Вече можем да проверяваме трудовия си стаж сами: Вижте как и къде!

7 културно-исторически забележителности около Кърджали, за които вероятно не сте чували


Петък, 11 Май 2012

1. Тракийска крепост при с. Женда в местността “Буюк тепе” (“Асаркая”)
Малко след с. Женда, край с. Соколите, вляво по добър черен път се достига до местността “Асар кая”. На доминираща височина, сред особено изветрели скали, се виждат руините на тракийска крепост, направена от струпани камъни без хоросан. Под крепостта върху самотен скален къс с формата на огромна гъба са изсечени множество трапецовидни тракийски ниши с различна ориентировка. Скалите, върху които е изградена крепостта също са осеяни с ниши, а на отделни места се забелязват и други изсичания – улеи, жлебове, полукръгове и др. На отсрещния скат, върху отделни самотно стърчащи канари също има древни изсичания. Под крепостта, в близост до добре съхранен вековен дъб има тюрбе (символичен гроб на мюсюлмански светец), край което ежегодно през лятото се провежда голям събор. Забележка: Мястото е изключително красиво с хубава панорамна гледка и много удобно за туризъм. С кола може да се достигне на около 10 минути от крепостта.
Галерия


2. Средновековна крепост край с. Устра
Разположена е на висок, продълговат рид, носещ същото име. Намира се на около 5 км североизточно от с. Устрен и на 3 км югоизточно от с. Лебед. Върхът е висок 1015 м. Площта на крепостта е 1.2 дка, като крепостната стена е дълга 113 м и има П-образна форма. В основата дебелината е 2.8 м, а в горния край – 1.75 м. На места е запазена до височина 8.0 м. Крепостта е имала 3 отбранителни кули – една полукръгла и две правоъгълни, които са били триетажни. Първите етажи са били подземни и са служили за водохранилища. Били са измазани с хоросанова мазилка, получена от смесването на хоросан със счукани тухли и едри късове от керамика. Кулите са имали вътрешни стълбища, като част от тях са запазени и до днес. Входът е бил от източната част. Има запазени няколко стъпала, изсечени в скалата. Вратата се отваряла вертикално. В крепостта са установени 8 помещения, построени в южната и югоизточната част. Най-голямото е с размери 11.0 на 6.0 м, а най-малкото - 0.50 на 1.70 м. Помещенията също са били на 3 етажа. Приземният е дълбок 5.8 м и е служил или за склад или за водохранилище. Обитавани са горните 2 етажа. През 1973г. са извършени археологически разкопки на обекта. Открити са множество (над 1000) метални предмети – железни стрели, части от шлем, бронзови и сребърни кръстчета, както и 14 глинени съда, медни корубести монети. Писмени сведения за крепостта дава Георги Акрополит (през XIII в.) в своите “Анали”. Към крепостта може да се подходи както по маркирана с табела отбивка, малко преди с. Устрен, така и по пътека на около 1 км преди село Лебед, минаваща покрай оградата на развъдника за муфлони. Забележка: Пътят край с. Лебед е по лесен за изкачване, но по-труден за откриване на подхода. Местните хора го знаят добре. Другият път е преди с. Устрен – има ясна табела.


3. Скални ниши, Средна Арда
Аналогични на скалните ниши при с. Дъждовница. Изсечени са в отвесни скали, непосредствено край жп сп. Средна Арда в посока гр. Хасково. Повече от 15 ниши, групирани върху 2 основни скали. Интересно в този комплекс е наличието на една съвременна ниша, направена през 1993г. с цел възстановяване технологията на изсичане. Предполага се, че тези скални изсичания са с култово предназначение. Забележка: Обектът е интересен и към него може да се подходи по линията от с. Звезделина или от влака, като се слезе на сп. Средна Арда.


4. Култов комплекс, с. Лисиците
Село Лисиците се намира на десния бряг на яз. "Студен кладенец". Най-удобният подход към него е през въжения мост над естествено стеснение на язовирното езеро в района на с. Широко поле, под крепостта “Моняк”. Стената на тракийската крепост (ІV-І век пр.Хр.) започва на около 200 м южно от селото в местността Чит кая (“чит” – дувар, зид; “кая” – скала, канара). Изградена е от камъни без спойка, прегражда северната достъпна част и опасва площ от 1200 кв.м. Не са извършвани организирани разкопки, поради което в крепостта няма регистрирани сгради и други съоръжения. Стената се забелязва трудно поради храстите и дърветата, които я прикриват. В околните скали са изсечени десетки скални ниши, някои от които са разрушени от времето. Забелязват се части от жертвеници, улеи, жлебове и др. съоръжения. Срещат се фрагменти от керамичен материал. Скалният венец е впечатляващ с уникалните си естествени образувания, наподобяващи пирамиди, гъби, фигури на животни и хора. От височината се разкрива изключителна гледка към водната площ на яз. “Студен кладенец”, гр. Кърджали и устието на река Върбица. Необезпокоявани от хората, в скалите обитават множество редки представители на орнитофауната. Забележка: Обектът е подходящ за туризъм. Няма близък достъп с кола. Пътят е през въжения мост, но е изключително красив.


