Мега проект възкресява древния римски път Виа Траяна Балканикa


Древният римски път Виа Траяна Балканика в участъка от Троян до Хисар има всички шансове да се превърне в основата на мегапроект за устойчиво развитие на целия регион. Четирите общини Троян, Карлово, Сопот и Хисар вече активно обсъждат участието си в такъв проект. Създаването на туристически маршрут по античното трасе, по което са се превозвали жито и вино, и по което има добре запазени участъци от каменния път, части от крепости и пътни станции е само началото, което ще даде тласък на мощно развитие на туризма в региона, а това от своя страна - на няколко вида индустрии – хранително-вкусова, винена, земеделие, хотелирество и ресторанстьорство, на балено и СПА туризма.

 

Идеята за мегапроект “Виа Траяна Балканика” вече бе обсъдена от кметовете на Карлово, Сопот, Хисар и Троян и заместник-министъра по туризма Бранимир Ботев на среща специално по този повод. Всъщност идеята за този маршрут като основа на уникален и мащабен проект бе лансирана от Бранимир Ботев преди няколко години, когато той бе общински съветник и председател на Съвета за икономическо развитие в Карловския общински съвет в периода 2003-2007 година.


Туристическият маршрут ще проследява продължението на най-дългия римски път, строен от император Траян около 109 година, преминаващ през Троянския проход. Той ще е атрактивен както за българските туристи, така и за европейските. Те ще могат да открият по него както богатството на тракийската и българската култура от епохата на Възраждането, така част и от своята култура. По протежението на древния път са разположени пътни станции-крепости, които чрез реставрация, консервация и изграждане на съпътстващи елементи към тях, да се превънат в туристически атракции – това е основополагащото звено в мега проекта. Това е уникална възможност за съзадване на най-дългия туристически маршрут в България. В същото време около това древно трасе се намират зони за туризъм, свързани с минералните извори – Чифлика, Баня и Хисаря, планината и зимните спортове, които обаче все още не са развити.

 

Най-дългият римски път Виа Траяна е един от трите основни римски пътища в началото на първото хилядолетие. Той тръгва от Рим в северна посока, пресича Алпите, минава през земите на римските провинции Панония /сегашна източна Австрия и Унгария/, през Дакия и навлиза в Мизия /част от днешна Свена България/. Част от този път е първият траен мост над река Дунав, изграден от римляните при днешното село Гиген, чието антично име е Улпия Ескус. От там Виа Траяна се спуска към Хемус. Той пресича планината през прохода Троян-Кърнаре. Този най-древен проход в Стара планина всъщност, който е основната връзка между Севера и Юга на Балканите всъщност е бил използван най-напред от римляните. От северната страна са пътните станции Состра и Ад Радице, на самия връх на прохода е Монтемно, чието име идва от Монт Хемус, припомнят историците. Виа Траяна се спуска на юг, слиза в източната част на Христо Даново, където е пътната станция Суб Радице, проучвана от археолози преди години. Трасето върви в подножието на Стара планина и при Анево е следващата спирка голяма сприка. Виа Траяна продължава към Филипопол през Средна гора, а край хисарското село Михилци пресича друг римски път – Виа Мата – Убийствения път, там също има запазени останки от пътна станция с името Виа Мата. Виа Траяна стига до Егейско море, нейният краен пункт е едно от трите най-големи пристанища, които римляните използват по това време – Абдера.


Запазената Певтингерова карта – уникален документ, върху който са начертани с изключителна прецизност всички римски пътища и пътни станции, е отлично помагало при разработването на бъдещите туристически атракции, коментират експрети.


Проектът “Виа Траяна Балканика” в аванс търси продължение към Долината на тракийските царе в общините Павел баня и Казанлък, както и към Централен Балкан.

 

И в днешно време регионът около Виа Траяна от Троян до Хисаря е с огромен потенциал за развитие, който чака да бъде задвижен, коментира заместник-министър Бранимир Ботев. Тепърва предстои развитието на курорта Баня. Чифлика със своите минерални извори също е много ценен. Един такъв проект дава огромен шанс за развитието на зимните спортове на Беклемето, където вече има изградени писти, както и възможности за целогодишен зелен туризъм в Централен Балкан. Ценното в случая, е че това може да се случи, без да е необходимо да се изграждат хотели и бази в Стара планина, а да се разгръща строителство на балнео и СПА обекти в Баня, Хисаря, Павел Баня, чиито туристи да позват цялото богаство от възможности за всякакъв вид туризъм в целия регион, коментира Бранимир Ботев.

 

Проектът е все още в идейна фаза, обсъжданията по него едва сега започват и когато станат ясни неговите конкретни параметри ще се коментира и начина на финансиране, стана ясно след срещата на заместник-министъра по туризма Бранимир Ботев с кметовете на Троян, Сопот, Карлово и Хисаря.



Източник: Марица





Коментари

горе