долу в краката. Ванга ми заръча да умия на Венетка краката и водата в буркан да занеса при нея. Отидохме втори път при Ванга, занесохме водата, болките й спряха. Третия път ходихме с Венетка и двете й сестри. За едната сестра каза, че няма да има ядове в живота. Но за другата се закахъри, каза, че много труден ще й е животът. И така се случи – едната има много добър живот, а на другата синът й пропи всичко, което майка му беше спечелила. Вярвам на Ванга и за мен тя е светица! Когато втория път ходихме при Ванга, един човек, който също чакаше, ни помогна да влезем, като влязохме, Ванга го извика, човекът беше дошъл от много далече, детенцето му беше изчезнало. Ванга му викна: „Бегай си вкъщи, детето ти е намерено удавено, бързай да стигнеш за погребението му“.
След мъжа Ванга попита две жени, майка и дъщеря от Самоков, защо са дошли. Дъщерята попита Ванга защо мъж не може да задържи. Ванга й отговори: „Много добре знаеш защо!”. И ги изгони да си вървят. Третия път ходих при Ванга да питам за големия ми внук Божидарчо, на дъщеря ми Марияна. Не искаше Божидарчо да говори. Ванга ми каза: „Божидарчо иска да пее, не се притеснявайте!”. И се оказа права. Божидар пее десетки народни песни и има дарба и много хубав глас. Последния път, който сънувах, бе с едно чудно хубаво момиченце, което тичаше с панделки около храма, то ме спря и каза: „Аз съм на Божидар дете!”. Кръстя се и се моля и този сън да ми се сбъдне!”, завършва разказа си с молитва Методи Каримов.
Достолепният мъж бе успял да приготви вкусния овчи курбан за празника на храма, който освети отец Радослав Ваклин от Сапарева баня. Дъщеря му Марияна и секретарката Катя на читалището в село Крайници разливаха на гостите вкусния курбан. Миряни от село Крайници от Червен брег, Дупница, с. Дрен и др. места се бяха стекли в храма на Божията майка да се помолят за здраве и рожби. На храма продаваше свещички с дъщеря си украинката Оксана, която след гурбет в Италия със съпруга си и дъщеричката си са се установили преди година да живеят в Дупница. Да се помолят пред иконите в храма бяха дошли от село Дрен и Спаска и Светлана Рударски с малкия Денис. Тук бяха и Десислава Георгиева, Веселина Попова, Цанка Велкова, Йоанна Попова и Севдалин Райчев. С народни песни оркестър „Верила“ – баща и син Васил и Димитър Крекманови, веселиха гостите.
ДЕНИ МИЛЕВА
Четете още:
🔴 Издирват сина на Софи Маринова за трафик на мигранти🔴 Изискани дами и господа, скъпи коли, шампанско и френска минерална вода / СНИМКИ и ВИДЕО
🔴 Натали Трифонова изненада с гост / СНИМКИ
Източник: struma
Коментари
Харесайте ни във facebook!
