Атанас Вълев, пловдивчанинът от Америка: Милионер съм, но работя като роб


Атанас Вълев стана популярен с участието си във финала на престижния конкурс "Произведено в Америка" на популярната тв водеща Марта Стюарт с киселото си мляко „Тримона”. Пловдивчанинът от 1991 година живее в Щатите  и гради успешен бизнес с органично кисело мляко с българската закваска лактобацилус булгарикус, а преди това и с месни продукти. Наско е популярен под тепетата и в бохемските среди заради изявите си с кънтри бандата "Дилижанс" и студентската театрална трупа "Проблем 13". Вълев е семеен и има две деца - Нанси и Дилън. Дъщеря му завършва журналистика в колежа Емерсън в Бостън и е автор на текста, с който Наско кандидатства за конкурса на Марта Стюарт.  Дилън свири на саксофон и учи в гимназията. Съпругата на пловдивчанина Диана работи в генетична лаборатория.





- За американците вие сте българинът с хубавото кисело мляко, но в Пловдив ви помнят с артистичните ви изяви с група “Дилижанс”. Как се роди тя?

- Завърших  във ВСИ “Тропично и субтропично земеделие”, но във времената на политически промени нямах възможност да работя по специалността. Тогава създадох  група “Дилижанс” за  кънтри и блуграс музика. Дълго време мислехме за името, докато го изберем. Тогава нямаше закони да го регистрираш като запазена марка и в един момент по медиите се появи някакъв друг състав с такова име. Казах си: това не може да бъде.  Дори ми звъняха приятели, че са ни слушали. В началото бяхме аз, Петър Бонев и Здравко Риджалски-Джако. После се присъединиха две момичета - Елена и Надето, цигуларки.  Свирехме на предизборни митинги заедно с Васко Кръпката, Георги Минчев, “Медикус”. Имаше много еуфория, много надежда за промяна, времена на силна вяра. Не съм мислил толкова за политика. По-скоро изпитвах усещането, че съм на стадиона, на футболен мач. Толкова споделеност имаше. По това време свирехме и по подлезите в Пловдив.  





- И заработвахте ли добре?

- Помня как един доста елегантен мъж с костюм мина, докато свирехме в подлеза до тунела. Спря се, послуша ни и  ни остави 10 лева - огромни пари. Изумихме се. После разбрахме, че този човек се казва Валентино. Държеше оказионен магазин за вносни стоки до Кукления театър. Дори ни покани да свирим там. Направихме го и хората ни пускаха пари в шапката. А прословутите 10 лева изпихме в ресторант “Пълдин” в Стария град. Валентино също се присъедини към нас.





- Част сте и от емблематичната театрална група “Проблем 13”. Какво ви обединяваше?

- Това бяха хубави времена, имам много мили спомени от времето на “Проблем 13” - театралната трупа, създадена от Младен Влашки в Пловдивския университет. Бяхме много весела група от ентусиасти. Повечето учеха българска филология и четяха много, бяха повлияни от западната литература. Една пиеса, която направихме, “Бог” по Уди Алън, всъщност ми обърна живота. Беше  революционна за времето си. Имаше доста предизвикателни реплики  - удивително написана. Тя стана база за нашето мислене, за по-модерния ни начин на живеене. Бяхме различни. Когато играехме, 13-а аудитория винаги беше пълна. Ходехме на студентски фестивали в Русе, в Шумен. Имахме едно много успешно представление в София  - в Младежкия театър. Залата беше пълна и дори имаше хора отвън.  Водеха ни аматьори, въпреки че по мое мнение си бяхме професионален театър. Играехме заедно с Марин Данев, Десислава Шишманова, Светлозар Чичиков, Кирил Цветков, Петър Митев, Анастас Бадев, Александър Секулов.





- Имахте ли емблематични места, където се събирахте? Как се забавлявахте?

- Тогава спокойно можеше да отидеш на Античния театър, да си седнеш с бутилката и китарата и да купонясваш. Никой не ни забраняваше. Правили сме го много пъти. Но любимото ни място беше ресторант “Бъчвите” до тунела. Ние го превърнахме в място за сбор на младата интелигенция  в града. Свиреше една джаз група, към която често се присъединяваше и Кольо Карамфилов. Този човек беше изключителен - художник, музикант, импровизатор. Раждаше ги нещата ей така - щракне с пръст и се получава. Беше изключителен работар. Никога не се повтаряше. Събирахме се, говорехме за какво ли не. Всичките обичахме да гледаме качествени филми. Ходехме на филмотечно кино в четвъртък или петък в “Ботев”. След това с часове обсъждахме видяното. Коментирахме как бихме могли да живеем по-добре, защото тогава вече се усещаше промяната във въздуха. Бяхме една  голяма група момчета и момичета, нещо като закъсняло хипи движение.

- Защо изоставихте друга своя любов - футбола?





