Дразнител или спасител е доц. Мангъров



Учителят, който ме попита как спя след смъртта на сем. Вакльови, има странна философия за заразата. По-голяма глупост не бях чувал

Когато осъзнах, че съм преглеждал болни от COVID-19, се изплаших и получих паникатака

Носенето на маски от децата в училищата е извращение, а изолационните стаи - безумие

От коронавирус починаха толкова хора, колкото от катастрофи за същия период

Стоя зад думите си, защото съм инфекционист от 38 г.

Още от появата на коронавируса у нас инфекционистът и педиатър доц. Атанас Мангъров се открои от гилдията със своята различна гледна точка. Това успя да му спечели немалко врагове. Някои стигат дотам, че го обвиняват за смъртта на българските медици. Той обаче продължава да смята, че COVID-19 е преувеличена трагедия.





- Доц. Мангъров, преди дни учителят Петър Велков ви обвини, че не лекувате пациенти с COVID-19, за да говорите нелепи неща, и попита как спите нощем след смъртта на лекарите от сем. Вакльови. Как приехте това?

- Много странно ми стана, защото това е човек, който не разбира за какво става дума. Той е учител и иска да спасява животи, като си стои вкъщи. Всичко трябва да бъде затворено, да не се ходи на работа и на училище, за да сме живи. Това е най-безумното нещо, което съм чувал. Починалите лекари не са били на т.нар. първа линия, те са се заразили така, както всеки друг човек би могъл да го направи. Всеки доктор, който преглежда каквито и да е болни хора, е в пряка опасност, а тези, които са в COVID отделенията знаят, че трябва да се пазят и това е част от работата им. Разберете, че

няма как да се скрием от това нещо

Всеки трябва да спазва елементарна хигиена, която се учи още в детската градина. Този учител въобще не е прав. Хубаво е да си мислиш, че носиш цялата отговорност на света на плещите си, но това не е така. Да си стоиш вкъщи, да се молиш и така да спасяваш животи... по-голяма глупост от това не съм чувал.

- Много хора в момента се притесняват от началото на учебната година, а вие яростно защитавате отварянето на училищата и присъствието. Защо?





- Ние трябва да се върнем към нормалния ритъм на живот. Повече от половин година вирусът вече е в България, а в света е от края на 2019 г. За цялото това време вече трябва да сме наясно с какво си имаме работа. Когато си направим една равносметка, се оказва, че за този период от коронавирус са починали толкова хора, колкото са загинали от автомобилни катастрофи. Никой обаче не иска да спре транспорта и трафика, нали? С цялото ми уважение към всички. Ако ние продължим да си стоим вкъщи, криейки се, неработейки, това няма да ни доведе доникъде.

- Много родители обаче се страхуват да пуснат децата си в класната стая заради поява на огнище или по-лошо - смърт на учител?

- Какво се случва всяка година, когато върлува типичната за сезона грипна епидемия? Във всяко училище има хора, които се разболяват от грип. Децата по-често, но има и случаи, в които и учителите се заразяват и когато имат и придружаващи заболявания, може да се случи нещо по-лошо, но това е част от живота. Ние не можем вечно да се крием. Това е като природно бедствие. Голямо нещастие сполетя човечеството, но не се случва за първи път в историята, а не е и за последен. Само че хората не са се затрили, нали?





За мен няма никаква логика да се правят изолационни стаи в училищата или децата да носят маски. Представете си, че в третия час учителката установява, че едно от децата кашля, повръща, има температура. То веднага ще бъде отделено, но в това няма да има никакъв смисъл, защото то вече е било с целия си клас, освен това трябва да се вземе предвид, че един човек е заразен два дни преди да се появят клиничните симптоми. Съответно това е безумно.

Не подкрепям и носенето на маски,

особено от децата... това е извращение. Каквото и да се говори, маските не могат да ограничат малките аерозолни частици, които летят далеч и се разпространяват навсякъде по въздуха. Те ще носят пред устата си един мръсен парцал.

Обикновено хирургическите маски трябва да се сменят на всеки два часа, това няма как да се случи в училище. Аз нося маска само защото има такова нареждане и има опасност да ме глобят. Когато човек диша през маската, цялата флора, която е в устната кухина, се набива в тъканта на маската и понеже там се кондензира влагата от дъха, се получава една мокра смес от микроби и слюнка. Когато тя изсъхне,

всички тези микроби се вдишват,

като се създават условия за по-тежки респираторни инфекции.

Не знам защо всички забравиха, че първоначално през януари и февруари в рекламни филмчета на СЗО се препоръчваше да не се носят маски, защото са вредни. След това изведнъж всичко се обърна и те станаха задължителни.





- През пролетта вие казахте, че вирусът ще изчезне, и дори заложихте дипломата си. Това обаче не се случи. Защо дадохте такава прогноза?

- Първо, силно се надявах, но и смятах така, защото знам, че рано или късно този вирус, ще изчезне. Мислех, че щом става дума за респираторен вирус ще отшуми, защото през топлите месеци на лятото хората са на въздух и на открито и тези заболявания намаляват. Както се случи със SARS, той се появи ноември 2002 г., вихри се до юни 2003 г. и изчезна, но смъртността беше около 10%, а сега е много по-малка. Това е вирус, който има по-добра способност да се разпространява сред населението, тъй като убива по-малък брой от заразените. Когато COVID-19 премине през 70% от населението и се образува стаден имунитет,

вирусът ще затихне

В 80% от случаите вирусът протича без симптоми, човекът не знае, че го кара. В 8-9% протича като грипоподобно заболяване с температура, кашлица, отпадналост и в около 1% от случаите нещата тръгват накриво и половината от тях могат да починат.

