Как нашенец пребори левкемията след 56 седмици химиотерапия, a сега...



Димитър Михайлов е на 30 години от Русе, учител по физическо и участник в маратони и ултрамаратони. Днес едва ли някой ще повярва, че на 23-годишна възраст, докато следва в Националната спортна академия (НСА), Димитър се разболява от В-лимфобластна левкемия. 

Митко даде откровено интервю за вестник "Доктор", разказвайки за тежкото лечение, за трансплантацията на стволови клетки и за живота след болестта. 





- Г-н Михайлов, как разбрахте, че сте болен от левкемия?
- В нашия род нямаме такива заболявания. И като ученик, и като студент не съм боледувал. Левкемията се появи от нищото. Тогава бях четвърта година студент в НСА. Една сутрин просто нямах сила да стана от леглото. Същия ден започна да ми се подува лявата буза на лицето. Ходих на зъболекар, но подозрението му, че проблемът е в мъдрец, не се оказа вярно. Прибрах се в Русе, влязох в болница. Взеха ми 5 – 6 пъти кръв още първия ден, но не ми казваха какво ми е. Само на сестра ми съобщили, че се съмняват за левкемия. На следващата седмица постъпих в хематологията на Университетската болница „Света Марина“ във Варна. Взеха ми костен мозък и установиха 86% ракови клетки в организма. 





- Как премина лечението ви?
- Повечето пациенти, след като чуят диагнозата, искат да осмислят ситуацията няколко дни и тогава да започнат лечение. Но аз казах на лекаря да започваме веднага. Наложи се майка ми да се върне от Испания, където беше на работа, за да ми бъде придружител в болницата. Тогава сестрите не достигаха и трябваше придружаващите да откачат банките за химиотерапия. Първият курс на химиотерапия продължи около 30 дни. Казаха ми, че ако я издържа, ще живея. 

Втората химиотерапия ми проведоха в София – в Националната болница за лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ). Не помня вече колко химиотерапии са ми правени, но продължиха 56 седмици – повече от година. Прекарах Нова година в болницата. На мен ми правиха по изключение лъчетерапия в детската хематология на болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Лягах на количка, завит с един чаршаф, и тя падаше на 2 метра дълбочина – два часа и половина преди обяд и толкова следобед, в продължение на три дни. Не знам какво ми правеха, но там получих гърчове. Беше ми толкова лошо, че не исках да се връщам. Повръщах всичко, защото от лъчетерапията се разранява стомашната лигавица. Бях толкова отслабнал, че нямах абсолютно никаква сила. Изписаха ме първите дни на 2014 г. за домашно наблюдение. Седях си вкъщи и всяка седмица ходех в една лаборатория да си правя контролни изследвания и се обаждах на лекаря за резултатите. 





За 28 май ми насрочиха дата за трансплантация на стволови клетки. Лекарите хематолози прибягват до крайната мярка трансплантация, когато химио и лъчетерапията не са дали резултат. 

За самата трансплантация трябваше да стоя в изолатор с пълна стерилност в продължение на 43 дни. Не ми се ядеше, храната ми горчеше, не ми се правеше нищо, дори телевизия не гледах. Бях толкова отслабнал, че нямах абсолютно никаква сила. 

От 112 кг станах 72 кг, но вече шест години съм практически здрав. Не пия никакви лекарства. Чувствам се добре. Само ходя на всеки три месеца на контролни изследвания в НСБАЛХЗ в София, където проследяват моето здравословно състояние. Ако някой ми погледне кръвните изследвания, не може да разбере, че съм претърпял хематологично лечение.  





- В какво се състои самата трансплантация на стволови клетки?
- Повечето хора си мислят, че при трансплантация те режат. А самата процедура е вливане на стволови клетки в централен венозен източник над ключицата. Когато идват стволовите клетки на донора, концентратът се разрежда и се пази 50 години в клиниката, за да се използва при евентуални рецидиви на болестта.

- Как си намерихте подходящ донор?
- Координаторът по донорство в клиниката го намери след запитване в европейската банка за донори на стволови клетки. Чак след четвъртата година разбрах, че донорът е момче на име Маркус от Мюнхен, Германия. Дори говорих с него и му благодарих. 

- Как един човек може да се заяви за потенциален донор?
- Най-лесно е да влезе в сайта на Българското сдружение лимфом и от там да види изискванията и да си заяви да му изпратят сет за вземане на генетична проба от лигавицата на устата. Прави се лесно от самия кандидат за донор и се връща по куриер до Клиниката по имунология на Александровска болница. Другият начин е да даде 7 мл кръв за изследване. Данните на донора се вкарват в европейския регистър за донори на стволови клетки. Когато се установи съвместимост между донора и пациента, се обаждат и ако човекът все още желае да стане донор и все още е здрав, му се инжектира растежен фактор, за да стимулира производството на стволови клетки в кръвта. На донора се поставя централен източник и чрез него се свързва кръвообращението му с машина, която извлича стволовите клетки от кръвта му, а кръвта се връща обратно в човека. Така кръвта на донора циркулира между него и машината за 2 – 3 часа. След това организмът си самовъзобновява стволовите клетки. Има случаи донор да дарява и два пъти стволови клетки.





