1959: България поваля Италия и грабва титлата!



Европейското първенство по футбол за юноши (до 17 г.) започва днес с големия мач България - Хърватия на стадион „Берое" в Стара Загора. Смелчаците от четата на треньора Александър Димитров излизат в най-голямото футболно състезание, провеждано в България от няколко десетилетия насам. Малцина вече помнят, че именно на един такъв шампионат в далечната 1959 г. България печели първото си голямо футболно отличие. Тогава националният ни отбор за юноши става европейски шампион! Великите Никола Котков, Георги Соколов, Петър Величков, Митата Якимов и компания забиват общо 13 гола в мрежите на най-големите футболни сили в Европа. Най-талантливото ни поколение за всички времена излиза на сцената.

Домакинството на шампионата е поверено на България. София и още седем града имат привилегията да организират първото голямо спортно състезание в историята ни въобще. Изсипва се цяла делегация високопоставени персони начело с президента на УЕФА Ебе Шварц от Дания. Гостите остават втрещени от чудовищния интерес - стадионите пращят от публика, яйце няма къде да хвърлиш.

Треньорът ни Кръстьо Чакъров разполага с внушителна генерация, за която Европа тепърва ще говори. Това поколение е известно с фразата: „Родихме се рано за футболисти и късно за партизани". В нея основните фигури са локомотивецът Никола Котков, виртуозът от „Левски" Георги Соколов, смелият капитан Петър Величков от „Славия" и цеденевистът Димитър Якимов.

В първия мач два гола на Котака и един на Соколето носят победата ни над Холандия с 3:1. В Димитрово (днешния Перник) поваляме ФРГ с 2:0. Фамозно изпълнение на Якимов направо влудява 20 000 миньори, дошли на мача направо от забоите с каските и кирките. Митата хваща топката и минава цялата им защита плюс вратаря при първия гол. След него Котков ги довършва. Ордите перничани, окупирали трибуните и баира, приветстват победата с мощен рев. Югославия става лесна плячка - 4:0. И ГДР сваля оръжието - 3:0 за България (Соколов, Котков, Цанев).

На 6 април 1959 г. е финалният мач с Италия. „Адзурите" са сочени за фаворити, те са спечелили трофея предната година. Води ги звездата на „Милан" Джилберто Нолети. Кръстьо Чакъров обаче е подготвен да ги надхитри. Решителният удар е нанесен само след 22 минути игра. Петър Величков поема топката от центъра и я прехвърля към Котков. Оценил ситуацията, Антон Кръстев от „Славия" се стрелва като вятър по левия фланг.

Преди мача в съблекалнята Чакъров и съотборниците му се шегуват: „Абе Кръстев, само ти не си вкарал гол още, докога ще те чакаме?". Нападателят се шмугва покрай Нолети, скача във въздуха и бие с глава. Вратарят Касани е като препариран, когато топката влетява в ъгъла - 1:0 за България! След края въодушевената публика нахлува на игрището и понася на ръце 19-годишните герои. По тъмно Ебе Шварц връчва купата на българския капитан Петър Величков.

Комичният момент настъпва малко по-късно, когато нашите футболисти трябва да отидат на банкета в хотел „Балкан" (сега „Шератън"). Оказва се, че нямат костюми! Проблемът обаче е решен светкавично от тогавашния шеф на олимпийския комитет ген. Владимир Стойчев. Той се сеща, че в склада на БСФС са облеклата, с които българските национали са били три години по-рано на олимпиадата в Мелбърн. Домакинът на съюза е извикан по спешност да извади дрехите от нафталина. На банкета нашите се появили доста комично - на един ръкавите му били дълги, на друг панталоните му хлопали. Никой обаче не обърнал внимание на това - победителите не ги съдят за нищо.

Алкохолът затри 

Пешо Величков

Една от най-ярките фигури в шампионския тим на България от 1959 г. е капитанът Петър Величков от „Славия". По-старите запалянковци, присъствали на мача, още разказват как щастливият Пешо грабнал купата от ръцете на президента на УЕФА Ебе Шварц и хукнал с нея по пистата под мощния рев на публиката.

Изключителен талант и джентълмен на терена, Величков играе като вълшебник за националния тим и „Славия". Няма равен да спре топката и след това да я подаде. Интересното е, че той влиза много късно във футбола, като до 17-годишна възраст рита топка по къра. Даже и не е ходил по мачове, преди да го вземат в „Славия". След това обаче изиграва над 200 мача за „белите" и влиза в състава на България за световното в Чили през 1962 г.
Алкохолът обаче не му прощава. Всичко почва с леки разпивки с коняк и кола. Нещата обаче се влошават, когато треньорът на „Славия" Добромир Ташков решава да го прати на нещо като наказателен лагер в Якоруда. Там Величков трябва да води тежки занимания с кондиционен треньор. Точно под хотела обаче била кръчмата. Младокът го ударил на пиене, всички го черпели. Върнал се спиртосан в София и не след дълго приключил с футбола.

И бракът му се проваля. Жени се за Наталия, щерката на известния треньор от онези времена Лозан Коцев. Тъстът е швейцарски възпитаник, един от първите професионални български футболисти с екипа на „Лозанспорт". В книгата си „Още футболни и други историйки" Стефан Янев разказва, че Лозан Коцев бил категорично против този брак. Когато получил телеграма от дъщеря си Наталия, че се е омъжила за Пешо Величков, бай Лозко пратил отговор до младоженците: „Бъдете живи и здрави! В къщата си не ви искам".

Със съпругата си се разделят по-късно. Наталия е шокирана, че мъжът й е в състояние да се налива по цяла седмица. Останал без покрив, Величков се скита немил-недраг по кръчмите. Умира като куче на улицата след поредния запой, още ненавършил 54 години.

Лоша орис тегне над

шампионския отбор

Лоша орисия тегне върху повечето от останалите играчи в юношеския тим, изковал първата титла за България през 1959. Големите герои от европейското имат нещастна съдба.

Никола Котков загива в стоманения ад при катастрофата на Витиня заедно със съотборника си от „Левски-Спартак" Георги Аспарухов. Жоро Соколов е изгонен без време от футбола, макар че е бил един от най-големите гении за всички времена на най-популярния спорт у нас. Соколето, също като Петър Величков, се пропива без време. Умира в нищета и мизерия на 27 юни 2002 г., малко след като навършва 60 години. А като футболист е можел да вкара топката от 50 метра в отворения прозорец на москвича си!

И Митата Якимов не вижда хаир. Непризнат талант, гениалният халф никога не е обявен за най-добър футболист на годината. Гонят го от ЦСКА в разцвета на кариерата му, точно когато е станал голмайстор №1 на България. Бързият като вятър Никола Цанев пък нарочно е държан встрани от националния отбор, една част от причините са в трансфера му от „Левски" в ЦДНА. С екипа на България изиграва едва 8 мача. Умира два месеца преди да навърши 65 години.

А героят от финала с италианците Антон Кръстев? Роден рано за футболист и късно за партизанин, Кръстев работи в „Славия" и след края на кариерата си, а по-късно се пенсионира. И до днес обаче в една от известните софийски кръчми може да видите снимка от незабравимия мач от 1959 г., когато смелият славист носи първия голям трофей за България.



Източник: Всекиден





Коментари

горе