Вижте в Швеция, където не се затвориха училищата, паркове и др., хората продължиха да живеят нормално и затова новооткритите случаи и тези, които умират, са много малко. В държави, в които имаше строги ограничителни мерки, в момента очакват втора или трета вълна.





- Вие сте се сблъсквали с коронавируси. Изплаши ли ви нещо?

- В началото, когато се установи, че у нас има COVID-19, осъзнах, че съм преглеждал пациенти, които впоследствие се оказаха заразени. Като всеки нормален човек се изплаших,

започнах да получавам паникатаки,

да ме е страх, напълно нормална реакция. В крайна сметка обаче реших, че това е част от живота, както наводненията и земетресенията. Не за първи път се сблъсквам с инфекции от този род. През нас минаха свинският грип, хонконгският, птичият и др. Още повече това, което в момента се разиграва, никога не го е имало в историята на човечеството. Това е някакво безумие. Например чета в “Таймс”, че ако в Обединеното кралство заразените надхвърлят 3000 на ден, щяло да стане много страшно. Трябва да се има предвид, че там правят по 250-300 хил. теста на ден. Тук - по около 7000-8000 на ден и откриваме 200-300 души. Ако и ние правим толкова тестове, ще откриваме над 3000 болни. Никой не отчита процентното съотношение между направените тестове и установените новозаразени.

В нашата страна показателите се движат нормално, което показва, че нищо кой знае какво не се случва. Никой обаче не обяснява дали случаите у нас, които се съобщават всеки ден, са новозаразени. Защото някои експерти се изпуснаха, че в бройката, която се посочва за деня, влизат и тези, които лежат в болници или са под карантина и им се правят втори или трети тестове, за да видят дали са излекувани.

- Вашето различно мнение за развитието на коронавируса е силно критикувано, дори бяхте даден на етичната комисия. Има ли някакви последствия за вас?

- За момента няма нищо, но ако ме извикат, ще се защитавам. Позволявам си да посочвам моята гледна точка, защото с инфекциозни болести се занимавам повече от 38 г. Заставам с лицето и името си зад думите си. Смятам, че това е правилно и така трябва да се действа. Това, че някои хора не го възприемат, е за тяхна сметка. Тези, които затвориха всичко, включително и парковете и сложиха КПП-ата, не знаеха за какво става дума, но

инфекционистите много добре знаят





В учебниците по инфекциозни болести пише, че коронавирусите са едни от най-честите причинители на респираторни заболявания. През 2002-2003 г. беше епидемията от първия SARS, през 2012-2013 г. беше MERS. На база на този опит може горе-долу да си изградиш представа как да действаш с всеки подобен вирус. Още повече че в медицината винаги се сбъскваш с нови неща, а всеки случай посвоему е нов, но лекарят действа по аналогия въз основа на натрупания опит.

- Кой е най-големият ви успех и най-големият провал в професионален или личен план?

- По отношение на общественото здравеопазване като много сериозен успех считам, че бях един от тези, които участваха в подготвянето на новия имунизационен календар през април 2010 г., когато се въведоха противоменингитните ваксини. Преди това всяка година имахме по 20-30 случая на бактериални менингити. В момента или нямаме, или се регистрират по 1-2 случая годишно. Другото, което смятам за успех, е дисертацията ми за рехидратиращата терапия при остри чревни инфекции в кърмаческа възраст, която написах през 1983-1986 г. и е приложима и до днес. Това е личен гъдел.





- Вие имате четири деца. Те как приемат отношението и обвиненията към вас?

- Страх ги е, че може да ми се случи нещо. Двамата ми сина близнаци са лекари - единият е педиатър, другият - дерматолог. Дъщеря ми е фармацевт, а третият ми син е икономист, управител на фирма. Всички живеят в тази страна и са наясно как се случват нещата, когато искат на някого да затворят устата.

- Освен че обожавате децата и умело успявате да си създавате врагове, какво обичате да правите през свобното си време?

- Преди обичах да ходя по планините, но вече не ми остава време. Иначе плувам по 2-3 пъти седмично по 2 км в басейн. Редовно ходя и в стрелкови клуб за удоволствието да уцеля от 25 метра десетката с пистолет. Най-много обичам да работя с деца, защото те са откровени, чисти, интересни и забавни. Когато са болни, всичко им личи. Често няма как да го кажат с думи, но го показват с жестове, мимики, с цялото си състояние. Интересно е общуването и разчитането на тези симптоми. С по-големите си играя, разменям си тайни, мерим си мускулите.

Има едно стихотворение на английски поет, което много харесвам: “Детето е баща на човека”. Тоест всеки, преди да стане възрастен, е бил дете и не бива да забравя това.


Четете още:

🔴 Оздравялата Нана сияе по бански (СНИМКИ)

🔴 Изненада: Учителка получи предложение за брак в първия учебен ден

🔴 VIP: Родители превозиха новороденото си от болницата до "Столипиново" с хеликоптер / ВИДЕО





Източник: 168chasa





Коментари

горе