Да уточня обаче, че донорството на стволови клетки е безвъзмездно, от него пари не могат да се изкарат. Правиш го просто за едно „благодаря“. Не е като предлагането на кръв срещу 150 – 300 лева от хора, които стоят пред центровете по трансфузионна хематология. 

- Има ли достатъчно донори на стволови клетки у нас?
- Малко са, защото като цяло донорството не е държавна политика в България. Аз съм доброволец към Българско сдружение лимфом. Целта на сдружението е да запознае и набере колкото се може по-голям брой доброволни потенциални донори на стволови хемопоетични, тоест кръвотворни клетки. От две години участвам в маратони и популяризирам донорството.  





Състезанията, в които участвах и за моя радост и изненада успешно завърших, са: Prista RUN 35 км; Tarnovo Ultra 43 км; Коджа Кая 42 км; Планински маратон Сливен 52 км; Pirin Skyrun 30 км; Hamster Night Run 30 км; Лудогорски маратон 42 км; K3 ULTRA - GOLD BORDER RACE 85 км; „Хайдушки пътеки“ 42 км; Canyon Creek Ultramarathon 90 км; а тази година са Tarnovo Ultra 75 км, но поради високите температури се отказах на 50-ия километър; Orehovo Ultra 50 км; Adventure sky run 25 км.

Моята цел е с бягането да вдъхна кураж и надежда и на други пациенти, които се лекуват, както и на хората, които са още в етап на диагностициране със злокачествено заболяване на кръвта. Никой с трансплантация преди мен не е участвал в състезания по бягане, та камо ли в маратони и в ултрамаратони. Но ето че е възможно. 

В началото организаторите на състезанията се страхуваха да ме пускат да бягам. Имах някакви кризи на първите три състезания, но след това се отпуших. Вече организаторите не ми искат такса участие. Даже се съгласяват в стартовите пакети за участниците да слагат и флаери на Българско сдружение лимфом, в които се обяснява какво представлява донорството на стволови клетки. Така се намериха бегачи, които след това влязоха в регистъра на потенциалните донори. Хората ми се радват. Освен това в групата на бегачите 80 души дариха медалите си и така изпратих 100 кг медали на деца с различни заболявания в няколко болници. Плюс медалите тези хора дариха картички, книги, играчки на болните деца. Абсолютно всички пратки бяха за тяхна сметка. В знак на благодарност изпратихме на тези хора тениски с логото на Българско сдружение лимфом.   

- Заболяването създава ли някакви проблеми в живота ви?
- Работя по специалността си от НСА учител по физическо възпитание и спорт в град Две могили. От четири години си търся работа в Русе. Но като видят телковото решение, намират начин да не ме назначат, дори да има свободно място за човек с моята квалификация. Затова пътувам всекидневно от Русе до Две могили. 





На 26 септември участвах в ултрамаратона К3 Ultra в Златоград и за втори път пробягах 85 км. Както миналата, така и тази година срещнах голямо неразбиране от страна на директора на училището, в което работя. Поисках еднодневен отпуск, който по неясни за мен причини, не ми бе разрешен. Направо ми се каза, че съм дошъл на работа, за да работя, а не за да участвам в състезания. А директорът добре знае, че участвам в състезанията, за да популяризирам донорството в България в  различните му форми: стволово, органно, тъканно.

Силна подкрепа получих от страна на организаторката на  К3 ultra Емилия Цонева, която по случай на моята шеста успешна година от трансплантацията ми подари безплатен ваучер за участие. Съгласи се също съвсем безвъзмездно да постави на масите, на които се раздават стартовите пакети, двата вида флаери на Българския регистър за донори на стволови клетки. От Българско сдружение „Лимфом“ ми изпратиха около 100 рекламни тениски с логото на сдружението и още 1000 флаера, които да раздавам на участниците. 

Много силна морална подкрепа получих и от Николай Марангозов – организатор на утрамаратона Орехово ултра, в който бях поканен и освободен от такса. Медала, тениската и стартовия номер от това състезание подарих на Българския регистър за донори на стволови клетки по случай неговата 15-годишнина.

МАРА КАЛЧЕВА/"ДОКТОР"



Източник: Блиц

Следваща статия:
Как да си гледаме сами на кафе





Коментари

Видео на деня

горе