Моето място в Родопите

Разстоянието София - Девин е точно 210 км. И всеки път, когато имам щастието да убедя себе си и приятеля ми, че шофирането късно в някой петъчен следобед си заслужава повече от всичко, разбирам защо толкова обичам този град.

Пътешествието до там е като посвещение.

Всъщност избирам един-единствен маршрут - София-Пазарджик-Кричим-Михалково-Девин. Задължително спирам да погледам язовир "Въча", мисля си за всички онези минали други дни, в които съм гледала тази безкрайна зелена шир, и за историите, които дядо ми е разказвал за къщите в язовира, и съм доволна, че съм част от всичко това. Има повече от магия там, обожавам вечерите и почернелия от рози язовир. Разбира се, облагодетелствана съм - возя се на дясната предна седалка, слушам Нина Симон и доволствам заслужено. Малко преди да влезем в града спираме задължително на моста преди него и си говорим, спомняме си толкова много неща, смеем се и всеки път си казваме, че ще сме по-разумни и ще се обаждаме преди да тръгнем. Но сме достатъчно луди, за да не се разделим с вълнението, което предизвиква появата ни у близките ни. Никога не мога да забравя баба ми, която винаги чака на прозореца и след като ни види, плаче от щастие. Гощава ни до ранни зори и говори, говори, говори.

Снимка: Стефи Димитрова

На сутринта ме събужда миризмата на царевично брашно и катми и неизменното: "Деца, събудихте ли се? Ставайте, чака ни хубав ден." Почти не усещам как съботата е отстъпила мястото си на неделната вечерница и е дошло време да потеглим обратно. Винаги ми е трудно да тръгна, но го правя, защото знам, че така пак мога да се върна. Сантиментално? Може би. Но маршрут София - Девин го заслужава. Заслужава всяко мое вълнение, думичка и патоса в нея.

Може би си бил вече там, може би имаш своя идея за местата там, но ако не, ето ти няколко мои любими девински приключения:

Закуската:

Преди да се впуснеш да изследваш родопските красоти, ти трябва силен старт, затова не пропускай закуската в Девин. Моята традиция на закуска - домашно приготвен царевичен качамак, който баба ми прави рано сутрин и разстила сама. Докато е още топъл, го залива с разтопено, леко запържено масло и бяло саламурено сирене. Но това никога не е достатъчно за нея, и понеже иска масата да е пълна, когато внуците са там, винаги има и катми /нещо като дебела палачинка, но с кисело мляко/ с боровинково сладко и сирене. Винаги има топъл мурсалски чай, който да сгрее утрините ти.

Закуска в хотели “Исмена” (Снимка: Официална Facebook страница)

Ако си нямаш баба, като мен, не се тревожи - повечето хотели и къщи за гости предлагат закуска. Просто ги помоли за качамак, ако искаш да опиташ нещо родопско или замени баничката с родопски клин, няма нищо по-вкусно от клин с картофи и сирене.

Местата:

Самодивското пръскало

Водопадите са вълнуващи и безспорно красиви. Някак магични. Притежават онази пленителност на природни стихии, пред които просто стоиш безмълвен и благодарен. Раждат дъги всяка минута. Имат своя музика, пеят така омайно и носят някаква дързост, дори лудост и просто искаш да седиш там и да ги гледаш. Много. Повече.

Такъв е и водопадът Самодивското пръскало. Не го пропускай. Заслужава си да го видиш, ако си в Девин. Обикновено пролетта е най-добрият сезон за това, защото можеш да се насладиш на пълната му мощ и сила. Казват, че това е най-високият водопад в Родопите - 70 метра, като водата пада на няколко каскади преди да се влее в Девинска река. Името му идва от легендата за самодивите, които живеели край крепостта Калето и излизали нощем да танцуват.

Лесно ще го намериш. Питай за комплекс "Струилица" и след това остави колата там и тръгни пеш по екопътеката Струилица-Калето-Лъката. Може би са няколко километра, но маршрутът е толкова красив, че почти не ги усещаш, а мостовете и беседки ти дават възможност да седнеш за момент, да си поемеш дъх и да се насладиш на Родопа.