- Футболът беше първата ми любов. Ритах топка от съвсем малък, а после заиграх в детските отбори на “Тракия”. В началото стоях на пейката, но си извоювах място в отбора и изиграх няколко мача. Спрях в гимназията, защото започнаха да ме вълнуват други неща - любов, гаджета.  До последно като ученик ходех и на куклен театър в кино “Гео Милев” заедно с Марин Данев. Обикаляхме по фестивали и дори участвахме в откриването на Знаме на мира. Имаше един пеещ влак, който пътуваше из страната, за да оповести началото на първата асамблея. Бяхме много деца. Тръгнахме от София и в продължение на две седмици обикаляхме. Спирахме в големите градове и изнасяхме представления. Спомням си, че всички участници обядвахме в ресторант “Черно море” във Варна. По едно време влезе Людмила Живкова - много елегантна и усмихната жена. Мина покрай нас, спря се и ме погали по главата. Нещо подобно се случи и с децата ми. Бяхме в една католическа църква. Вътре мина един кардинал - важна личност, и погали Нанси и Дилън по главите. 





- Вие сте странна комбинация - артист и музикант, по професия агроном, а в крайна сметка успешен бизнесмен в сферата на храните.

- Да, странна комбинация. По-скоро съм човек на музиката и театъра, но имах хоби да готвя. Дядо ми притежаваше грамота за майстор готвач от 1940 г. Много интересно готвеше човекът. Имал е кръчма на улица “Иван Вазов” до 1962-ра - годината, в която се раждам аз. След това работеше на други места и аз ходех с него. Учех се и дори у дома аз въртях кухнята. Може би затова в Щатите започнах да се занимавам с производство на колбаси и по-късно с киселото мляко.

- Защо въпреки популярността си и страхотните приятели тръгнахте за Америка?

- Отидох на обмяна на опит, ала останах дълго време. Първо заминах аз, после жена ми Диана. Попаднахме в среда на американци. Това ни помогна бързо да се интегрираме. Давахме си сметка, че щом сме отишли с идеята да живеем там, е добре да сме част от реалния живот. Любопитното е, че дори и там не оставих китарата. Свирехме в един гараж - аз, Петър Бонев, който също дойде в Щатите, бившият хипар Том, и още двама - единият брокер на недвижими имоти, другият - антиквар. Хазяинът ни Браян Кели ни подсигуряваше подслон. Не ни позволяваше да казваме гараж, а шенти - това е ирландска дума, с която наричаш нещо мило и скъпо, уютно. Оцелявах с работа в строителството, озеленяването, в омпания за производство на калъфи за лодки, сенници и тенти за заведения и къщи. Накрая реших да вляза в частния бизнес.





- Лесно ли развихте бизнеса си? 

- В САЩ нещата са много улеснени административно. Малко е бюрокрацията и всичко се случва бързо, стига да имаш наистина добра идея. Първоначално започнах с месните продукти. Работех на ишлеме. Други ги произвеждаха за мен по мои рецепти и под мой контрол. Приключих с този бизнес, защото една от фабриките фалира. Реших, че трябва да прекъсна, и започнах да се занимавам с киселото мляко. Бяхме си донесли два буркана от компот с кисело мляко и в продължение на 18 години си поддържахме закваската. След това започнахме и бизнеса с мляко.  Доказах качеството на продукта след множество изследвания.

- Колко струва мляко "Тримона"?

- Варира. Голямата кофичка е 907 грама и струва между 4 до 7 долара, в зависимост от магазините.  Предстои обаче да му бъде повишена цената.

- Милионер ли сте?





- Да, милионер съм, но не в този смисъл, който влагат хората в България. Компанията ми струва толкова, но все още изплащам кредити. Нямам ги тези пари в джоба си, но се надявам в един момент наистина да стана милионер. Нали това е смисълът, като развиваш бизнес? Да си успешен. Затова не съм спрял да работя, не стоя на стола пред компютъра по цял ден, за да броя пари. Върша черната, тежката работа. Обикалям по екомагазините, които продават “Тримона”. Непрекъснато правя промоции. Става дума за 300 магазина в различни щати на Америка. Най-важните са тези, които предлагат екохрана - около 30 на брой са в Ню Йорк, Кънектикът, Ню Джърси. 

- А остава ли ви време за семейството?

- Вечерите са посветени на семейството. Опитвам се да се организирам и през деня да отида до работата на съпругата ми. Приготвям един зеленчуков шейк с броколи, зеле, цвекло, истински антиоксидант и източник на здраве. Опитваме се и да почиваме заедно - обикаляме из различни интересни места в Америка. Децата ни пък се чувстват много добре тук, в България, и обичат да идват.


Четете още:

🔴 Българката Елиза Иванова отново в надпревара за "Оскарите"

🔴 "Вог" обяви българското сопрано Соня Йончева за най-ярката нова оперна звезда в САЩ

🔴 КРАСТАВИЦИ ЗА КРАСТАВИЧАРИ









Коментари

горе