Търново пазел мощите на 13 светци преди 7 века


В епохата на Второто българско царство в Търново са се съхранявали мощите на 13 светци и други свещени реликви. Това направило средновековната столица толкова прочута в православния свят, че константинополският патриарх Калист нарекъл царския град "Втори Констинопол от Третия Рим". И до днес се смята, че непревземаемостта на Търново векове наред се е дължала не само на уменията и далновидността на средновековните владетели, но и на силата на светите мощи. Заради това столично Търново се е славело и като Българския Ерусалим.

"Още с възстановяването на Второто българско царство, в столицата започва да се трупа благодат. Това на езика на средновековните книжовници означава събиране и съхраняване на свети мощи, които да даряват града с чудна и несъкрушима сила", обяснява известният археолог проф.д-р Хитко Вачев.

Началото на този процес било поставено от цар Асен I, който през 1195 г пренесъл мощите на най-почитания български светец Св.Иван Рилски от Средец /б.а.древното име на София/ в Търново. Тази духовна дейност била продължена с особена активност от цар Калоян. Негова заслуга е в болярския град да бъдат събрани мощите на Свети Михаил Воин, Свети Иларион Мъгленски, Свети Йоан Поливодски и на Света Филотея.

"По времето на цар Иван-Асен II пък в Търново се озовали нетленните останки на Света Петка Българска и на Свети Гавраил Лесновски. От запазените писмени източници на средновековните книжовници и най-вече от произведенията на патриарх Евтимий черпим сведения в кои храмове са се съхранявали светините. Мощите на Свети Михаил Воин са били положени в патриаршеската църква "Свето Вознесение Христово", казва проф.д-р Хитко Вачев.

Ученият допълва, че заедно с тях са били изложени и мощите и на канонизираните български патриарси Йоаким I Макарий и Йоаким III. В църквата на цар Иван-Асен II "Св.40 мъченици" пък са били скътани останките на Свети Иларион Мъгленски и на канонизирания в Търново Свети Сава Сръбски. Знае се, че костите на Свети Йоан Поливотски пък са били в царския манастир "Свети Апостоли Петър и Павел", а на Света Филотея в древния манастир "Св.Богорица Темнишка" в подножието на крепостта Царевец.

По онова време преди цели 7 века за мощите на Света Петка Българска специално място било отредено в дворцовата църква на хълма Царевец. Култът към светицата през 14 век става изключително голям като се е считала за покровителка на Търново. Така при подписването на търговски договор с Венеция, цар Иван-Александър заявява, че ще изпълни задълженията си по споразумението като се заклева в Света Богорица и Света Петка.

"Мощите на Свети Гавраил Лесновски са се намирали в старинната църква "Свети Апостоли" на хълма Трапезица. Има сведения, че в средновековен храм в Търново по това време са били и мощите на византийската императрица Теофано, на византийския светец Варвар и вероятно и частица от мощите на Свети Димитър", разкрива проф.д-р Хитко Вачев.

Историкът изтъква, че след завладяването на Търново от османските орди обаче, българският сакрален пантеон бил разтурен. За някои от светите реликви се знае къде са попаднали, а съдбата на други е неизвестна. "Веднага след превземането на Търново от османлиите, патриарх Евтимий направил опит да запази поне част от светините. Негова резиденция става манастира "Св.Св. Петър и Павел" и там той прибира мощите на Свети Михаил Воин, на Йоан Поливодски и на Свети Иван Рилски. Дълго време се считаше, че мощите на най-тачения български светец до отнасянето им в Рилския манастир през 1469 г са били в обителта, която носи неговото име и е разположена в крепостта Трапезица", реди проф.д-р Вачев.

При проведени под негово ръководство археологически разкопки в манастира "Св.Св. Петър и Павел" и подробен анализ на различни източници е установил, че в продължение на над половин век мощите на рилския светец са се съхранявали в храма "Св.Иван Рилски", който е част от манастирския комплекс.

"На големи християнски празници, мощите са били изнасяни в катедралната църква на обителта и поставяни пред великолепно зографско изображение на рилския светец. В посветени на Света Богородица търновски манастири пък са били прибрани мощите на Света Петка, на Света Филотея и на императрица Теофано", изрежда проучвателят.

Според проф.д-р Хитко Вачев твърде вероятно е нетленните останки на светиците да са били скътани в средновековния манастир, който бе разкрит от него през последните два археологически сезона в подножието на Царевец в местността Френкхисар. "Това е много свято място и затова с колегите с лични средства изградихме параклис в чест на покровителките на Търново Света Богородица и Света Петка. Съвременният храм е с осветени икони и е на подстъпите към археологическия обект", обяви проф.д-р Хитко Вачев.

По думите на историка мощите на светиците са били в обителта под Балдуиновата кула до отнасянето им във Винидското царство, а по-късно са пръснати в Сърбия, Румъния, Константинопол. Днес нетленните кости на покровителката на Търново Света Петка са в румънския град Яш. Археолози от Велико Търново и сега са по дирите на някои от чудодейните светини. Проучвателите се надяват, че при разкопките на крепостта Трапезица, ще установят коя от всичките 19 средновековни църкви на хълма, е църквата "Свети Апостоли", в която са лежали останките на Свети Гавраил Лесновски.

"В житията посветени на тези светци много често се споменава за чудесата от целебната им сила. Описани са случаи на недъгави, които намерили избавление от страданията си, на прогледнали слепи, на сдобили се с рожби бездетни. За осеняване от чудодейната мощ на реликвите, в Търново се е стичал огромен поклонически поток от всички краища на Балканския полуостров", категоричен е проф.д-р Хитко Вачев.

И днес в болярския град редят легенди за чудесата от съприкосновение със светите мощи. Разказва се, че монах, който бил куц, една нощ се напил и заспал върху гроба на Свети Сава Сръбски в притвора на църквата "Св.40 мъченици". Когато се събудил и вече бил изтрезнял с удивление установил, че е оздравял и от недъга му няма и помен.

Друго предание пък възвеличава силата на мощите на Свети Иларион Мъгленски. След превземането на Търново от турците, храмът "Св.40 мъченици" бил превърнат в джамия. Гробът на светеца пък се оказал точно под минарето. Без причина няколко пъти се е сривало и се смята, че това се е случило с чудодейната сила на мощите на Свети Иларион Мъгленски.

Богомолци пък прииждали в Търново от близо и далеч, за да се поклонят пред останките на Света Филотея, защото се вярвало, че лекуват болни крайници.

В днешното напрегнато време историци и местни управници на Велико Търново са категорични, че си струва светите мощи, за които е известно къде се намират, да бъдат пренесени за поклонение в старопрестолнината макар и за кратко време.



Източник: Труд





Коментари

горе