Тестове с газ радон "хващат" земетресения дни по-рано



В България всички сгради, проектирани и строени след 1987 г., са изчислени да издържат до 9-а степен на 12-степенната Европейска макросеизмична скала, известна като скалата “Медведев - Шпонхойер - Карник”. Важна подробност обаче е, че страната ни е разделена на три основни зони по сеизмичните си особености. В най-слабоактивната сградите са изчислени да издържат до седма степен, във втората - до осма, а в райони като столицата, около Пловдив и в други такива сеизмично по-активни райони - до девета степен. Точно тук съществува реална опасност за сградите, които имат слабости що се отнася до сеизмичната им устойчивост.

За проектанти и строители обаче стои нерешен още един въпрос: как да прогнозираме предварително бедствието и да вземем адекватни мерки, за да се предпазим от него? Учени и експерти дълго време са умували по темата. Често без резултат!

Радоновият мониторинг може да идентифицира бъдещи сеизмични събития - с тази революционна идея излизат група учени към БАН, ВМА и университетите на страната. Проф. дмн. Анелия Клисарова и доц. д-р Филип Филипов предлагат да се разработи методика за Радонов мониторинг в университетите и научните институти. За това са достатъчни само 5 града от страната - София, Пловдив, Варна, Русе, Благоевград, което би очертало достатъчно гъста мониторингова мрежа, обясни за „Марица” доц. д-р Филип Филипов.

При това тези градове са университетските центрове на България и притежават голям научен потенциал: Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Технически университет - София (филиали: Пловдив, Сливен, Варна), Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, Русенски университет „Ангел Кънчев“, Югозападен университет „Неофит Рилски“...

Подобна мрежа би дала възможност за достатъчно надеждни прогностични оценки на бъдещи сеизмични събития в България и на Балканите. Съчетаването на Радоновия мониторинг с други авангардни прогностични научни технологии например като: „Идентификация на сеизмични обекти със случайни координати чрез изследване на вариациите в инфрачервеното лъчение, предхождащо сеизмичните събития“ - накратко описана в две фигури и една таблица в тази статия, както и „Използване на развитата инженерна инфраструктура за GPS наблюдения“ би довело да многократно повишаване на надеждността на прогностичните оценки и би намалило риска от природни бедствия, допълват още от екипа към БАН.

Двамата учени предоставиха на в. „Марица” своята разработка.

Проф. дмн. Анелия Клисарова и доц. д-р. Филип Филипов

Научните становища за бъдещите сеизмични събития на Балканите недвусмислено сочат, че земетръсният миг на България предстои. Предварителният анализ на разрушенията от катастрофалното земетресение в Албания на 26 ноември 2019 с магнитуд 6.4 по Рихтер, следващите го афтършокове, както и новите земетресения в района показват, че основната причина за големия брой жертви е недостатъчната устойчивост на сградите и съоръженията в албанските градове Тирана и Дурас. Като правило качеството на строителството на Балканите е незадоволително... Такова е било то във времената на държавния социализъм и у нас в България (катастрофалното земетресение в планината Вранча - Румъния на 4 март 1977 с епицентър на стотици километри от България и магнитуд М=7,4 по Рихтер взема стотици жертви в нашата страна поради груби строителни грешки в сградите. Още по-сложно е положението с качеството на строителство у нас сега поради липсата на централизиран ефективен строителен контрол в държавата. Всичко това показва, че основните усилия за аварийната безопасност и превенция по време на земетресения в България трябва да бъдат насочени към стриктното спазване на БДС, строителните норми и въвеждането на драконовски мерки за качество в строителството.

Друга алтернативна възможност за намаляване на броя на жертвите и разрушенията по време на земетресения е развитието на научни методи за предварително идентифициране на епицентровете на бъдещи земетресения. Ако се разполага с предварителна експертна информация за предстоящи сеизмични събития, би могло да се разгърнат превантивни мероприятия, които ще намалят значително риска от жертви и разрушения. Управлението на този риск е ново научно направление, което се заражда в света през последните няколко десетилетия. Основно ядро на това научно направление представлява така нареченият

Радонов мониторинг в сеизмично опасни райони.

Радиоактивният газ радон е обект на задълбочени изследвания в много страни във връзка с радиационната защита на населението. В България е създаден модерен Национален център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ) към Министерството на здравеопазването. Центърът се намира в сградата на Военно-медицинска академия на бул. „Георги Софийски” № 6 в София - http://ncrrp.org/new/bg/. Пространната и много полезна дейност на НЦРРЗ може да бъде допълнена с Радонов мониторинг на водите и почвата в сеизмични райони. Това би позволило на учените да идентифицират сеизмичните събития дни преди катастрофално земетресение с вероятност не по-малка от 80% (каквато е традиционната вероятностна оценка за подобни научни методики в света). Известно е, че радиоактивният газ радон се съдържа стационарно в повечето минерални води. Сложните и все още непроучени процеси в земната кора дни преди катастрофално земетресение, се съпровождат в над 80% от реализираните катастрофални сеизмични събития с колосално повишаване концентрацията на радон в минералните води. Повишаването на концентрацията и промяната на спектралния състав на съдържащите се радиоактивни елементи в минералните води, се наблюдават още преди да са настъпили каквито и да е било динамични ефекти в скалните породи, през които преминават водите. Дни преди земетресението!

Демографски немощната съвременна Република България е в състояние да произведе мощен консорциум от научни институти и организации от цял свят и е в състояние да излъчи видим в света български научен ръководител на подобен колектив. Този

консорциум с българско ръководство може успешно да участва

в европейската система за финансиране на авангардни научни проекти (https://cordis.europa.eu/, например в раздели „Space“ („Космос“) или „Climate Change and Environment“ („Климатични промени и околна среда“). Разработването на методика за Радонов мониторинг в университетите и научните институти например в София, Пловдив, Варна, Русе, Благоевград би очертало достатъчно гъста мониторингова мрежа. Тази мрежа би дала възможност за достатъчно надеждни прогностични оценки на бъдещи сеизмични събития в България и на Балканите.  Съчетаването на Радоновия мониторинг с други авангардни прогностични научни технологии например като: „Идентификация на сеизмични обекти със случайни координати чрез изследване на вариациите в инфрачервеното лъчение, предхождащо сеизмичните събития)“, както и „Използване на развитата инженерна инфраструктура за GPS наблюдения“ би довело да многократно повишаване на надеждността на прогностичните оценки и би намалило риска от природни бедствия.



Източник: Марица

Следваща статия:
Лечителят Георги Петков: Сакати са прохождали, а 3 неми деца проговориха

Коментари

Видео на деня

горе