Лъката и Калето

Ако продължиш, екопътеката ще те отведе до просторна поляна, скрита между върховете на Родопа. Много мостове, виещи се над Девинска река, ще видиш в пътешествието си до там. А на около 800 метра от поляната нагоре по склона можеш да стигнеш до крепостта "Калето". Казват, че е била обитавана от VI до XIII век.

Червен камък

Това е екопътека, която преминава през защитената местност "Храстево". Дължината й е около 2,5 км и има два маршрута, от които да избереш. Аз винаги избирам първо горския път, за да стигна до мястото. Дълъг около 2,1 км, представлява горски път с настилка от трошен камък. Целият е осеян с дървета, образуващи нещо като тунел от короните си, и единственото, което чуваш, е оглушителна тишина и стъпките ти, потъващи в листата.

Снимка: Стефи Димитрова

На връщане избирам втория маршрут - откъм източната част на града, по стръмни дървени стълби. Без значение кой от двата маршрута ще избереш, няма да съжаляваш за усилието, защото гледката от "Червен камък" е може би най-добрата към града. Постой, наслади й се, качи се в беседката, направи си снимка за спомен и не си тръгвай, преди да си готов.

СПА час

Девин е град на водата. Прочут освен с марката си вода за пиене, той има много минерални извори, с които да се похвали. Температурата на водата им варира от 16 до 76 градуса Целзий. Има няколко хотела, които могат да ти предложат всички СПА глезотии и магията на термалната вода.

Снимка: Стефи Димитрова

Аз съм тествала само тези в хотел "Персенк", където две неща са ми любими - шоколадовият масаж в турската баня и халотерапията в солната стая. Солната стая не е толкова "глезотийско" преживяване, но ако имаш синузит или алергия като мен, халотерапията върши чудеса. За да поглезиш душата, запиши час за някоя от многобройните терапии или масажи.

Снимка: Стефи Димитрова

Басейните са другото хубаво нещо на града. Топли и с минерална вода, можеш да им се насладиш целогодишно. Този на комплекс "Струилица" е външен, кара те да се чувстваш малко като скандинавец, но аз лично предпочитам басейна в "Персенк". Пролетта и лятото пък са сезоните за басейните в аквапарка на града, или открития басей на хотел "Орфей".

Екоферма "Кехайови"

На над 1125 м надморска височина, на около 7 км от града, посока Пловдив, се намира екоферма "Кехайови". Тишината тук е оглушителна, а гледката е замайваща. Мирише на борови игрички и е толкова безкрайно, че чак на душата ти става едно такова леко. Тук хората от фермата отглеждат овце, кози и крави, така че имаш достатъчна причина да се качиш дори само за да си купиш биокраве масло и биоовче сирене.

Снимка: Стефи Димитрова

Но когато се качиш горе, сърце не ти дава да слезеш бързо. Ако повървиш малко и оставиш фермата зад гърба си, на върха на хълма, след края на пътека, осеяна с дървета, гледката към язовир "Цанков камък" те остава без дъх. Седни и не бързай. Поеми от душата на Родопа, вдишай от въздуха й, открадни си от мощта й. Честно, за мен няма друга такава планина. Можеш да останеш тук за през нощта, фермата има вила за нощуване.

Слонът

Всеки пък, когато видя тази природно изваяна скална фигура, удивително приличаща на слон с отличими тяло, глава и хобот, си спомням за летата, прекарани там и вечерните събирания около огъня, с родителите ми и техните приятели.

Снимка: Стефи Димитрова

Големите, разказващи истории, и аз, представяща си какъв ще бъде моят път. Бягам до изнемога и се просвам на тревата, с широко отворени очи, гледащи към небето, пълно със звезди. Въздухът по лицето ми е топъл, но в същото време усещам и полъха на нощта. Ще заспя навън, с юрган върху мен, но с очи, виждащи звездите, дори когато ги затворя.

Всеки един от тези моменти е сякаш запечатан върху този скален феномен и ми носи уюта на нещо отминало, но и толкова живо, стаено вътре в мен. Някои казват, че отворът, който се намира между устата и хоботът е бил вход към древна пещера, разрушена от придошлата река или след земетресение.

