Златните принципи на Мария Монтесори за възпитанието на детето

ДВОРЕЦЪТ ЕВКСИНОГРАД / EUXINOGRAD PALACE


Вторник, 5 Април 2011

  • Снимки от България
  • Снимки от България
  • Снимки от България
  • Снимки от България
  • Снимки от България
  • Снимки от България
  • Снимки от България
  • Снимки от България
  • Снимки от България
  • Снимки от България
  • Снимки от България
  • Снимки от България
  • Снимки от България

Дворецът „Евксиноград“ се намира от северната страна на Приморския парк на град Варна, на малък провлак. Строен е за лятна резиденция на княз Александър I Батенберг. Първоначално резиденцията е била наречена Сандрово (по умалителното име на италиански език на княза - Sandro) но през 1893 г. княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска я преименува на Евксиноград — от гръцкото име на Черно море, Ευξένος πόντος (Euxénos póntos). Дворецът бил построен на земи, които княз Александър получил като подарък от гръцката епископия във Варна на 16 март 1882. Преди това в съседство имало малък православен манастир, наречен "Св. Димитър", който впоследствие бил превърнат (по времето на княз Фердинанд) в по-малка резиденция, наречена „Тунела“. В близост е и манстира „Св. св. Константин и Елена“ По-късно княз Александър разширил имота до съвременната му площ от 80 хектара (0.80 км2). При абдикцията на княза през август 1886, българската държава откупила от него имота за тогавашните 1,400 000,оо златни лева.

Модерният дворец и градините му са дело на княз Фердинанд I. Първоначалният проект за главната сграда на двореца Евксиноград е изготвен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер във френски шато-стил „Луи XIII“ (фугирана тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна обшивка и часовника кула). Сградата е довършена от швейцарския архитект Херман Майер с участието на арх. Никола Лазаров през 1890-те г. и се възприема като един от най-изящните примери на архитектурата в България след Освобождението. Главната сграда е на 3 етажа. На първия са приемните зали, музикална зала и салон за вечеря, на вторият са били разположени спалните на царското семейство, а третият е бил предназначен за персонала. Оригиналната мебелировка е изработена от махагон и орехово дърво, а огромният и тежък полилей, украсен с царската корона и златни френски лилии, е дар от Бурбоните. Бравите на вратите за тоалетните също са украсени с герба на цар Фердинанд І.

Интериор на приемна зала в Евксиноград

Избата на двореца е създадена още през 1891 г. за нуждите на княз Фердинанд_І, семейството и височайшите му гости. Тя заема две нива под земята и досега произвежда високо-качествени евксиноградски бели вина (12 вида) и коняк (7 вида), сред които и прочутия „евксиняк“. Смята се за една от най-добрите в България.

Любопитни също са царската конюшня „Щала“ (от немски - Stall), както и централния фронтон от покрива на френския замък Сент Клу (от френски - Château de Saint-Cloud) (XVIII век), вграден под главната тераса. Той изобразява френския кралски герб и бил пренесен във вагон на „Ориент-експрес“ камък по къмък през 1891 г., когато оригиналната сграда (там в 1843 е била сватбата на родителите на княз Фердинанд) край Париж била разрушена.

Слънчевият часковник пък е личен подарък на цар Фердинанд от кралица Виктория.

Втората съпруга на цар Фердинанд - царица Елеонора много обичала мястото и прекарвала тук по цяло лято след 1908. Тя починала [1] именно в Евксиноград на 12 септември 1917 г.

В периода 1946-1991 г. царският замък е национализиран и се превръща в почивна база на комунистическия елит и служителите на Министерския съвет на НРБ. Понастоящем Дворецът "Евксиноград" е правителствена и държавна резиденция, макар и достъпен за посещения на групи от минимум 10 човека с предварително записване и максимална продължителност до 1 час и 30 минути. Една от най-красивите страни на Евксиноград е неговия парк. Той заема над 550 дка от общо 800 на резиденцията. Първоначалното планиране е дело на френския дендролог Едуард Андре. След това по него работят и други френски архитекти и озеленители. Първият декоративен материал за парка е доставен от Марсилия през 1880-1912 г. - над 50 000 дръвчета и растения от над 310 вида. Тогава стават и първите насаждания. По най-оголените и каменисти места на склона след изчистването на камъните е нанесена плодородна почва, взета предимно от поречието на река Камчия, склоновете са терасирани. През този eтап са били засадени вековните видове иглолистни, хвойнови и широколистни дървета и храсти. Особено интензивни са засажденията през 1900-1910 г. През това време е създаден и декоративният разсадник за производство на посадъчен материал. Най-напред в парка са били засадени ели, кедри, кипариси и либоцедруси (около оранжериите на двореца и в парка). След тях пищни рози, рододендрони и азалии се спускат към морския бряг. Според последните археологически разкопки (2007-2010), проведени от Варненския Археологически музей, в околностите на резиденцията (СИ край на парка на нос "Св. Яни") по време на Второто българско царство е съществувала процъфтяващата крепостта "Кастрици", чийто жители се занимавали главно с морска търговия, износ и снабдяване на околностите с различни продукти, кожи внос от руските княжества, абанос и слонова кост от Египет и Венециански порцелан. По време на разкопките в складовите помещения са открити тези и множество други следи от стоки, огромен брой средновековни монети, сред които много византийски, български, на епирски, влашки, молдовски, кримо-татарски, османо-турски и мамелюкски от Египет и английски от 14 век. Крепостта остава оживен търговски център, може би най-големият в областта след Варна[източник?] до нахлуването на османските турци, когато наред с Варна и околните градове е изравнена със земята, а населението поголовно изклано, за което свидетелстват следите по откритите мъжки, женски и детски скелети. Просъществувала е до началото на XV век (последните открити монети са от 1404 г.), когато била разрушена.

Следваща статия:
ТАТУЛ / TATUL / ORPHEUS

Харесайте страницата ни във facebook!


Коментари

Видео на деня

горе