5. Крепостта “Моняк” (Мнеакос)
Тази средновековна крепост (строена през ХІI-ХІII век) е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите. Тук се е помещавал военен гарнизон, а в крепостта населението от селищата по поречието на р. Арда е намирало убежище по време на военни действия. "Моняк" е свързана с похода на кръстоносците от 1206 г., за което има писмени източници. Заема високо скално плато, почти непристъпно от запад и юг, на левия бряг на язовир "Студен кладенец", на около 5-6 км от гр. Кърджали. Състои се от две части. Външната крепостна стена опасва хълма плътно от север. В западната част е разположен входът, с по една кула от двете страни. Северната е плътен трапецовиден бастион, а южната е била на няколко етажа, запазена днес на височина до 7,80 м. Стената продължава на юг, следвайки очертанията на терена, и достига до непроходим скален отвес с височина над 50 м. Най-високата южна част на платото е заето от цитадела с плътни трапецовидни бастиони по стените и вход, намиращ се приблизително по средата на северната стена. Общата защитена площ е около 50 дка. При проведените проучвания са локализирани и разчистени няколко сгради - една с квадратен план е разположена във вътрешността на цитаделата. Приземният етаж е вкопан в скалите и вероятно е служил за водохранилище. Една представителна сграда е разположена на запад под цитаделата. Тя е била на поне два етажа. Долният е вкопан в скалата. Стените му са измазани с хоросан. Четири квадратни стълба носят горния етаж, чийто под е наравно със скалите. Със сигурност може да се каже, че това е второ водохранилище, а над него се е намирала гражданска постройка. Интересна е сградата, намираща с в оста на входа на външната крепостна стена. Тя е от типа на описаната по-горе. Приземният етаж е вкопан в скалата, стените са обмазани с хоросан. Откритото голяма количество керамика показва, че този етаж е бил склад за храни. По южната му стена е имало полици със съдове, които са нападали върху пода при разрушаването. Открити са над 20 цели съда, сред които преобладават стомните и каните Забележка: До крепостта има маркирана пътека още след като се излезе от гр. Кърджали в посока гр. Хасково (през с. Мост). Може да се подходи както от с. Широко поле, така и покрай детския лагер по стария път за с. Широко поле, непосредствено покрай отбивката за селото. Обектът е устроен за туризъм.


6. Тракийски мегалити, с. Друмче и с. Обичник.
В района на с. Друмче, на около 1 км югозападно от него има два скални комплекса отстоящи на около 200 м един от друг, с множество изсечени в тях ниши. Общият им брой е около 60, като някои са недовършени. За да се достигне до тях се тръгва по пътека минаваща вляво край гробището на селото. Нишите имат визуална връзка с друг комплекс – край с. Обичник, разположен върху скала, наподобяваща фигура на животно и наричана от местното население “Юмрук кая” или “Лъвът”. Забележка: Към обекта не е маркиран подход. Местното население знае пътеките. Няма коларски път.


7. Тракийски комплекс “Орлови скали”
Комплексът се намира в местността Орлови скали (Картал кая). Върху извисяващи се в гората скали са изсечени множество ниши (около 90 на брой). Една от хипотезите за тяхното предназначение е, че вътре са поставяни оброчни плочи или глинени съдове, свързани с култа към умрелите. Под скалите има следи от улеи, жертвеници и други древни съоръжения. В близост (на височината преди да се стигне до нишите), се забелязват руините на древна тракийска крепост. Известна е като “Калето”, въпреки че е трудно да бъде забелязана. Обхваща площ от 0.5 дка. Обявена е за защитен обект през 1979 г. в категорията “Исторически места”. През 2003 г. е прекатегоризирана в "Природна забележителност" със същото наименование. Стената описва неправилен кръг с диаметър 67 м. Крепостта е градена без хоросан, поради което днес е изцяло разрушена, градежът се е свлякъл, а повърхността е осеяна с фрагменти от тракийска керамика. Забележка: Най-удобният подход към обекта е покрай сградата на Историческия музей, към махала Бистроглед. Пътят е тесен, но асфалтиран. Между две от махаличките има малка дървена беседка с указателна стрелка на нея. Пътеката е маркирана до самия комплекс.

Следваща статия:
Чудните мостове

Харесайте страницата ни във facebook!


Коментари

Видео на деня

горе