През 2013 г., по европейски проект, край мястото е изграден кът за риболов и отдих, но за съжаление човешката безочливост и глупост е издигнала друг "феномен" съвсем наблизо - каменна кариера. Тъжно за всички нас. И за моя приятел от детството - "Слона".

Орлово Око

Сещаш се за онези снимки в Инстаграм - висящи хора над пропасти, седящи на ръба на басейни, с безкраен хоризонт, все едно вливащ се в океана, люлеещи се на люлки, издигнати над бамбукови гори и чаени плантации. Е, има такова място и в Западните Родопи - панорамната площадка "Орлово око".

Изградена на височина от 1563 метра, единствена по рода си в България, тази конструкция сякаш виси в нищото над пропастта и ти дава възможност да погледнеш планината от високо. Имаш чувството, че летиш. Когато стъпих на нея, затаих дъх. Бях на ръба на света, чувствах се толкова лека, главата ми се въртеше, чувствах се толкова замаяна, че имаше един момент, в който си мислех, че ще загубя съзнание.

И после само исках да дишам. Над мен беше небето, а под мен буйното, неопитомено Буйновско ждрело. Гледката към красотата на Родопа, Пирин, планините в Гърция и малка част от Рила, не може да се разкаже с думи. Тя трябва да се преживее.

Снимка: Стефи Димитрова

Къщата

Има много места, където ще те приютят в Девин. И навсякъде ще се чувстваш уютно. От известните хотели, които имат басейни и СПА глезотии, до къщите за гости, които ще ти дадат оново автентично преживяване на семейно гостуване.

Къща за гости “Гаджакови” (Снимка: Стефи Димитрова)

Моето любимо място е "Къща за гости Гаджакови". На около 3 км от центъра на града, къщата има онзи уют на тихо място в планината, където да избягаш. Къщата има прекрасна тераса с огромна камина, на която сутрешното кафе е повече от ритуал. Обичам да чета следобед на тази тераса, огряна от слънцето, и откриваща гледка към планината отсреща. Къщата има механа с камина, идеална за зимните вечери с греяно вино около нея.

Къща за гости “Гаджакови” (Снимка: Стефи Димитрова)

Към механата има и кухня, в която можеш да си сготвиш, каквото пожелаеш. Съвсем като вкъщи. Вечерите са толкова тихи, а онова небе, пълно със звезди, е там всяка нощ и въздухът мирише различно. Някак магично. На Родопа. На планината.

Хапването

"Бъчвите"

Бистро “Бъчвите”

Снимка: Официална страница във Facebook

Автентично, вкусно, и много родопско. Ако искаш да опиташ нещо местно, това е мястото. Обслужването е супер бързо, не е фенси, но е толкова вкусно, едно такова, както една родопска баба би ти го приготвила, с любов и ако си почитател, /но дори и да не си/ родопските песни на живо вечер те карат да искаш да си налееш още едно. Имат обедно меню и пататникът им е супер.

"При Зонев"

Кафе аперитив “Мечта” - При Зоневи

Снимка: Официална страница във Facebook

Обслужването и храната също са на ниво.

"Персенк"

Обичам градината на този хотел. Падащата вода. Тишината. Шоколадовото им суфле. Розето на "Енигма". Нещата в менюто на ресторанта им са по-засукани от повечето места в града. Ако търсиш нещо не толкова автентично, по-градско, това е твоето място.

Снимка: Facebook страницата на хотел "Персенк"

"Мелницата"

Барбекю “Мелницата”

Снимка: Официална страница във Facebook

Идеално място за закуска. Близо до с. Гьоврен, това място е било стара воденица, превърната в крайпътен ресторант през 90-те. Можеш да опиташ прясно уловена риба, която ще сготвят за теб на място, но ако си фен на картофите, като мен, пататникът е задължителното нещо, което да опиташ навсякъде в този град. Тук също. В близост са резерватите "Казаните" и "Кастраклии".

Барбекю “Мелницата