Професорът, който пренесе в София духа на Сорбоната


За студентите си, сред които са Меглена Кунева, Чавдар Георгиев, проф. Георги Пенчев, той е Професора. Авторитетът му е неоспорим за мнозина водещи юристи у нас.

Говорим за проф. Траян Лялев. На 5 декември се навършиха две години от кончината му.

Затова нека, спомняйки си за Професора, се замислим над неговото мото: "Не е достатъчно да имаш добри идеи... Трябва да се бориш докрай, за да бъдат осъществени!"
Обожаван от някои и отричан от други, той е личност, която буди интерес. Проф. Лялев е единственият български ученик на члена на Френската академия проф. Колиар, пръв пренася практиките на френското обучение в правото в комунистическа България, и то във време, когато правото е „идеологизирано до червено". През 70-те години на ХХ век той специализира в Сорбоната в Париж и в Москва в Института за правни науки при Академията на науките на СССР.

Постиженията на проф. Лялев са неоспорими. В края на 70-те години на ХХ век той създава единния център за държавата и правото, който обединява Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и Научния институт за държавноправни науки на БАН и става негов пръв научен секретар. Той е
създател
и на първия
легитимен факултет
за обучение по право извън София - Юридическия факултет при ЮЗУ „Неофит Рилски" в Благоевград, и е първият му декан. Създател е и председател на УС на Дружеството за научни знания „Будител". Траян Лялев е създател на обучението по правни проблеми на околната среда. Екологичното право като дисциплина в правното обучение в България е негова заслуга.

Повече от 53 години проф. Траян Лялев преподава в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", в Правния факултет на Школата на МВР и в ЮЗУ "Неофит Рилски".

Траян Георгиев Лялев е роден на 11 август 1930 г. в Петрич в семейство на бежанци от Македония. Получава основното и средното си образование в различни учебни заведения, като в периода 1938-1943 г. учи в София, където баща му е предприемач. През 1943 г. се евакуира в Петрич заради бомбардировките над града. През 1953 г. завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски" и през 1954 г. е избран за районен съдия в околийски съд в Петрич. Траян Лялев е първият районен (околийски) съдия в Петричкия съд, който е от местен произход в особено трудния, исторически обременен и размирен по онова време район на Петричка околия. Само за три години успява
да изкорени порочните
местни практики на съдопроизводство
и да издейства нов статут на околийския съд.
Завършва редовна аспирантура (докторантура) в Института за правни науки при БАН. Въз основа на успешна защита на дисертационен труд му е присъдена научна степен „доктор по право" (кандидат на юридическите науки съгласно тогава действащата нормативна уредба). Тематиката, която анализира в своята дисертация, засяга режима на собствеността на земята в ТКЗС. Проблематика, която става особено актуална в края на 80-те и през 90-те години на ХХ век. Осъществената едва тогава поземлена реформа преоткрива правните анализи и изводите на проф. Лялев. Тогава на неговите правни анализи се позовават такива изявени дейци на правната реформа като проф. Петър Корнажев, проф. Джеров и Светослав Лучников.

През 1971 г. въз основа на редовно проведен конкурс на Траян Лялев е присъдено научно звание професор по гражданскоправни науки.

В периода 1978-1990 г. проф. Лялев е назначен последователно като старши съветник и главен съветник в Държавния съвет на НРБ, и в Народното събрание на НРБ - отдел „Постоянни комисии".

През 1992 г. проф. Лялев е вписан като адвокат в Адвокатска колегия-Благоевград.
Професор д-р по право Траян Лялев е
автор на
повече от
100 научни
публикации
Сред тях множество монографии, студии, различни статии в специализирания печат по проблеми на гражданското право, кооперативното право, правната защита на природата и търговското право. Немалка част от публикациите му са преведени на френски, немски и руски език и са публикувани в научни издания в чужбина.

Проф. Лялев е награждаван трикратно с орден „Св. св. Кирил и Методий", златен и сребърен. Удостоен е със званието „почетен професор" на „ЮЗУ Неофит Рилски". В периода от 1996-2010 г. е избиран многократно в управителните органи на обществени сдружения и търговски дружества. Бил е председател на съвета на директорите на агенцията за правни и икономически анализи „Евроюс", зам.-председател на надзорния съвет на „Интернешънъл Асет Банк"АД, председател на УС на Дружество за научни знания „Будител", член на КС на Съюза на РПК в България.



Източник: Труд





Коментари

горе